Де факто заради дерогацията (изключение), която Европейският съюз даде на България с въвеждането на петролно ембарго срещу Русия, в последните няколко дни служебното правителство прие няколко решения. Едно от тях със сигурност предизвиква коментари, защото поставя въпросът дали ЕС ни даде инструмент да се освободим от значителна част от руското влияние, прокарвано в енергетиката ни чрез "Лукойл" и поредното служебно правителство на Румен Радев не се възползва.
Какво представлява ембаргото на ЕС? Забранява се внос на всякакъв руски петрол, с изключение на този по петролопровода "Дружба" и морските доставки за България, като страната ни може да ги запази до края на 2024 година, за да се подготви рафинерията "Лукойл Нефтохим" да преработва неруски сорт петрол ("Уралс").
Сега, съставеното от президента Румен Радев служебно правителство с премиер Гълъб Донев, е разрешило продължаване на концесията на пристанище "Росенец" в полза на "Лукойл Нефтохим" (Решение 738 от 06.10.22). Срокът ѝ е до 30.07.2046 година, а договорът е сключен през 2011 година, по времето на първия мандат на Бойко Борисов като премиер. Като основание за това решение се посочва и Регламент 833/2014 на Европейския съвет за ограничителни мерки срещу Русия заради дестабилизиращите ѝ действия в Украйна, със съответната поправка - Регламент 2022/576, изменен на 8 април, 2022 година (чл. 5k). Във въпросния текст се посочва, че:
- не може да се дават концесии на руснаци или на руски компании (юридически лица), както и на регистрирани в Руската федерация юридически лица.
- не може да се дават концесии на юридическо лице или предприятие, в което над 50% от собствеността е директно или индиректно на руски гражданин, руско юридическо лице или регистрирано в Руската федерация юридическо лице.
- не може да се дават концесии и на юридически лица, действащи от името или в интерес на руснаци или руски предприятия или на такива, в които над 50% от собствеността е директно или индиректно на руски гражданин, руско юридическо лице или регистрирано в Руската федерация юридическо лице.
Освен това, забрана за даване на концесия има и когато над 10% от стойността на договор за концесия, договор с подизпълнител за концесия, доставчик или друга компания, от която зависи концесията отива при някой, който отговаря на едно от трите изброени по-горе условия да не се дава концесия.
Дали "Лукойл Нефтохим" влиза в ограниченията за даване на концесия, посочени в европейския регламент? Към 31.12.2020 година 89,97% от акциите на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД са собственост на "Литаско", а крайно контролиращо дружество е ПАО "Нефтеная Компания Лукойл". Това беше отразено от Actualno.com в материала: Бизнесът на руски милиардери в България: Вагит Алекперов. Но към 31.12.2021 година т.е. в актуалния към днешна дата последен годишен финансов отчет (ГФО) на "Лукойл Нефтохим", вече има промяна - 99,85% от акциите са собственост на "Литаско", което е регистрирано в Женева, Швейцария, но крайно контролиращо дружество отново остава ПАО "Нефтеная Компания Лукойл".
Изрично обаче в ГФО за 2021 година от "Лукойл Нефтохим" посочват, че крайната компания-майка, както и всички участници в Групата "Лукойл", не са включени в санкционни списъци на ЕС и САЩ. Това обаче се отнася към датата на одобряване на ГФО, а поправката на европейския регламент, на която правителството на Донев, сформирано от Радев, се опира за удължаване на концесията на Росенец, е от 08.04.2022.
И още
Друго решение (752 от 07.10.22) на служебното правителство позволява възлагането и продължаването на изпълнението до 31 декември 2024 г. на рамкови споразумения и договори за обществени поръчки с предмет – доставка на автомобилни горива. И още – според Решение 754 от 10.10.22 се позволява удължаване на договори за обществени поръчки с предмет доставка на горива (авиационни, корабни и за отопление), масла, смазки и специални течности, производни от суров петрол (нефт), за нуждите на българската армия. Удължаването е до 31 декември, 2024 година, както и при предишното решение – точно колкото е позволената от ЕС отсрочка да доставяме по море суров руски петрол, който се обработва от рафинерията в Бургас.
Още в началото на седмицата в свой материал "Алтернативата" предупреди, че служебният кабинет е решил да удължи до края на 2024 година разрешението за директни обществени поръчки на рафинирани петролни продукти (бензин, дизелово гориво и т.н.) от руската компания "Лукойл". Така се заобикалят задължителните търгове, коментираха от "Алтернативата". Припомняме, че съгласно санкциите на ЕС руснаци не могат да участват в обществени поръчки в България, но енергетиката е едно от малкото изключения.
В средата на май, 2022 година, пред Actualno.com от "Лукойл Нефтохим" обяви, че трябвало 3-4 години, за да може да преработва неруски петрол. Предвид горепосочените решения за удължавания стои въпросът дали краят на 2024 година ще е достатъчно време за рафинерията да осъществи прехода.
Дейността на "Лукойл Нефтохим"
Отново според годишния финансов отчет за 2021 година излиза, че рафинерията държи в резерв само такова количество запаси, каквото трябва да има по закон. Т. нар. "мъртви запаси", технологичните и оперативни запаси от нефтена суровина са продадени на "Лукойл Бенелукс". Стойността на продаденото е почти 275 млн. лв.
Пак според ГФО за 2021 година, "Лукойл Нефтохим" има дългосрочна кредитна линия с "Литаско" за 850 млн. евро, като са усвоени 510,5 млн. евро. А какво още пише в ГФО на рафинерията за доставката на руски петрол всеки може да прочете:
Политически реакции
Представителите на "Демократична България" Атанас Атанасов и Стела Николова вече реагираха в своите профили във Фейсбук.
"С какво право служебното правителство, което няма парламентарна легитимност, продължава концесията на Росенец? Българската държава трябва незабавно да ликвидира руския анклав Росенец и да си възстанови контрола върху Пристанищния комплекс. По този начин ще бъде прекратено финансирането на войната на Путин в Украйна от българска територия", написа Атанасов.
"Сега ще ни обясняват, че това е в национален интерес, но НЕ Е! Стига зависимост!", каза Николова.
По материала работиха Ивайло Ачев и Анита Чолакова
