Американски законопроект прави Черно море арена на военни действия. Документът е внесен в Сената на САЩ на 15 март под наименованието "Закон за сигурността в Черно море от 2023 г.". Това твърди формацията "Левицата!".
На пресконференция Татяна Дончева обясни, че съдържателно документът представлява повече прокламация за интересите на Съединените щати в Черноморския регион. Любопитно е, че към групата държави (цит. Турция, Румъния, България, Молдова, Украйна и Грузия), до които се отнася законопроектът и за които се предвиждат съответните задължения и ангажименти, е включена и Молдова, която по същество не е черноморска държава. Ангажиментите на посочените държави се отнасят до организация на въоръжени сили, присъствие на плавателни съдове в Черно море, за да се гарантира свободата на корабоплаване в нарушение на Конвенцията от Монтрьо.
Проверка на Actualno.com установи, че в законопроекта пише следното (секция 4, алинея c, точка F): "Оценка на стойността на създаването на съвместен, многонационален тризвезден щаб в Черно море, който да отговаря за планирането, готовността, ученията и координацията на цялата съюзническа и партньорска военна дейност в по-големия регион на Черно море. Оценка на предизвикателствата и възможностите за установяване на редовно, ротационно морско присъствие на НАТО в Черно море, включително анализ на капацитета, способностите и ангажираността на членовете на НАТО за създаване на този тип мисии". Дали правенето на оценка е равносилно на поемане на ангажимент всеки сам може да прецени.
"Това, на практика, е първият категоричен белег, че ситуацията в Черноморския регион вече преминава в нарушаване на международните договори", каза още Дончева и добави, че за първи път вижда документ, който предвижда черноморските държави да имат ангажименти спрямо стратегическите интереси и ценности на САЩ. Допълнително документът урежда и отношенията на САЩ с Китай – държава, която няма отношение към Черноморския регион. Сред целите на документа не фигурират такива за спиране на военните действия в Украйна, но "…чрез признаване на Черноморския регион като арена на руска агресия" (пълен текст в законопроекта: в интерес на Съединените щати е да подкрепят усилията за предотвратяване на разпространението на по-нататъшен въоръжен конфликт в Европа, като признаят Черноморския регион за арена на руска агресия Секция 2, ал. а, т. 2).
Валери Жаблянов, представляващ КП „ЛЕВИЦАТА!“, отбеляза необходимостта Европейската комисия и Европейската служба по външна политика да бъдат информирани и българското правителство и парламент да се обърнат към тях с настояване за категорична европейска позиция по отношение на съдържанието на американския законопроект. Например, в законопроекта като стратегия фигурира текст, който сочи като цел "намаляване на въздействието на икономическата принуда от страна на Руската федерация и КНР (Китайската народна република) върху черноморските държави и идентифициране на нови възможности за преки чуждестранни инвестиции от Съединените щати и сътрудничещите страни и засилване на бизнес връзките на Съединените щати с регионалните партньори в съответствие с ценности и интереси на Съединените щати" (пълен текст: Смекчаване на въздействието на икономическата принуда от Руската федерация и КНР върху черноморските държави и идентифициране на нови възможности за преки чуждестранни инвестиции от Съединените щати и сътрудничещите страни и засилване на бизнес връзките на Съединените щати с регионалните партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати). Прекъсване на икономическите взаимоотношения с Китай, доколкото е известно, не влиза в политическата линия и икономическата политика на ЕС, коментира Валери Жаблянов.
Жаблянов обясни, че две от посочените в документа, определени като „черноморски държави“ държави (Турция, Румъния, България, Молдова, Украйна и Грузия), са членки на ЕС – България и Румъния. И от този факт произтичат определени задължения на нас и северната ни съседка, за разлика от Турция, Молдова, Украйна и Грузия. „Считам за изключително опасно България да бъде обособявана в някакви регионални групи, които са извън общата политика на ЕС в района на Черно море“, каза в заключение Валери Жаблянов.
Румен Петков акцентира върху отделни части от текста на законопроекта, които будят тревога, като, например, „…за осигуряване на сигурността в Черноморския регион и за други цели…“. Очаквано, към България ще бъде осъществен натиск за разполагането в региона на допълнителни сили на сухопътни войски, прогнозира той. От съдържанието на текста на документа също става ясно, че САЩ са заинтересовани войната да продължи, но целят да ограничат нейното териториално разпространяване. Петков подчерта, че американският законопроект е сериозен повод за оценка на генезиса на събитията между Русия и Украйна. С документа се предприемат груби и арогантни действия, които по никакъв начин не зачитат суверенитета на страните от Черноморския басейн, но които ясно поставят задачи върху Европейския съюз, върху НАТО, смята Петков. Румен Петков е категоричен, че по темата трябва да се инициира референдум, където българският народ ясно да каже как ще възприеме определени действия, като разполагане на сухопътна войска, военни кораби в Черно море. Той добави също, че въпросният законопроект ликвидира летния туризъм в България.
Мая Манолова посочи, че американският законопроект е предшестван от друг подобен за обезпечаване на сигурността в Черноморския регион през миналото лято. Тя даде оценка, че по своето съдържание документът не предвижда прекратяване на военните действия в Украйна, но единствено цели да ги ограничи териториално и именно това са част от отговорностите на сочените като „черноморски държави“. Това, добави Манолова, въвлича „черноморските държави“ във военния конфликт между Русия и Украйна.
