Проблемът на задлъжняването е, че днес целият икономически растеж се движи от политически харчлък. Това каза в предаването „Лице в лице” по БТВ икономическият анализатор Кузман Илиев.
„Вземаш дълг, раздаваше едни пари, което е неустойчиво, това са социални, действително много приятни от политическа гледна точка разходи, но онова, което всъщност трябва да движи нашата икономика, да е двигателят на прогреса, са частните инвестиции, истинските предприемачи, които, като сбъркат, са ошамарвани от нас, потребителите. Ние им казваме - вие сбъркахте, вие не инвестирахте добре. Само, че те в момента са в будна кома, те не смеят да мръднат, защото не знаят какво предстои утре - ще им се вдигнат ли данъците с това задължаване, някой ще им вдига ли минималната работна заплата”, обясни Кузман Илиев.
Ние задлъжняваме, като проекцията е след 2 години да сме на нива от 30-ина процента дълг спрямо Брутния вътрешен продукт, сега сме на 20 и няколко, каза още анализаторът. „Много е любопитно дали сега при актуализацията, която е юни месец, няма да се увеличи таванът на дълга, защото аз подозирам, че точно това ще стане, тъй като ние сега трябва да се въоръжаваме още повече. Когато ситуацията изглеждаше розова и всичко беше прекрасно, залагахме големи дефицити, което е малко странно, тогава трябваше да правим буфери. Сега вече, когато нещата се обърнаха и наистина не изглеждат розови, изглеждат по-скоро леко напрягащи, е нормално този процес с дефицитите да нарасне, по-скоро не е нормално, не трябва да се случва, трябва да бъде парирано, така ще стане”, отбеляза Кузман Илиев.
Той даде като пример края на 90-те, когато руснаците са фалирали с дълг малко над 10% от Брутния вътрешен продукт. „Аз ви казах, че ние гоним 30. На румънците им се случи подобна случка, пак така преди 15-ина години”, допълни анализаторът. „Инфлацията е толкова бърза, че синдикатите не спят и в един момент те започват да правят своя институционален натиск. Това за нашите предприемачи в момента е много голям проблем, защото техните разходи са нараснали за 1 година с 40%, ако инфлацията на това, което те продават накрая, което ние купуваме в магазините е 15 – 20, може би повече, при тях разходите да го произведат са 40%. За тях практически няма смисъл да произвеждат, защото те нямат никаква печалба. Един предприемач не е Мария Тереза, той просто иска да спечели. Когато няма такива изгледи, той се плаши, слага катинара и в следващия момент няма работни места, няма повишаване на доходите, няма и частните инвестиции", каза още Кузман Илиев.
По думите му най-страшното е, че последните десетина години ние практически сме стагнирали частните инвестиции. "Убихме ги де факто и всичко се движи от едно теглене на заем и правителството раздава, и чрез потребление, по този начин финансираме и вноса, защото българинът употребява някакви стоки, голяма част от тях са внос”, добави икономическият анализатор.
Той припомни, че в годините 2003 – 2009 г. е имало политика инвестициите да са много сериозни. „Просто ние тогава дърпахме след онези тежки 90 години и си бяхме научили урока и болеше още, и тогава наистина държавата се беше поотдръпнала, дълговете се стопиха и дадохме на предприемачите да са локомотивът. Само че във времето, като забогатееш, започваш да си мислиш, че широкопръсто можеш да раздаваш и не се забелязва, и във времето обърнахме парадигмата – започнахме да харчим с дълг, а инвестициите се стопиха. Ако в този, добрия, период те са били 33% от нашата икономика, една трета, днес те са под 20%. Ние се декапитализираме, ние реално не можем да възобновяваме машините, с които доставяме по-производителни, а на фона на „Зелената сделка”, която доста бие през ръцете по отношение на много скъпи енергоресурси, по отношение на някакъв геноцид срещу рудодобива в цяла Европа, включително и у нас”, обясни още Кузман Илиев.
