Правителството взе решение за написването на антикорупционен закон. Информацията съобщи вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Докуменът трябва да съдържа конкретни действия, дългосрочни, като стремежът е да има далечна цел, но да започне да се изпълнява моментално.
Кунева допълни, че в това отношение има 2 основни носещи колони: " Това са административната част и съдебната. В доклада за бъдещата стратегия се насочихме повече върху административната част, като там могат веднага да започнат действия. Политическите партии, които участват във властта се обединиха около това да има по-бърз резултат и да се направи работещ механизъм по подобие на румънския пример за борба с корупцията. Целта е да се създаде закон, който да позволява бързото работене в сътрудничество между Прокуратурата, ДАНС и МВР".
Анализ на експерти предлага да се изгради антикорупционно звено, което да бъде почти дословно копирано от Румъния. Изключително важно е да не се допуска политическа намеса в него, допълни Кунева в ефира на Радио "Фокус".
Междувременно стана ясно, че заради натиска на ГЕРБ и на главния прокурор правителството се отказва от създаването на независима прокуратура за борба с корупцията по върховете на властта по румънски модел. Информацията съобщи Mediapool, позовавайки се на от свои източници.
Официалното оправдание е, че няма парламентарна подкрепа за прокарване на радикална промяна в конституцията, която да направи тази прокуратура възможна. На практика обаче при налична политическа воля въпросът можеше да бъде решен само с малки промени в Закона за съдебната власт.
Независимата антикорупционна прокуратурата в Румъния функционира от 2007 година и доведе до изключително добри резултати в страната, която имаше сходни на българските проблеми с корупцията по високите етажи на властта. Сега бившите министри в затвора в Румъния могат да си направят собствено правителство зад решетките, а в България няма нито един осъден.
Идеята за румънския модел бе правосъдното министерство и се ползваше с подкрепата на представители от МВР. Те настояваха България директно да заеме румънския пример и да го приложи. Това означаваше да се създаде екип от поне 50 добре платени и високообразовани обвинители, които да се обособят в отделно звено извън контрола на главния прокурор.
Предложението за шеф на това звено трябваше да се прави само от правосъдния министър, изборът му трябваше да се извършва от Висшия съдебен съвет. Този човек трябваше да получи статут на обособен заместник-главен прокурор, но без да е подчинен на главния прокурор или на правосъдния министър. За осъществяването на тази идея нямаше да има нужда от промяна в конституцията, защото и сега правосъдният министър може да прави кадрови предложения, а ВСС да ги приема.
Това щеше да е огромен удар по властовите правомощия на сегашната прокуратура, която щеше да бъде лишена от почти всички медийни дела. На свой ред в ГЕРБ също има за какво да се страхуват от подобно звено, защото то много лесно може да излезе от всякакъв политически контрол. Управляващите са се обявили и против идеите на МВР за създаване на независимо полицейско разследващо звено, което да не е под пряк политически контрол. Подобни звена работят успешно в Литва и Латвия, но в България явно нямат бъдеще.
