В последните дни оживено се дискутира въпросът с разминаването на броя мандати за различните области в страната и населението в тях. На фона на наближаващите предсрочни избори на 2 октомври темата с това внасят ли резултатите от последното преброяване на населението у нас разместване в броя на мандатите по избирателни райони се обсъжда от социолози и изборни експерти.
Оказва се, че липсата на окончателни данни за преброяването на населението в България, което се проведе през 2021 година, сериозно ще изкриви резултатите от вота. Същността на проблема - тежестта на един мандат в различните райони сериозно се е променила от последното преброяване през 2011 г. до днес заради демографската криза и миграцията. НСИ обаче вече публикува прогнозни данни през януари. Изчисленията според тях колко население на район стои зад един мандат показват сериозни диспропорции, като например:
София е с население 1 480 830, а в трите столични района се избират общо 42-ма депутати, което прави около 35 000 души на депутат. А за Видин например, откъдето се избират 4-ма депутати, съотношението е близо двойно по-малко - 18 600 души на депутат.
Последното преброяване показа, че спрямо предишното преди 10 г. българите са намалели с 844 000 души. Единствено се е увеличило населението на София - с 14,7%, или около 300 000 души.
Официалните резултати от преброяването обаче се очакват на 3 октомври - ден след изборите. На този фон още на 4 август ЦИК взе решението си за разпределяне на 240-те мандата в 31 избирателни района по същия начин, както на трите последни вота, отпреди актуалното преброяване.
Какво да се промени?
"Не може моят глас, понеже живея в столицата, да е 50% от гласа на видинчанин. Това нарушава конституционните ми права", казва социологът Мира Радева пред “24 часа”.
Проблемът е свързан и с това, че при създаването на Конституцията е определено, че най-малките райони не могат да паднат под 4 мандата, и тази квота досега е валидна, фиксирана в Изборния закон.
"Въпросът е, че обезлюдяването на страната не спира за тези вече 33 години след 1989-а. В този период имаме непрекъсната миграция на хората от малките населени места, които си търсят хляба, към големите градове и към чужбина. Затова малки избирателни райони стават още по-малки като население, а получават хем фиксиран минимален брой мандати, хем избират кандидатите за тях във властта с в пъти по-малко гласове в сравнение с големите градове и най-вече София", коментира Радева. По този начин, по думите й, излиза, че например гласовете за "Демократична България" се оказват най-скъпите гласове, а тези за партии, които разчитат на ромския вот, са най-евтините и са с привилегии”.
"Понеже ромският вот е с прираст, а повечето партии разчитат на него, те нямат интерес да коригират минимума от 4 мандата в малките райони. Така обаче страната се вкарва във все по-голямо и по-голямо блато, защото политическите им послания са базирани на слабообразовани и възрастни хора", обяснява още социологът. По думите ѝ по този начин изборното ни законодателство дискриминира младите и активните.
"Не разбирам защо заинтересованите хора от градската десница и тези от "Промяната" не протестират пред Конституционния съд, пред омбудсмана за тази несправедливост?", риторично попита Радевва и изрази готовност за участие в подписка за сваляне на минималната квота за район в изборния закон.
Колко депутати ще излъчи един избирателен район, има значение единствено за местните "апаратчици" в него, казва обаче пред същото издание изборният експерт и математик проф. Михаил Константинов. Той е категоричен, че общият брой мандати на партиите се определя пропорционално на гласовете за тях на национално ниво, включително гласовете от чужбина. "Или с други думи - ако една партия има гласове за 100 мандата, тя ще получи 100 мандата и трябва да ги разхвърли в 31 района. А кой район колко ще получи, зависи от алгоритъма, който е сложен", каза професорът.
На картата, изработена от "24 часа", се вижда ясно каква е "цената" на едно депутатско място
Броят на мандатите в държавата - 240, е записан в конституцията и зависи от гласовете за всяка партия на национално ниво. Константинов добавя:
"Не знам на базата на кои данни в медии се твърди, че мандатите за София трябва да са с 11 повече, ако данните от преброяването от НСИ се вземат предвид при определянето им, но мандатите на ПП, ДБ, ГЕРБ, БСП като брой на национално ниво не помръдват. Ако мандатите трябва да са повече, ще ги вземат евентуално от София, а не от Видин."
По въпроса защо тежестта на един депутат, избиран в София, е два пъти по-голяма в гласове от тази във Видин, математикът също смята, че изискването на Изборния кодекс един избирателен район да излъчва минимум 4 мандатата трябва да се премахне. Такива са цели 9 МИР-а в страната - Ямбол, Търговище, Смолян, Силистра, Кюстендил, Видин, Разград, Перник и Габрово. Това обаче може да стане само с решение на парламента. "И ако населението на Видин е намаляло, а по тази логика му се паднат два мандата - да им дадат точно толкова", казва математикът.
Той е категоричен, че мерната единица за мандат е цената му в гласове на национално ниво, а не колко избиратели са нужни, за да изберат депутат в София.
"Изчислено е, че за мандат трябват по около 12 000 гласа на национално ниво и това е така за всяка една от участващите в изборите формации. И е добре да се обясни на хората, за да не се заблуждават", препоръча Константинов. В този смисъл, по думите му, казус за Централната избирателна комисия няма.
Реакцията
"В срока, предвиден в Изборния кодекс, ЦИК е взела решение и е определила мандатите въз основа на валидното преброяване в момента. От съобщение, публикувано в сайта на НСИ, става ясно, че резултатите ще бъдат обявени след 1 октомври, т.е. те ще бъдат валидни за следващи избори", обясни говорителката на ЦИК Росица Матева.
"Ние нямаме възможност да стъпим на други данни освен на последните от преброяването през 2011 г. Ако преди 2 август НСИ беше обявил официални резултати от преброяването, ЦИК щеше да реши този въпрос въз основа на тях, но това не се случи", допълни Цветозар Томов от ЦИК.
