Наложително е да се приеме тази, дори по-радикална актуализация на бюджета, категорично заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Неприемането й е вредно за държавата, фирмите и хората, предупреди той. Според него актуализацията трябва да бъде доразширена с мерки, които са пропуснати и спестени.
"Никакви милиарди от енергетиката не са източвани, както каза и ресорния министър в опровержение на думите на Слави Трифонов. В тази бъркотия и замерване с някакви фейсбук обръщения с апломб заявени числа, които човек, който няма представа от финанси се опитва да слага на масата, мен силно ме притеснява. От друга страна, този, който много разбира от финанси – финансовият министър и вицепремиер Василев пък не чува това, което ние му казваме и му казваме, че наистина може да бъде внесено в бюджетната рамка", заяви Пламен Димитров.
Той подчерта, че допълнителните искания на КНСБ са да се намери възможното и необходимото финансиране през актуализацията на бюджета. По думите му, за да има минимално спокойствие в държавата, би трябвало да се използва максимално възможността в разходната част да бъдат заложени поне 2 милиарда допълнително. Поне толкова приходи ще има повече, сигурен е той. Повечето пари от данъци да обосноват допълнителни мерки, поне с такъв размер, запазвайки дефицита в същия размер, както е в бюджета за 2022 г., настоява Димитров.
Лидерът на КНСБ подчерта, че всичките искания на синдиката за заплати са под 1 милиард, а в разходите могат да се вместят 2- 2.5 милиарда.
Той е убеден, че приходите не са актуални и са занижени. "Това което казва Асен Василев за данъчните приходи е силно подценено. Той залага около 350 милиона сумарно повече данъчни приходи. Ние смятаме, че ще бъдат 5 – 7 пъти повече, отколкото са предвидени в бюджета за 2022 г. и ще достигнат около 2 - 3 милиарда", каза Димитров.
"Тази година увеличение на доходите ще има, независимо кой ще управлява, както и да се казва премиерът", категорично заяви президентът на КНСБ.
Като най-голям проблем на България той посочи бедността. Страната продължава да е с най-голям процент на лицата, които са с риск да изпаднат в бедност в ЕС, изтъкна той и добави, че остават много високи нивата на бедност на уязвимите групи, в това число на работещите бедни – между 700 000 и 800 000 българи работят и са бедни или са нископлатени.
