Следващата седмица (17 - 21 декември) парламентът ще избира състав и ръководство на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
След като изслуша кандидатите, парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения прие да предложи в пленарна зала за състава на шестчленното бюро досегашният му ръководител Бойко Рашков и Илия Ганев - кандидатури на БСП, Огнян Стоичков, предложен от "Обединените патриоти", Пламен Иванов, кандидатура на "Воля", Илко Желязков, кандидатура на ДПС и Огнян Атанасов, кандидатура на ГЕРБ. За зам.-председател ще бъде предложен Илко Желязков, а за председателския пост кандидатурите на досегашния шеф на бюрото Бойко Рашков, действащият член на бюрото Огнян Стоичков и Пламен Иванов. Решението бе взето с 6 гласа "за", нито един "против" и без въздържали се.
НАУЧЕТЕ КОЙ КОЙ Е ОТ КАНДИДАТИТЕ ЗА БЮРОТО
Маестро - музика!
Неописуем скандал за трудовата дисциплина на няколко кандидати за Националното бюро за контрол на СРС се развихри по време на изслушването им в комисията. Зам.-председателят на комисията Славчо Велков съобщи, позовавайки се на справка от ръководителя на Бюрото Бойко Рашков, че кандидатът Огнян Стоичков в периода 2014 - 2018 г. целодневно не бил на работа 429 работни дни, че били констатирани стотици отсъствия на Илия Ганев без уважителни причини и че членове на Бюрото, включително Огнян Атанасов уплътнявали работното си време с четене на вестници, кафе и цигари. Аргументите на посочените бяха основно, че били в командировка. Засегнатите от разгорещената дискусия завършиха часовете на спорове със заявки за търсене на отговорност по съдебен ред - най-вече Илия Ганев.
Представяния
Бойко Рашков отбеляза, че 2008 и 2009 година България беше осъдена за липса на гаранции за използване на СРС, които гаранции да позволяват да се защитават неправомерно засегнати граждани. Рашков припомни предисторията на Бюрото, което беше направено преди 10 години като орган за външно наблюдение, но не заработи и неговите правомощия бяха прехвърлени на парламентарна комисия.
"Тогава успяхме да създадем някакви гаранции в законите. Една от тези гаранции, уточни Рашков - беше наказателно-правната защита като се предвиди санкция за неправомерно противозаконно разрешаване и разпореждане за използване на СРС и също за съхраняване на данни, получени чрез тях. Точно по този текст преди две години беше осъдена бившата председателка на СГС". В последствие парламентът прецени, че Националното бюро трябва да се възстанови и с промени в Закона за СРС то беше възстановено в 2013 г.
Като ръководител на бюрото в последните 5 години Рашков каза, че са постигнали нелоши резултати, но е можело да бъдат по-добри. „В много голяма степен постигнахме органите, ангажирани с процедурите за прилагане на СРС да се съобразяват с новосъздаденото бюро за контрол на СРС и затова в последната една година е дисциплинирана цялата процедура и не се допускат грешки или неглежиране на закона“, каза Рашков.
По въпроса дали Националното бюро притежава достатъчно възможности, Илия Ганев каза по време на изслушването, че според него Бюрото има достатъчно законови възможности за действие, но в Закона за СРС има непълноти, поради което всяка година текстовете му се изменят и допълват. Според него биха били полезни кръгли маси с участието на експерти и заинтересованите страни. Ганев каза още, че не е забелязал да се оказва натиск на Бюрото.
Илко Желязков коментира, че намира за основателно да се инициира законодателна инициатива за създаване на единен регистър на СРС. Сега всеки съд има свой регистри за разрешенията и отказите за използване на СРС, отбеляза той и добави, че според него няма пречка такъв регистър да бъде създаден и в Националното бюро с оглед контролните му функции.
Огнян Атанасов изтъкна, че драстично е намалял броят на разрешенията за СРС и че се е засилил съдебният контрол в резултат на работата на Бюрото и определи мандата му като успешен. Въведен е единен стандарт на регистрите на всички органи, посочи още той и обобщи, че са налице всички предпоставки Бюрото да осъществява качествен контрол както за спазването на процедурите от съответните структури, така и за защита на правата на гражданите. Атанасов, който има 35 години трудов опит със СРС също каза, че няма натиск над Бюрото и, че не е бил подлаган на такъв.
Огнян Стоичков съобщи, че когато се възстановява Бюрото в 2013 г. в България са контролирани тайно 4452 лица и 4 години по-късно - в 2017 г. СРС са прилагани спрямо 2748 лица. Повече един път и половина са намалели контролираните лица, подчерта той. За работата си в Бюрото той каза че една четвърт от проверките са извършени от екипи,, които той е ръководил. За 2018 г. е извършил 18 проверки. Стоичков изрази неудовлетворение от постигнатите в Бюрото екипност, колегиалност и добронамереност и заяви, че ако спечели доверието на депутатите за новия мандат на Националното бюро това ще бъдат акцентите в неговата работа.
Пламен Иванов каза, че работата на Бюрото е подействала много дисциплиниращо на всички структури, прилагащи Закона за СРС. В такава насока според него би трябвало да продължи дейността си Националното бюро. Той заяви, че ако бъде избран за член или председател на Бюрото ще работя за това да се въведат ясни и точни критерии за проверките на съответните структури, които прилагат ЗСРС, така че да няма разминаване между екипите, да е ясно какъв е обема от дейности, как ще се докладват резултатите от тези проверки. Трябва да е ясно как при констатиране на незаконно използване или разрешаване на СРС да се документира и да се докладва по съответния ред.
