Председателят на Градския съвет на БСП в София Калоян Паргов гостува в TV7 в навечерието на празника на труда Първи май. Лидерът на столичната левица коментира предстоящите празненства, както и актуални теми:
- Половината българи живеят под прага на бедността, според изследване на КНСБ. Нормално ли е това, г-н Паргов?
- Не, не е нормално. И точно затова утре левицата ще проведе своя традиционен митинг-шествие в подкрепа на трудещите се и на техните права. И ще заявим на висок глас, че не сме съгласни и не можем да търпим това.
- С какво точно не сте съгласни и какво предлагате като алтернатива?
- Икономическото състояние на страната в момента е ужасяващо. Данните, които изнесоха от КНСБ, показват, че България е затънала в бедност и мизерия. Официалната статистика показва, че близо половин милион души са работещи бедни, тъй като са на минимални работни заплати. Нещо повече - второто правителство на Бойко Борисов отне възможността да им бъде върнат авансово взетия данък. Такова решение взе предишното правителство. И всичко това още повече обрича на бедност българите.
- Съгласете се, че това не е процес за половин-една година, а е тенденция и БСП участва в този процес.
- БСП е социално отговорна партия и не може да си позволи да не акцентира по време на свое управление върху социалните сфери. Направи го и правителството на Орешарски. А това на Борисов с "Бюджет 2015" обрече хората на бедност и мизерия. И ние ясно заявихме това при приемането на бюджета в Народното събрание миналата година. Помните острите дебати, които имаха нашите народни представители с тези на управляващите по отношение на една или друга социална придобивка, която беше замразена. Точно затова първомайският митинг не е някаква помпозна PR акция на БСП. Да, това е Празникът на труда, но е и ден, в който нашето празнуване ще бъде помрачено от тази ужасяваща статистика. Тя е катастрофална за България. В момента говорим за 3 милиона души, които живеят, според пирамидата на Маслоу, на първото стъпало. Те се борят да оцелеят, което в 21-и век и с претенциите ни на държава-членка на ЕС, е ужасяващо.
- Какво ще е посланието на утрешния ви митинг?
- Посланието ще е "Време за справедливост!". Това беше посланието и на нашия конгрес. Искаме справедливост за всички - за младите, за възрастните хора, в данъчното облагане, настояваме за по-голяма социална чувствителност. Защото тежкото икономическо състояние се отразява и на социалните придобивки, и на благосъстоянието на хората, и на начина им на живот. Затова държавата трябва да вземе решителни мерки. А не да даваме 4 милиарда за въоръжаване. Не искам да сблъсквам нито една от групите в обществото - военните и армията с учителите, със здравеопазването, с пенсионерите... Но мисля, че когато имаме такава статистика, трябва да мислим в посока преразпределение и акцентиране там, където има нужда от повече средства. Армията наистина се нуждае от перспектива, но това може да бъде забавено и удължено във времето като се търсят и алтернативни източници на това финансиране.
- Казвате "Време за справедливост!". В коя точно посока са критиките ви към правителството?
- Вижте, справедливостта е нещо, което липсва на нашето общество от 25 години. Да, ние от БСП съзнаваме, че също носим отговорност за отсъствието на тази справедливост. Спомнете си 2009 година. Тогава едно от най-успешните правителства през тези 25 години, което завърши мандата си с 25 милиарда инвестиции, с високи придобивки, със 100% увеличени пенсии, загуби изборите с лозунга, който изведе Борисов на власт - че ще въздаде справедливост. Която така и не беше въздадена. Но справедливостта означава да помислим за най-бедните, за най-онеправданите, да проявим солидарност точно в този кризисен момент, в който се намираме.
- Помните ли какво беше посланието на БСП за Първи май миналата година? Ще цитирам: "Ще има Белене, ще има Южен поток".
- Това не беше посланието ни за Първи май. Това беше свързано с възможността да разкрием работни места. Нещо, което не успяхме да направим. Казвам го, защото е нормално да си признаем и грешките. БСП в момента преживява катарзис. Опитва се и мисля, че успява да намери вярната посока. Убеден съм в това! Конгресът го показа. Ние излизаме от тази криза на доверие, в която попаднахме на 5-и октомври миналата година. Колкото до Белене и "Южен поток" - това бяха инструментите, с които щяхме да имаме повече инвестиции, щяхме да се утвърдим като енергиен фактор на Балканите. Тези проекти щяха да допринесат и за разкриването на над 50 000 работни места.
- Опит да се излезе от тази криза ли е и днешното предложение на колегите ви от БСП в парламента, които подновяват идеята за промяна в облагането на доходите на физическите лица? Те искат да има необлагаем минимум и всички доходи до 1540 лева да бъдат облагани с по-малко от 10%.
- Това не е PR ход. Това е втори опит, в който ние предлагаме подобно нещо за връщане от плоския данък към подоходното облагане. Мисля, че сега е моментът, в който да покажем на нашите избиратели, че ние сме разбрали урока, че сме си извадили поуките. Едно от големите обвинения към правителството на Сергей Станишев след 2009 година беше, че сме одеснели, че сме отишли в неолибералния модел... Че сме приели плоския данък, макар че тази стъпка тогава, колкото и непопулярна за нашата партия да беше, даде възможност да се осветли нашата икономиката. Това в момента вече не върши работа, тъй като по статистика сивата икономика е някъде около една трета, а аз дори бих казал и 50%.
- Изпреварихте въпроса ми за сивия сектор...
- Виждаме, че инструментариумът на плоския данък не влияе върху намаляването на сивия сектор. Тоест, има някакъв проблем. На България й липсва стабилна икономика, липсва й добавена стойност и производствени мощности. Това са основните проблеми, с които ние, политиците трябва да се справим, без значение дали сме в опозиция или управление. Тогава вече ще можем да спорим и да дискутираме в рамките на парламента и тевелизионните студиа как да разпределяме едно такова благосъстояние, натрупано след повишена икономическа активност. Виждаме, че и икономическото търсене, тоест покупателната способност в държавата, намалява, свива се. Дори и да има някакви облекчения, това не стимулира потреблението, което също влияе вредно и отрицателно на икономиката. Това пък от своя страна ни вкарва в една спирала, в омагьосан кръг.
- Вашият бивш съпартиец Ивайло Калфин, който сега е социален министър в кабинета на Бойко Борисов, заяви, че няма да се откаже от пенсионната реформа, дори да има протести срещу нея. Според него 40-годишните сега през 2029 година ще имат пенсия в размер средно на 1300 лева. Реалистично ли е това?
- Да ви поправя за Ивайло Калфин. Той е бивш съпартиец. В далечната 1997 година, когато напусна БСП, отиде в социалдемократическите формации. Но в последствие възвърна доверието си в партията, която му даде възможност да се развие политически на доста сцени - и в европарламента, и в националната власт. Това, което е казал днес е по повод протеста на пенсионерите със справедливото им искане за спокойни старини. Бих искал да кажа на всички млади хора, на 40-годишните днес, които са в най-продуктивната си възраст, че през 2029 година тези пенсии няма да тежат толкова, колкото сега, като покупателна способност. И нека не се лъжем, че това ще даде достойни старини на някои от тези хора...
- Дано не сте прав...
- Дано, но ще дам пример. Всеки може да го усети по собствения си джоб. През 2004 година, общо казано, 1000 лева даваха възможност да се чувстваш спокоен. Сега 1000 лева не могат да изхранят 4-членно семейство, според статистиката, която чухме. 563 лева са необходими на човек, за да се чувства спокоен и да задоволява основните си нужди, които има всяко човешко същество. Някои 4-5-членни семейства живеят и с по-малко от 1000 лева. Как става това?!
