Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Калфин: Конфликтът в Украйна е геополитически

17 май 2014, 09:14 часа • 21541 прочитания

Конфликтът в Украйна е геополитически и като такъв се решава с геополитически лекарства. Това заяви водачът на евролистата на АБВ Ивайло Калфин в дискусионното студио на „Панорама” по БНТ.

Той обясни, че конфликтът се състои в това, че Русия не иска да пусне НАТО до границите си, независимо от настояването на САЩ, плюс слаби украински правителства, огромна корупция и слаба държава в продължение на 25 години. И резултатът е налице, коментира евродепутатът. Той е категоричен, че в такава ситуация Европа няма инструментите и лекарството, с което може да реши този конфликт и отново посочи, че конфликтът се решава геополитически, с преговори и договорки. Ивайло Калфин цитира бившия германски канцлер Хелмут Шмит, който предупреди, че има опасност от избухване на трета световна война и упрекна Брюксел, че носи част от отговорността за влошаването на украинската криза и който предлага нова хелзинкска среща по този въпрос, тъй като в момента се пренареждат условията за сигурност в Европа. Що се отнася до България – тя би трябвало да поддържа европейска позиция, но Европа не може да бъде решаващият фактор, посочи евродепутатът. Калфин коментира, че позиция на България Народното събрание не е способно да изработи.

На въпрос – коя е най-важната българска идея в Европа, която ще защитава в следващия си мандат като евродепутат, Ивайло Калфин обясни, че ще продължи по акцентите от работата си в досегашния европарламент. „Аз бих работил това, за което съм работил и през последните пет години – достъп до средства и до финансови ресурси за българската държава, права на българските работници в Европа – нормални работни заплати, социални осигуровки, права на българските студенти – равноправие и самочувствие, теми, свързани с признаване на дипломи и професионални квалификации, дуална система и професионално образование, което дава работни места. Това са конкретни въпроси, които могат да се решат с европейски инструменти и с добър европейски опит”, каза Калфин.

Ивайло Калфин отново подчерта необходимостта от промяна на начина, по който се усвояват европейските средства у нас. „В България годишно влизат 4 млрд. лв от ЕС. Въпросът е, че в момента тези 4 млрд. лв отиват в малко хора, които продължават да забогатяват, за разлика от това огромната част от българските граждани не получават нищо”, каза Калфин и подчерта, че въпросът е как да се промени това положение – средствата да отиват при тези, които произвеждат и създават работни места и точно това е идеята на АБВ. Калфин посочи и статистика на ЕК, която казва, че огромни суми от данъци се отклоняват от офшорни компании - по 2 500 евро годишно средно на европейски гражданин. През тях се укриват данъци, вместо да влизат в страните членки. Ние се борим със закона на Делян Пеевски за офшорните компании, който очевидно не работи, каза още евродепутатът.

Европа трябва да задълбочава интеграцията си, без да става федерална държава, каквито са САЩ или държави като Русия, където всички решения или голямата част се пренасят на наднационално равнище, коментира още Ивайло Калфин в студиото на „Панорама”. Той смята, че случващото се в момента сочи едно неразбиране за това какво е Европа. „В момента политиките са национални – всяка държава определя приоритетите си. И това е големият проблем в България, затова се създаде АБВ – неспособността на политическите сили да намерят съгласие по няколко национални приоритета, които са над партиите – демография, образование, здравеопазване...”, каза Калфин. Той е категоричен, че страната ни трябва да определи националните си приоритети, за да може да използва европейските инструменти. Калфин каза, че е „за” европейската солидарност, тя трябва да се задълбочава и решения трябва да се прехвърлят на това равнище. Но българите не трябва да пренасят вината от липсата на национално съгласие върху ЕС.

На въпрос за разликата между европейската левица и десница Ивайло Калфин посочи: „Това, което би направил Жан Клод Юнкер като председател на ЕК е това, което правеше като председател на еврогрупата – има три критерия, около които той се фиксира – бюджетен дефицит, равнище на дълговете на държавата и инфлация. Това, което Мартин Шулц настоява и това, за което се борим социалистите в Европа, е в тези критерии да влязат бедност и безработица. Така, че когато намаляваш бюджетните разходи, да ти е ясно какъв е ефектът върху безработицата и бедността, за да не се получава това, което и в България се получи заради безумната политика на Дянков, подобна на водената в Гърция, Испания и Португалия”, обясни Калфин.

 

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес