Откакто сме влезли в ЕС, развитието на демокрацията у нас е по-добро, отколкото при „други сходни държави”. Това е едно от основните заключения на доклада, описващ десетте ни години като член на Европейския съюз, изготвен от Центъра за либерални стратегии.
Интересен факт е, че като „сходни държави” са посочени Сърбия, Македония, Молдова, Грузия, Албания и Турция. Според индекса Polity IV, ние сме пред тези държави като развитие на демокрацията. В този индекс събираме 80 точки, докато Сърбия е със 78, Албания е с 67, Грузия е с 64, Молдова е с 60, Македония е с 57, а Турция – с 53. От всички държави, с които ни сравняват, най-близо до влизане в ЕС е точно Сърбия, перспективите за влизане в не прекалено далечно бъдеще пред Албания също съществуват. При сравнението със Сърбия се посочва, че към 1989 година тя ни е изпреварвала „в политическо и икономическо отношение” като част от бивша Югославия.
„България е в групата на централноевропейските държави, стойностите ни са сходни с тези държави. Влязохме като изоставащи в ЕС, но не сме наваксали кой-знае колко като качество на демокрацията. Впечатляващо е сравнението ни със Сърбия. През периода на Прехода Сърбия значително изостава от нас по данни на Freedom House. Ние все пак стоим по-добре”, обобщи един от авторите на доклада, политологът Даниел Смилов.
Смилов обърна и специално внимание на съдебната система и Механизма за сътрудничество и проверка. "Част от критиките към този механизъм обаче са породени от нереалистични очаквания, че ЕС ще дойде и ще наложи едва ли не политиките си. Отговорност за негативите по-скоро има българската страна. Това, което Механизмът все пак прави, е, че държи пред общественото внимание несвършената работа и може да бъде ползван като инструмент за реформи. Представете си, ако го нямаше, колко бързо биха изчезнали въпроси за борбата с корупцията и съдебната реформа".
От икономическа гледна точка е посочено, че коефициентът на безработица в България след 10 години в ЕС е по-нисък, отколкото в последната година преди влизането ни в Съюза. Наличието на европейски фондове е довело до БВП с 9.3% по-висок, заетост с 4,8% по-висока и безработица с 4% по-ниска, отколкото ако ги нямаше. Износът от страната на високотехнологични продукти и на услуги от областта на информационните и комуникационните технологии е нараснал повече от двойно, а делът на този износ в общия износ от страната се е увеличил от под 7 до над 10%.
Настигаме ли ЕС, краткият отговор е "Да", по-дългият е: "Може и малко по-бързо", каза икономистът Георги Ганев. По думите му "имаме нарастване на реалната покупателна способност на човек от населението". "Наблюдава се положителен баланс към текущата сметка и лек спад в бюджетния баланс. Прагът от 3% бюджетен дефицит в преминат само 2 пъти. Поддържа се нисък публичен дълг с леко увеличение през 2014-2015 г. Това е свързано с това да могат да се разплатят гарантираните депозити, които изчезнаха в КТБ. Налице са и сравнително големи нетни трансфери в ЕС", каза още той.
Неразрешен проблем остава строителството на територии от мрежата "Натура" и липсата на интегриране на политиката за опазване на природата и биологичното разнообразие в други секторни политики, слабата администрация. Основните предизвикателства в тази толкова важна за здравето на настоящото и бъдещите поколения български граждани област остават:
1) по-добра защита на здравето на хората чрез продължаване на намаляването замърсяването на въздуха.
2) по-правилното събиране и почистване на градските отпадъчни води
3) прилагането на законодателството за опазване на природата
Мнения
„Ние сме една от най-проевропейски настроените нации. Ние очакваме доста активно участие и на самите граждани. Очаквам да има силен сигнал и натиск от страна на българските граждани към българските политици, за да се даде ясен сигнал в каква Европа искаме да живеем”. Това каза ръководителят на българското представителство на ЕК Огнян Златев при представянето на доклада.
Малко по-критична нотка относно това какво сме постигнали в ЕС, откакто сме влезли в Съюза, имаше в думите на Теодор Стойчев, ръководител на българското бюро на ЕП. „Не случайно ние не отбелязваме 10 години от членството ни с тържества, а по-скоро идеята да си дадем равносметка за това, което сме постигнали. И най-вече да си извлечем заключения за това, което което ни предстои. Навършиха се точно 3742 дни от членството ни в ЕС. Избрали сме 53-ма представители в ЕП, които са гласували над 6000 законодателни акта. Над 100 000 българи са се включили в програми за мобилност на ЕС от 1999 г. насам”.
Същевременно обаче един от авторите на доклада – Георги Ганев, посочи, че документът е „начало разговор” какви са ефектите от членството ни.
