Срещата на американския президент Доналд Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен-ун в Ханой приключи без постигане на споразумение за денуклеаризацията на КНДР.
Това е основният извод, който направиха световните агенции от оскъдната информация, с която успяха да се сдобият медиите след дългоочакваната втора среща между двамата лидери.
В разпространено днес изявление на Белия дом се посочва, че срещата на двамата лидери е била изключително конструктивна. Тръмп и Ким са обсъдили различни възможности за напредък по въпросите на денуклеаризацията и икономическото сътрудничество. В съобщението се подчертава, че споразумение за денуклеаризацията за момента не е постигнато.
Съединените щати настояват Пхенян да се откаже от ядрените си оръжия. Северна Корея иска обаче преди това да бъдат отменени наложените й международни икономически санкции.
Преди да се спрем на изводите от срещата, ше се опитаме да разгледаме малко по-задълбочено, какви бяха целите пред всяка от страните. Важно е да се отбележи, че в преговорния процес на практика са замесени цели четири ядрени държави – три от тях (САЩ, Китай и Русия) са атомните шефове на света, а четвъртата е трудно предвидимата Северна Корея.
За администрацията на Доналд Тръмп е важно да бъде избегната открита военна конфронтация със Северна Корея. Антивоенната реторика спечели много привърженици на Тръмп в САЩ и дори сядането на масата за преговори със Северна Корея се счита за безспорен успех. САЩ обаче са свикнали да преговарят от позицията на силата и не могат да си позволят прекалена отстъпчивост.
Северна Корея също няма изгода от открит ядрен (или конвенционален) конфликт със САЩ, защото това ще въвлече във война целия Азиатски регион. Пхенян практически е изолиран и единствената причина, поради която се крепи, е мощната подкрепа на Китай. А и може би кръговете около Ким си дават ясна сметка, че е дошло време за контролирано отваряне на севернокорейската икономика, без това да застрашава политическата власт и суверенитета в страната.
От своя страна Китай умело използва картата с Пхенян за разрешаване на най-важния икономически въпрос – новата търговска сделка с Тръмп. Смекчаването на военната реторика от страна на Ким има всички признаци на премерен ход китайската дипломация. Китай несъмнено активно съдейства за денуклеаризацията на Северна Корея, но важният въпрос изглежда каква е цената.
За Русия пък е много важно да няма военна конфронтация по която и да е от нейните граници, особено в далечния Изток. Това е така, защото в момента Москва е достатъчно ангажирана с конфликтите в Близкия изток и Украйна. Евентуална дестабилизация на Корейския полуостров може да доведе до допълнителна мобилизация на ресурси – нещо, което в момента Кремъл не може да си позволи. Освен това едно продължаващо разведряване на севернокорейската икономика би се отразило положително и на руската – главно чрез увеличаване на руския експорт на суровини и енергийни ресурси към Северна Корея.
От тази изходна позиция започнаха преговорите между двамата лидери. Със сигурност след нея останаха неизяснени доста неща от преговорния процес, но все пак можем да прочетем между редовете на казаното от тях някои важни неща.
Ким заяви в Ханой, че има перспектива за създаване на постоянно американско дипломатическо представителство в Северна Корея. Това изглежда като голяма стъпка напред в сътрудничеството между двете държави. Севернокорейският лидер уточни, че е нямало да пристигне в Ханой, ако не е бил готов да извърши денуклеаризацията на КНДР, но не уточни какви конкретни мерки ще предприеме за това.
Тръмп бе умерен в очакванията си за решаване на въпроса с денуклеаризацията в краткосрочен план. "Не бързам с постигането на сделка, по силата на която Северна Корея да се откаже от ядрения си арсенал. Скоростта не е толкова важна за мен", посочи американският държавен глава.
Президентът на САЩ за пореден път описа пред Ким Чен-ун "забележителното икономическо развитие, което очаква Северна Корея, в случай че се откаже от ядрения си арсенал. " След пристигането си в Ханой американският президент непрекъснато даваше за пример комунистически Виетнам, който загърби конфронтацията със Съединените щати и претърпя добро развитие.
Ако можем да направим някакъв извод от срещата между двамата лидери той ще бъде, че и двете страни са склонни на сделка, но при условия на взаимна изгода.
Никоя от страните няма полза от конфронтация, но няма да се правят и отстъпки на всяка цена. Колкото и двусмислен да изглежда примерът на Тръмп с Виетнам, този път едва ли ще се стигне до военна конфронтация. Сценарият с продажба на суверенитет също не изглежда актуален, предвид спецификата на случая. В Северна Корея по-скоро ще се преразпределя влияние.
Изключително интересни ще са и бъдещите отношения между Северна и Южна Корея, които сериозно увеличават икономическото и дипломатическото си сътрудничество. Техните отношения също са силно повлияни от САЩ. Детайлите по сделката и конкретните стъпки може и да не станат достояние на широката публика, но към момента не предвещават нищо притеснително.
