В последно време гражданското наблюдение на изборния процес се превърна в един от факторите, които помагат за разкриване и предотвратяване на купуването на гласове в България. Така започва докладът на „Прозрачност без граници“ и Transparency International Bulgaria за мониторинга на предстоящите местни избори. Основно наблюдението е съсредоточено върху финансирането на предизборните кампании и демократичните стандарти в изборния процес. Ето и какви са заключенията.
Изборен туризъм
От януари до май тази година, над 131 000 души са сменили адресната си регистрация, показват данните от доклада. Смяната следва т.нар. тенденция „връщане на село“. Има случаи, в които „новите жители“ съставляват над 50% от всички жители. Оказва се, че ГРАО е направила едва 336 проверки във всичките 264 общини, като данните са от 214-та година, а за 2015-та година единствено е ясно, че службата е издала 5 наказателни постановления.
Непосредствено преди началото на предизборната кампания картината е по-различна – МВР е направило 18 667 проверки, като заключението на „Прозрачност без граници“ е, че това се е случило чак след оказването на обществен натиск. За сравнение до май месец МВР е проверило само 110 адресни регистрации. В крайна сметка са заличени 1724 адресни регистрации, като „Прозрачност без граници“ казва, че този малък брой се дължи на липсата на по-ясни критерии за регистрация, които стават факт чак в края на юли след промени в Закона за гражданската регистрация. Най-много отменени регистрации има в Грамада – 238, Макреш – 108 и Първомай – 98.
Най-много проверки има в София-град и област – 387 през май, 669 през юни и 654 през август. Шокиращото е, че през май, освен СДВР, само полицията във Варна, Пловдив, Разград и Търговище е проверявала нови адресни регистрации.
Резултатите от проверките на адресните регистрации не са публикувани само на сайтовете на общините Бобошево, Братя Даскалови, Балчик и Иваново – от 115 проверени общински сайта. Има обаче огромна неяснота по текстовете – например директно цитиране на членове от закона, а не просто обяснение, което затруднява.
Освен заличаване на регистрации, са налагани и глоби между 50 и 100 лева, но „в малка част от публикуваните документи“ съществува информация, посочва „Прозрачност без граници“.
Актуална информация в регистрите на изборната администрация
ОИК Плевен, ОИК Кюстендил и ОИК Велико Търново са посочени като пример за „лежерно поведение“ по отношение на Изборния кодекс. ОИК Плевен например е променила формата на регистъра на участниците в изборите и е сменила полето с данни за контакт с поле в кой от двата вота се участва – дали за местните избори или за референдум. Нарушението вече е отстранено.
Показателно за този аспект на изборите е, че 20 дни след депозирането на документи за официален наблюдател, „Прозрачност без граници“ няма официален документ от ЦИК за потвърждение. Към 13 октомври това не се е променило. Липсата на утвърден официално статут пречи на „Прозрачност без граници“ да наблюдава как се обучават членовете на ОИК и СИК.
От „Прозрачност без граници“ не приемат оправдание за свръхнатовареност на ЦИК, тъй като дейността по регистриране на застъпници за тези избори се поема от съответните ОИК.
Медийна прозрачност
Над 62% от 258 национални и регионални медии са публикували навреме тарифите си и условията за отразяване на предизборната кампания. Това е подобряване на картината спрямо 2014, 2013 и 2011 година. През 2011-та година например, когато са предишните местни избори, само 44,2% от медиите са действали изрядно по въпроса. Като цяло регионалните медии спазват по-малко – 56,91%.
Препоръки
От „Прозрачност без граници“ са категорични – възможността да се избират кметове на населени места с над 100, но по-малко от 400 жители трябва да отпадне. Тази възможност стимулира в особена сила изборния туризъм. Необходим е системен контрол дали се спазва Закона за гражданските регистрации.
