Културният антрополог проф. Ивайло Дичев коментира протеста на "Възраждане" отвъд темите за ескалиралото напрежение и насилието над журналисти. Как обществото ни загуби усещането си за солидарност? Защо живеем "с една перверзна версия на либералната демокрация въплатена в безсмъртното "всеки сами си прецения" и кои са кандидатите за слава под антиваксърския флаг - проф. Дичев пред Actualno.com.
Какъв е коментарът Ви за случилото се вчера – ситуативна ескалация на напрежението и преброяване на електората или събитие, което е определящо за нас като общество изобщо?
За жалост този протест не е изолиран, многобройни медийни говорители повтарят подобни глупости, в парламента има и депутати от други партии, които са на тези позиции, особено в ИТН. Проблемът е много дълбок, българското общество е загубило усещането за солидарност.
Ако преведем това, което искат докараните с автобуси от Възраждане, то е: не ни пука кой ще мре и дали болниците изнемогват. Не искаме държавата да прави каквото и да било за своите граждани, всеки да си гледа своя кеф. И знаете ли кое е най-страшното? Това разрушаване на държавата ни се случва под звуците на патриотични песни и с размахване на националния флаг.
Почнахме да свикваме, че патриотизъм означава разрушаване на нацията, на институциите, на здравия разум. Нали помните как вееха байряци в защита на правото да бием жените, да малтретираме децата си?
Можем ли да говорим за някакъв тип представителност на този протест за страната ни и на практика исканията му в момента в дневния ред на нацията ли са?
Никому не е приятно да спазва мерки за безопасност. Нали помните как протестираха срещу коланите на автомобилите, срещу забраната да се пуши в заведения? И по света е така, но последователната политика постепенно налага мерките.
Отговорното мнозинство свиква и почва да ги спазва. Проблемът ще дойде, ако управлението на държавата се разклати – например заради инфлацията или при знак за разпадането на мнозинството и повей на нови избори. Тогава под антиваксърския флаг ще се наредят и други кандидати за слава.
Премиерът Петков протегна ръка и предложи диалог, но възможно ли е да съществува такъв между хора, които наричат ваксините „отрови“ и „експериментална течност“ и човек, който е с поставени три дози и е заобиколен от експерти по вирусология и здравеопазване?
Това правителство дойде на власт след протести – няма как сега да хвърлят сълзлив газ. Споменатият от вас кретенизъм се дължи на джунглата, в която се превърна медийното ни пространство. Трябва да се наложат много строги санкции за лъжи по темата ковид – лъжи, които буквално убиват хора. Това е част от извънредните мерки, които ситуацията предполага.
За съжаление няма да се случи – живеем с една перверзна версия на либералната демокрация, въплътена в безсмъртното „всеки сам си преценя“.
Как се отнася системата към такъв тип партии и виждате ли прилики с политически сили от типа „Ред, законност, справедливост“, „Атака“, „Воля“?
Този вид партии се хранят от скандали и агресия. В момента, в който се нормализират, те изчезват. Затова най-добре да не им се обръща много внимание – караниците им придават реалност. Бедата е, че обикновено някои системни играчи ги ползват за „златен пръст“. Ще видим къде ще се подреди „Възраждане“, засега си нямат патрон в парламента.
Какво очаквате да се случи като следствие от този протест – реакция в подкрепа на антиваксърския и конспиративен тон или обратно – ваксинационна активност?
Струва ми се, че протестът на Възраждане ще има позитивна роля – ще накара отговорните хора да се замислят за това, дали искат да съучастват в подкопаването на българските институции и националния ни интерес. Той може да се окаже един вид ваксина срещу безотговорност и – парадоксално! - да накара много българи да се ваксинират срещу ковид, защото не искат да са като тези от автобусите.
Интервю на Ивайло Илиев
Снимки: БГНЕС
