Историкът от Софийски университет "Свети Климент Охридски" проф. Искра Баева видя опит за политизиране на националния празник с преместването му от 3 март на 24 май, като част от промените в Конституцията, които предлагат от ПП-ДБ.
Още: "Това е точката на пречупване": Вили Лилков с коментар за разрива между „Спаси София“ и ПП-ДБ
Още: Българският посланик в САЩ подаде оставка
Още: Никола Минчев не изключва да има референдум за 24 май
24 май е абсолютно безспорна дата, но не може да бъде национален празник. 24 май е обществен празник, а превръщането му в национален празник ще го политизира, каза тя в студиото на bTV.
За нея е доста тревожно, че периодично се поставя въпросът за промени на националния празник. Непрекъснато се поставя въпросът за националния празник, когато държавата се е родила, каза проф. Искра Баева.
Още: Мая Манолова: Има нужда от активен омбудсман, който няма да е просто чиновник
Още: Гуцанов обясни дали ще се вдига възрастта за пенсиониране
„24 май е най-българският празник, но той обаче е народен празник, на народното, които са встрани от политиката. Националният празник е политическият празник“, категоричен бе проф. Искра Баева.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Проучване: Румен Радев или парламентът - кой печели народната любов?
Тя добави, че 24 май е безспорен народен празник, а превръщайки го в национален празник, може да се изключат всички други, които празнуват кирилицата. Русия може да се променя както си иска, но това не бива да се отразява върху усещането на българите за тяхната държава. Непрекъснато се опитваме да се огледаме в огледалото и се опитваме да променим националния празник заради войната в Украйна. Нашият национален празник не бива да се оглежда в чужда държава, призова проф. Искра Баева.
Проф. Искра Баева vs доц. Георги Лозанов за националния празник
На другото по-различни мнение е медийният експерт доц. Георги Лозанов. Той заяви, че 3 март не отговаря на две условия, които са ключови, за да може един празник да е национален празник – да обединява нацията и какъв белег на националната идентичност ще вкарат промените. 3 март не обединява нацията, а става повод за дебат. Трети март вкарва руски елемент в българската национална идентичност, каза Лозанов.
Той допълни, че разпространението на славянската писменост е едно от ключовите постижения на българската култура и обединява нацията, за сметка на 3 март. Има опит от Москва да се подценява ролята на България по отношение на писмеността и чрез превръщането на 24 май в национален празник заявяваме своето културно постижение в Европа, защити тезата си доц. Лозанов.
Още: Нинова учредява партията си на Томина неделя и не иска Юди
Още: Коя ще е ябълката на раздора в кабинета: Анализ на АКФ
„Нека да извадим руския елемент от българската идентичност тогава, когато празнуваме националния си празник“, настоя той.
Още: Експерти съветват да се гонят руснаци, след като депутат посочи България като следваща цел
