Историкът от Софийски университет "Свети Климент Охридски" проф. Искра Баева видя опит за политизиране на националния празник с преместването му от 3 март на 24 май, като част от промените в Конституцията, които предлагат от ПП-ДБ.
Още: Асен Василев ще ръководи бюджетната комисия в парламента, правната е за ГЕРБ
Още: Кабинетът отпусна на полярниците 3.7 млн. лв., ще могат да се приберат от Антарктида
Още: Никола Минчев не изключва да има референдум за 24 май
24 май е абсолютно безспорна дата, но не може да бъде национален празник. 24 май е обществен празник, а превръщането му в национален празник ще го политизира, каза тя в студиото на bTV.
За нея е доста тревожно, че периодично се поставя въпросът за промени на националния празник. Непрекъснато се поставя въпросът за националния празник, когато държавата се е родила, каза проф. Искра Баева.
Още: В последното си заседание преди празниците кабинетът раздаде милиони
Още: Срив в доверието на парламента, Киселова с по-висок рейтинг от Борисов
„24 май е най-българският празник, но той обаче е народен празник, на народното, които са встрани от политиката. Националният празник е политическият празник“, категоричен бе проф. Искра Баева.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: След като АЛДЕ го изгониха: Пеевски изплю киселото грозде и каза, че сам напуска
Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!
Тя добави, че 24 май е безспорен народен празник, а превръщайки го в национален празник, може да се изключат всички други, които празнуват кирилицата. Русия може да се променя както си иска, но това не бива да се отразява върху усещането на българите за тяхната държава. Непрекъснато се опитваме да се огледаме в огледалото и се опитваме да променим националния празник заради войната в Украйна. Нашият национален празник не бива да се оглежда в чужда държава, призова проф. Искра Баева.
Проф. Искра Баева vs доц. Георги Лозанов за националния празник
На другото по-различни мнение е медийният експерт доц. Георги Лозанов. Той заяви, че 3 март не отговаря на две условия, които са ключови, за да може един празник да е национален празник – да обединява нацията и какъв белег на националната идентичност ще вкарат промените. 3 март не обединява нацията, а става повод за дебат. Трети март вкарва руски елемент в българската национална идентичност, каза Лозанов.
Той допълни, че разпространението на славянската писменост е едно от ключовите постижения на българската култура и обединява нацията, за сметка на 3 март. Има опит от Москва да се подценява ролята на България по отношение на писмеността и чрез превръщането на 24 май в национален празник заявяваме своето културно постижение в Европа, защити тезата си доц. Лозанов.
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
„Нека да извадим руския елемент от българската идентичност тогава, когато празнуваме националния си празник“, настоя той.
Още: Експерти съветват да се гонят руснаци, след като депутат посочи България като следваща цел