"Мислих днес да замълча. И без това от дни съм без думи. Не усещам празника празнично. От рано чета красивите публикации за деня на града, топли и искрени, чета ги с удоволствие и потоци от мисли ме заливат, наред със смесените чувства.
Влюбена съм в Стара Загора. Но не ми е празнично. Чакам новина. Днес следобед. Поне така би трябвало. Вероятно ще я получа по път. Важна новина... важна в цивилизационно отношение, пише общинският съветник от Възраждане Искра Михайлова във Фейсбук.
"Но реших да не мълча когато прочетох статус на журналистката Ангелина Петкова, част от който е цитат от Иречек:
"Старозагорци правят най-добро впечатление. Те са хора скромни и любезни, придържат се към своите народни обичаи, не ламтят за външните дрънкулки на тъй наречената цивилизация и спокойно и с чудна въздържаност понасят своята съдба и всички огромни загуби и нещастия."
Е, какви са днешните старозагорци?
Скромни и с чудна въздържаност понасят ...?
Да! Видях и това.
Видях точно това в една непозната за мен жена, с която нямах сили да говоря. Една жена, която ме възхити в ужасяващ в нейния живот момент.
Една майка.
Фокусът ми дни наред беше в нея с цялото безсилие на наблюдател от друга вселена. Всеки преживял лична трагедия познава самотата на тъгата, на отчаянието и във виковете, и в давещата тишина.
И мисля.
И се пукам по шевовете когато си помисля, какво ли се върти в главата на една друга жена, на една млада жена, на едно друго място, самотно място, даващо време да се мисли ...
И помислям за следващото семейство и следващото момиченце, и следващото с момченцето, и следващото, и следващото ... Защото последната седмица беше черна за града ни.
И знам. Убедена съм, че има път напред със светли мисли и справедливост. Знам, че го има. Но не знам как да го намеря и пак потъвам. А тези семейства?!
Междувременно гледам старозагорци. Скромни и любезни?
Не съвсем.
Видях друго.
Общество, съпричастност, солидарност, непримиримост, готовност за борба. Да, не голямо общество. Но налично. Не скромно, но пък отдадено.
Видях и как Виновните първо се покриха в миша дупка, после започнаха да изпълзяват малко по малко с някакви отчаяни брътвежи и накрая активираха най-баналния си инструмент - хора с фалшиви профили в социалните мрежи, хора без лица, да полеят с помия всеки дръзнал да се опълчи на силните на деня.
Видях Виновните да треперят.
Канският им вой отеква до небеса в анонимните платформи.
Нормалните хора са страшни за онези, подчинени на парите. Те се страхуват от хората, които не могат да бъдат купени и не се вълнуват от игрите им на "монополи" в градски, междуградски и национален мащаб.
Но ние ставаме все повече. И номерата им ги знаем наизуст. Те "описват" нас, гледайки се в огледалото, но ние се оглеждаме един в друг. Когато сме емоционални се караме. След време се прегръщаме. Отстояваме се такива каквито сме и не отстъпваме от това, което намираме за правилно. Спорим почти постоянно защото сме различни. Уважаваме се, защото имаме един Морал. Морал, който според тях е разтегливо понятие. А според нас не е.
Защото сме нормални хора.
Нормалните хора са страшни. За силните на деня.
Нормалните хора са страшни. Свикнали са да работят и когато лампите на камерите угаснат.
Нормалните хора са страшни. Те чувстват.
Нормалните хора са страшни. Те имат съвест.
Нормалните хора са страшни. Те не се отказват, дори да са паднали 100 пъти по пътя си.
Нормалните хора са страшни. Те не пазаруват семействата си по каталог.
Нормалните хора са страшни. На тях им пука!
Честит празник, нормални старозагорци.
ПП.Онези без място в прожекторите от днес могат да са спокойни, че няма кой да ги разобличи, защото нормалните хора не се интересуват от суетата им. И не се занимават с теми като техните."
