Републиканският омбудсман Диана Ковачева е получила политическа подкрепа при избора ѝ за съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
Това стана ясно от думите на доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски". Пред БНР тя подчерта, че в два от случаите, в които България е осъждана, по повод на нарушаване на конвенцията е в случаи, в които Ковачева е била министър и е подържала и респективно участвала във взимане на решение.
Още: Омбудсманът отрече да има политическо рамо в избора ѝ за съдия в Страсбург
"Това е проблемът, може ли като министър на правосъдието, да съдействаш за наказание и уволнение на съдия и след това съдията да осъди държавата в Страсбург? Може ли като министър, да поддържаш законопроект по отношение на гражданската конфискация и в последствие да има редица дела срещу държавата? Това вече са въпроси, които е трябвало да й бъдат зададени на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, но по гласуването може да се види, че явно е имало политическа подкрепа и там", коментира Киселова.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
Припомняме, че колегите от "Капитал" вече съобщиха, че при гласуването в сряда вечерта Ковачева е била избрана за 7-годишен мандат с подкрепата от 115 гласа в ПАСЕ пред съдията от Софийския градски съд Галя Вълкова, която е била подкрепена от 73 представители в асамблеята. При първото гласуване във вторник Ковачева получи 120 гласа (което е по-малко от нобходимите 50% за избора на първи тур), Вълкова - 104. Според информацията Ковачева е спечелила след убедителна лобистка кампания от страна на евродепутатите на ГЕРБ.
Новите съдии в Конституционния съд
Специалистът по конституционно право изрази мнението си по избора на конституционни съдии и по отношение на клетвата в петък, 26 януари т. г., когато Десислава Атанасова и Борислав Белазелков официално положиха клетва, но на нея не присъства държавният глава Румен Радев.
"Како ще се случи наесен, ако някой отсъства? Дали ще бъде пълноценна клетвата? Тогава съдът може да се наложи да прави 3 клетви, ако всеки иска да присъства само на онази част от съдиите, които той е излъчил, избрал или назначил. Идеята на тези клетви всъщност не е да са публични, както стана миналия петък, а по-скоро, за да се постави формално началото на мандата. С времето обаче мандатът се измества или заради клетвите, или заради тези 9 години и затова от октомври вече е към 15 ноември полагането на клетва. Според мен това не е проблем по-скоро знак", каза доц. Киселова и допълни, че президентът е дал два знака.
Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
"Първо като сезира КС по отношение на решението и другият знак е вече към обществото, дали по този начин НС трябва да прилага текста, който прие преди малко повече от месец".
Ще има ли референдум срещу еврото?
Според Киселова КС е сбъркал, че не се е произнесел по-бързо по конституционното дело на "Възраждане" срещу референдума против еврото, защото колкото повече наближават европейските избори и вероятността за доклад за готовността на България за пълноценно присъединяване към еврозоната, толкова повече това ще налива вода в мелницата на Възраждане респективно в предстоящата кампания за членове в ЕП, така че те имат интерес да се забави още малко и дори да не е в техен интерес, те ще го използват в кампанията.
Още: Нови избори за кмет на София наесен допуска доц. Наталия Киселова
"Поради тази причина КС в стремежа си да чуе всички страни, да се допита до повече експерти, тъй като се отправят покани към приятели на съда, се забавя и по отношение на определени конституционни делла, ефектите на решенията много често имат политически, а не само правни последици. Поради тази причина това дело ще бъде такова по отношение на оспорване на решението за референдума. Там имаше процедурни нарушения, това също може да даде аргументи на КС, но в другата посока", прогнозира специалистът по конституционно право.
