Президентът Румен Радев също има проект за промени на основния български закон - Конституцията. Тези промени обаче не изискват свикване на Велико народно събрание (ВНС), а държавният глава не иска да внася предложенията си в настоящия парламент, защото го счита за изчерпан, пише в свой авторски материал в. "24 часа".
"Държавният глава ще внесе своите предложения за промени в конституцията в следващия парламент, защото настоящият е изчерпан откъм доверие и не може да решава важни въпроси, касаещи бъдещето на България. Президентът няма да инвестира още 2 до 5 месеца живот в Народното събрание, необходими за разглеждане на предложенията, при положение че призовава за неговата незабавна оставка", съобщиха официално за "24 часа" от прессекретариата му.
Проектът е подготвен след редица обсъждания при президента, който вече над година кани на консултации както официални представители на съдебната власт в България, включително т.нар. трима големи - председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд плюс главния прокурор, така и неправителствени организации.
Ръководителят на правния екип на президента проф. Емилия Друмева казва, че основата е промяната на съдебната система. По-точно - функциите на Висшия съдебен съвет, отчетността на прокуратурата, контрола над актовете ѝ. Последно държавният глава е обсъждал необходимостта от конституционни промени с членовете на съвета си на 5 август - седмица преди Борисов да анонсира, че е готов със своите "тежки решения", които ще успокоят хората и ще изненадат мнозина. Тогава в разпространеното съобщение от президентството е цитиран Радев, че "липсата на достатъчно гаранции за независима и ефективна съдебна система създава опасности пред развитието на България. Някои проблеми от години се задълбочават и решаването им изисква промени в конституцията".
Участници в консултациите споделят, че една от обсъжданите теми е била и възможността България да смени модела на управление - от парламентарна към президентска република. В петък изненадващо дори вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов се обяви за повече правомощия за президента, независимо от неговото име.
Още през есента на 2018 г. самият Румен Радев споделя пред студенти от Пловдив, че ако сегашната политическа класа не решава проблемите на страната, българите могат да потърсят промяна в управлението чрез ремонт на основния закон на държавата. Проф. Друмева също потвърждава, че темата за президентската република не е подмината. Тя категорично отхвърля обратната крайност - избиране на държавния глава от парламента, като "непремислена". Юристката, която е сред авторите на настоящата конституция, уточнява, че в "значимия проект" на президентския екип не се предвижда увеличаване на правомощията на държавния глава. Преминаването към президентска република е промяна на формата на управление на държавата и изисква свикването на Велико народно събрание.
Отворено писмо до президента с настояване да внесе в НС искане за референдум по въпросите за промени в конституцията изпрати Мая Манолова. Същото писмо изпрати и до премиера.
Още: "Пълната реч на премиера Борисов, с която предлага нова конституция (ВИДЕО)"
