И в неофициалната си реч от Паметника на Шипка, президентът Румен Радев продължи с явните намеци по отношение на забраната там да има официално тържество - заради препоръка на Националния оперативен щаб за коронавируса. Тя обаче беше възприета само от Областната администрация на Стара Загора, която отмени официалното тържество на Шипка и шествието с трибагреника в Стара Загора, а в София тържествата останаха неотменени.
Радев попита следното: Каква ли щеше да е нашата съдба, ако онези велики българи се бяха поддали на вируса на манипулацията, на вируса на страха? И добави, че през годините много политици са пренебрегнали 3 март като празник. "Те нападаха истината с настървението, с което пълчищата на поробителя шурмуваха Шипка", подчерта той, без да посочва конкретни имена.
Тези политици претърпяха поражение, защото хиляди достойни българи, като вас днес на Шипка, отстояваха историческата истина и памет, каза Радев и се обърна към гражданите с думите: "Вие сте опълченците на историческата истина. Вечна памет на героите! Да живее България!"
Суверенитетът не е даденост, той изисква осъзнаване на националния интерес. От нас днес зависи да го пазим, каза още Радев, цитиран от БГНЕС.
Хиляди граждани се стекоха на Шипка, където бе извоювана свободата на България. Те поднесоха цветя и се преклониха пред героите, паднали за свободата на Родината.
Какво каза Радев малко преди речта си на Шипка, научете в този материал!
Каква беше реакцията на председателя на парламента Цвета Караянчева, вижте тук!
Пълната реч на Радев без съкращения
"Благодаря ви, че на трети март отново сте хиляди на Шипка, този храм на българската доблест.
Тук, на този връх, „покрит с бели кости и с кървав мъх“, се решава изходът от войната. Съдбата го поверява в ръцете на няколко хиляди български опълченци и войниците от Брянския и Орловския полк. Техният героизъм ще пречупи морално поробителя и ще отвори пътя към Освобождението. Каква ли щеше да бъде съдбата на България днес, ако онези велики българи се бяха поддали на "вируса" на манипулацията, на "вируса" на страха, на "вируса" на примирението, на "вируса" на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и неотменим.
Преди 142 години България възкръсва след петвековното османско иго. Под знамената на руската армия се сражаваха хиляди воини от много народи на необятната империя. За много от тях нашата земя се оказа последен дом. Дълбок поклон пред паметта на всички, които положиха костите си за България.
142 години българската държава устоя на историческите ветрове и съхрани своя суверенитет. Но той не е даденост. Суверенитетът изисква осъзнаване на националния интерес и воля да бъде отстояван. От нас зависи днес да го опазим, да го пазим и в бъдните години.
През годините много политици пренебрегваха и оспорваха трети март. Правят го и днес. Много манипулатори се опитваха да изопачават историята за политическа употреба. Те нападаха истината с настървението, с което пълчищата на поробителя някога щурмуваха Шипка. Но и едните, и другите претърпяха поражение. Защото хиляди достойни българи като вас днес отстояваха историческата памет с разум и със сърцата си. Със смиреното си присъствие на този връх. Тези хора аз наричам „опълченците на историческата памет“ и това сте всички вие, скъпи сънародници. Към вас е моята благодарност.
Вечна памет за героите!
Да живее България!"
