„Конституцията беше изработена в съвършено различна обстановка. До предходния месец, преди приемането, бяхме членове на Варшавския договор. След приемането все още бяхме в СИВ. Тя беше приета от едни добронамерени, ентусиазирани хора. Някои от тях бяха добри юристи в онази правна система преди 10 ноември“. Това каза в предаването „Лице в лице“ по bTV Хараламби Анчев, бивш вицепремиер и служебен министър на правосъдието в кабинета на Стефан Софиянски.
„Всички страдахме от наивност и неподготвеност за това, което ни очаква след създадените текстове в Конституцията. Всички останали живи представители във Великото народно събрание говорят, че прокуратурата, главният прокурор и прокурорите трябва да са към съответния съд. Изведнъж се появи всевластната фигура на главния прокурор“, добави той.
Още: Парламентът започна работа с химни, пожелания от Росен Желязков и минута мълчание (ВИДЕО)
„Вече сме в нов етап на развитие. Има възможност да бъдат направени сериозни промени. Споделям идеите за реформа в съдебната система. Промените, които се направиха, не отговарят на моите очаквания. Всички необходими промени можеше да бъдат направени с промени в законите. Два са изначалните проблеми – представителността на парламента. Само 2022 година той е бил с по-ниска представителност от 39%. Депутатите трябва да преценяват доколко вотът на избирателите им дава право да правят такива промени. Една от тях е с правомощията на президента и служебните правителства. Това пряко касае възпроизводството на едни и същи политически сили и хора в следващите парламенти“, обясни Анчев.
Още: Колко са работили депутатите: Статистика от началото на мандата
„Отдавна твърдя, че прокуратурата трябва да е към изпълнителната власт, но не бива да има толкова голямо влияние политическата квота. Трябва да има обществено влияние – как да се издигат. Далеч сме от това да имаме достатъчен брой експерти и доказани професионалисти, неподвластни на политическо влияние. Има възможност със закон да се уреди начинът, по който могат да бъдат издигани участниците в квотата“, каза още той.
Служебните кабинети
„Не мога да бъда причислен към симпатизантите на Румен Радев. В случая той назначи три служебни кабинета. Нито един от тях не направи генерално вредно за държавата. Сега имаме редовно правителство и редовен кабинет. Не бива заради един човек да се посяга на десетилетна традиция, показала добри резултати. Ако през 1997 година Петър Стоянов нямаше тези правомощия – какво щеше да се случи? На първото ни заседание той ни възложи да направим кандидатура за членство в НАТО“, подчерта бившият служебен министър на правосъдието.
Още: България ще гради инфраструктура за милиарди евро по плановете на НАТО
„Служебното правителство изготви и внесе в Народното събрание проектът за валутния борд. Според мен служебното правителство трябва да запази сегашния вариант. Ограничават кръга от лица, които могат да станат служебен министър-председател. Един от тях е председателят на Народното събрание, но това е конфликт на интереси. Той ще е представител на изчерпан парламент“, допълни Хараламби Анчев.
Още: Нулев бюджет: Без заплати за депутатите, докато станат нормални
