Обществените обсъждания на законопроектите в Народното събрание остават недостижим блян - за 91% от внесените законопроекти няма информация да са проведени обществени консултации или обсъждания.
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано
Това показват данни от проучване върху законодателната дейност на Народното събрание, проведено от Националния център за парламентарни изследвания. То обхваща 122 законопроекта, внесени в периода от 12 април до 28 юли 2023 г., т.е. през първата сесия на Народното събрание.
В мотивите, с които се обосновават законодателните предложения, отсъстват гледните точки на заинтересуваните групи в цели 93.3 на сто от законопроектите. Уточнено е, че в тези данни не влизат законопроекти за ратифициране на международни договори, общите законопроекти за второ четене, законопроектите за държавния бюджет, за пенсионния и здравния бюджети и конституционните проекти.
Още: Депутат от ПП-ДБ с 2 частни самолета и 6 фирмени
Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
Изследването е чисто статистическо. В него липсват анализ и коментари. Няма дори изводи и заключения от представените данни, отбелязва в. "Сега".
Песента на съдебната реформа
Според данните от проучването се затвърждава нагласата на управляващото мнозинство относно съдебната реформа и тя действително е във фокуса на вниманието - 34.4% от законопроектите засягат сферата на правосъдието. Всички останали области на законодателството остават далеч назад: земеделие и храни – 9%, вътрешни работи – 9%, транспорт, информационни технологии и съобщения – 6.5%. Ключови сфери като социална политика, финанси, здравеопазване и икономика се оказват най-малко интересни за депутатите – на тях се падат по-малко от 5 на сто от внесените законопроекти.
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Кърпене на стари закони или чисто нови?
81.1% от внесените законопроекти засягат изменение и допълнение на действащи закони, а други 11.5 на сто са законопроекти или само за допълнение, или само за изменение. Оказва се, че депутатите не въвеждат изцяло нови закони - предложения за такива има едва 7.4%.
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
Още: Най-богатите депутати: Има човек с 8 самолета и не е Пеевски (СНИМКИ)
Парадоксални са данните относно мотивите за внасяне на законопроектите - половината от тях (49.2%) се обосновават с неефективността на съществуващото законодателство, което също е прието от Народното събрание. Повече от останалите (31.1%) вносителите аргументират с нуждата от промени, които се налагат от правото на ЕС. А това също налага най-често изменението на действащи закони, отколкото приемането на нови.
По всички показатели, които засягат прилагането и отчитането на ефектите от законодателството, резултатите не са обнадеждаващи - при 98.4% от законопроектите няма разписани изисквания да се отчитат периодично изразходваните средства от прилагането на законите спрямо постигнатите резултати. При 95.9% не е предвидено дори да се публикуват периодично резултатите от законодателните промени.
Още: Ех, ако имахме и мавзолей! С 240 места!
За повече от половината законопроекти не са определени срокове, в които трябва да се постигнат целите на законодателните промени. В едва 2.5% от предложенията вносителите са записали конкретните финансови средства, необходими за прилагането на измененията. Също толкова малък остава делът на законопроектите, в които са заложени механизми за оценка на разходите и резултатите от законодателната инициатива.
Чужда ескпертиза ли? Не ни е нужна
Използването на научни аргументи в обосновката на законопроектите остава много слабо развита практика в българския парламент. Едва 17.2% от законодателните предложения са аргументирани с някакво изследване или научна експертиза. За останалите 82.8 на сто вносителите – било правителството, било депутатите, разчитат на собствената си преценка – а тя невинаги се оказва добра.
Още: Окончателно: Депутатите се връщат в Партийния дом
Кой е най-активен?
Както винаги, законодателните предложения идват основно от Министерския съвет. Всеки трети законопроект (33.6%) е изготвен от органите на правителството. Сред парламентарните групи най-дейни са депутатите от ПП-ДБ, чиито подписи стоят под 26.2% от внесените законопроекти. Следват ги ГЕРБ-СДС с 20.5 на сто. Доближава ги "Възраждане" с 16.4% съавторство на законопроекти, а БСП е далеч назад със 7.4 на сто. Последните места заемат ДПС (6.6%) и ИТН (4.1%).
Още: Ето какво е свършило 49-то НС до момента
Снимки: БГНЕС
