“Говорят младите политолози“ е авторска поредица на Actualno.com, в която представяме мненията на новото поколение млади политолози по важните обществени въпроси. Голяма част от тази нова вълна анализатори вече придоби популярност в публичното пространство. Всички те са обединени под един общ знаменател – експертност, адекватна преценка и широта на мненията.
В навечерието на втория месец работа на редовното правителство и редицата проблеми в страната в поредицата ви представяме коментарите на младите анализатори относно трудностите пред властта, както и какви са очакванията за развитието на отношенията между мнозинството и опозицията.
Разговорът ни по темата е със Флора Стратиева (вляво) - журналист, анализатор и влогър и Кристиан Стефанов (вдясно) - политолог и докторант в катедра "Политология" на Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Ето какво ни отговориха те:
На прага сме на почти преполвен период от онези сто дни доверие, които всяка нова власт получава. В този смисъл какви са вашите наблюдения - забуксува ли промяната, оплетена в сметки за ток и липсващо осветление, външнополитически несгоди и все по-предпазливо статукво?
Флора Стратиева: Ако някой е имал очаквания за чудодейна промяна в стандарта на живот, изчезване на европейската (подчертавам европейска) енергийна криза и потичане на реки от масло и мед от спрени и пренасочени средства от корупционни схеми - то тогава да, вероятно може да констатира, че промяната е “забуксувала” и да чувства оправдано разочарование. Но аз лично смятам, че българският избирател би следвало да е по-умерен и предпазлив в очакванията си към всяко едно ново правителство. В този смисъл, вярвам, че повечето хора избраха да гласуват за това правителство не толкова заради някакви надежди, че то ще реши изброените от вас проблеми, а просто “за да не е ГЕРБ”. Съответно това, което в момента наблюдаваме като стечение на обстоятелствата, не би трябвало да идва като изненада за хората.
Кристиан Стефанов: „Промяната‘‘ не е спряла, но управляващите си дават сметка, че взимането на ефективни мерки срещу икономическите трудности е в основата на запазването на високото доверие в новото правителство. Към този момент изглежда, че то се стреми да предприема по-скоро популярни мерки, свързани с разширяване на държавната помощ за бизнеса и домакинствата, повдигане на минималната работна заплата и на пенсиите, недопускане на спиране на комунални услуги. От друга страна, проблемът за българското вето става все по-важен, предвид засиленото противопоставяне между Русия и Запада, което стимулира правителството да предприема стъпки, водещи до намаляването на натиска срещу страната без да изглежда, че България прави сериозни отстъпки от своята позиция.
В тази особена ситуация най-малкото общо кратно в този кабинет продължава да е "анти-ГЕРБ", твърди Флора Стратиева.
Как ви изглежда стабилността на коалицията на този етап? Вече като че ли се виждат доста отчетливи пробойни по определени теми, но генерално коалиционното споразумение върви по план, твърдят от управляващите.
Флора Стратиева: По подобие на предния въпрос, и в този случай също мисля, че от ден 1 беше ясно, че новото правителство не представлява хомогенна смес от исканията на обществото, а една своеобразна “Франкенщайн” коалиция. В този смисъл, разбира се, че в някакъв период ще настъпят разногласия за икономическите политики, социалните такива, външнополитическите ни отношения и т.н. - вече го наблюдаваме най-силно по темите за Северна Македония, както и за оста Русия-Украйна-НАТО. На този етап обаче, мисля че няма предпоставки да говорим за нестабилност на коалицията, поради простата причина, че участието на 4 партии от различни страни на политическия спектър, представлява огромна трудност за намирането на алтернатива на това управление. По-просто казано - няма кой да дойде, когато ⅔ от парламента е “на софрата”.
Кристиан Стефанов: Същественото е дали коалицията ще продължи да удържа управляващо парламентарно мнозинство и да следва начертаните в споразумението програмни ориентири. За момента това се случва. Различни търкания и конфликти са възможна и нормална част от коалиционното управление и те трябва да се приемат като елемент от демокрацията. Интересни са търканията между Радев и Петков по отношение на темата за Македония и назначенията в Булгаргаз. Вижда се, едновременно, че съюза между тях не е безусловен, а почива на ясно осъзнатата задача да бъде сменен ГЕРБ от управлението, но и че правителството може да следва самостоятелна от президента линия. Разширяването на президентското влияние върху партиите и процеса на формиране/разпадане на правителствата би имало негативно влияние върху демократичния режим.
Може ли да се твърди, че опозицията все пак показва някакво конструктивно поведение, както отбелязват представители на ГЕРБ или напротив – не предлага работещи решения, както спомена и говорителят на кабинета Лена Бориславова преди дни?
Флора Стратиева: Работата на опозицията от време оно е основно да критикува управляващите, като това не е задължително обвързано с предоставянето на работещи решения. Аз мисля, че ГЕРБ са изключително добри в посочването на грешките на това управление, но това би могло да се каже и за всеки втори с профил в социалните мрежи. Кредитът им на доверие обаче, се изчерпва до там, тъй като само до преди година имаха възможността да правят нещата по-различен начин и това очевидно не отговори на обществените нагласи. Имайки това предвид, бих отбелязала все пак, че по някои конкретни теми, една от които е Македония, ГЕРБ бяха по-съобразителни с обществените реакции. В този смисъл, кредитът на доверие към новото управление може да е голям, но трябва да се разходва разумно, защото комбинацията на толкова много кризи с дълбоки социални и финансови измерения би могла да доведе до краха на всяко правителство, независимо колко безалтернативно изглежда то.
Кристиан Стефанов: ГЕРБ не са искрени в своите предложения, което най-ясно пролича при дебатите и първоначалното приемане на идеята за мораториум върху цените на тока. Това се дължи на липсата на лидерска промяна в партията. Вероятно без Борисов начело, партията би загубила част от подръжниците си, но би намалила непубличните си зависимости, което би й дало възможност реално да участва в конструирането на реформите и по този начин да излезе от изолация. Дори и без харизмата на Борисов, в перспектива партията би могла да намери политическа подкрепа, чрез ясно идеологическо и програмно позициониране.
Пътищата между управляващи и опозиция ще продължат да се разминават, изтъква Кристиан Стефанов.
Автор на поредицата е Ивайло Илиев
