Петите парламентарни избори в рамките на около две години доведоха до абсолютен рекорд на протестния вот. Цели 108 667 български избиратели са подали бюлетина с глас „Не подкрепям никого“, сочат данните на ЦИК при почти 100% обработени протоколи.
Това е с над 20 хиляди повече в сравнение с изборите през октомври 2022 г., когато имаше 87 635 такива гласове. През ноември 2021 г. те бяха малко под 36 хиляди и трябва да се върнем чак до 2017, за да видим цифри, подобни като тези от миналия октомври – 87 850.
„Не подкрепям никого“ е действителен глас, но той няма значение за изборния резултат, нито за разпределението на мандатите. Не се включва в сбора от гласове, определящи 4-процентовата бариера, но се взема предвид по отношение на избирателната активност.
Данните на ЦИК показват, че протестният вот е с по-голяма „подкрепа“ от някои формации – например ИТН (103 508 гласа), „Български възход“ (77 736), „Левицата“ (56 364).
Както отбеляза Боряна Димитрова от социологическа агенция „Алфа рисърч“ в неделя, „Не подкрепям никого“ можеше да си има собствена парламентарна група в 49-ото Народно събрание.
Гласовете „Не подкрепям никого“ попаднаха в бюлетината през 2016 г., когато депутатите решиха гласуването да стане задължително, а това наложи и предоставянето на избор на гражданите да не изберат нито една политическа сила на съответния вот.
ВМРО агитираше да се гласува с „Не подкрепям никого“ в навечерието на изборите на 2 април.
ОЩЕ: С "Не подкрепям никого" гласуват млади, активни, образовани жени от големите градове
