Видимата част от биографията на кандидата за кмет на ПП-ДБ за София Васил Терзиев е "Телерик" - успешен проект, оценен на стотици милиони и то отвън. За "Телерик" и връзката с Държавна сигурност (ДС) се изписа твърде много през последните дни, въпреки че самият Терзиев е достатъчно млад, за да не бъде обвързван с тази братска на КГБ от Съветския съюз структура в България.
Но и при айсберга видимата част е в пъти по-малка от невидимата. Въпросът е можем ли да приемем бизнес успехите на Васил Терзиев като лично негови, като бял лист хартия, на който той е започнал да пише биографията и кариерата си, или не е така. Когато е било най-трудно - в началото, получил ли е подкрепа, без която нямаше да може да стигне до блясъка или ако е имало подкрепа е само побутване, защото всяко семейство помага на децата, което няма как и не може да е укоримо?
Как да прочетем факта, че баща му Александър Терзиев е бил офицер от Първо главно управление на ДС, че дядо му Васил Терзиев, на когото е кръстен, е бил партизанин, а после - генерал от Държавна сигурност и дългогодишен началник на нейното Трето управление (военно контраразузнаване), че чичо му Павел Терзиев е офицер от VI управление на ДС, че братът на дядо му - Тодор Терзиев, е началник на IV управление на ДС (научно-техническо направление)?
Редно е да видим само фактите и да мислим за всички възможни обяснения като поставяме въпроси, докато разлистваме архивните страници. Въпрос първи – редно ли е един човек да бъде съден само заради родителите си и да бъде разпъван за греховете на ДС? Въпрос втори – не е ли редно да сме кристално наясно как е успял професионално, за да преценим ще се справи ли на публичен пост като кмет, където ще управлява и нашите пари?
ОЩЕ: Васил Терзиев обясни за "ДС парите" в "Телерик"
Фактология за семейството на Васил Терзиев
Най-близкият роднина на Васил Терзиев - баща му, е бил в Държавна сигурност и според данните от Комисията по досиетата е бил сред ръководителите на няколко нейни агенти.
По-интересно е обаче друго.
Александър Терзиев е в ръководството на Търговско предприятие "Матхим", създадено на 20-ти октомври 1986 г. То е сред "неявните фирми" в България, които се броят на пръсти.
Историята
В края на комунистическия режим в България Научно-техническото разузнаване (НТР) е заделяло в специален "рисков" фонд част от печалбата от ембаргови операции, които е извършвало, с мотива да използва заделените средства за „финансиране на оперативни операции“, разкрива документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.
(Източник: desebg.com)
Той представлява строго секретна докладна записка относно реекспортни операции на Управление "Научно-техническо разузнаване" (УНТР) - Първо главно управление на ДС от декември 1987 г.
Документът е адресиран до зам.-министъра на вътрешните работи, отговарящ за разузнаването ген. Стоян Савов, който го е утвърдил с подписа си. Дадените от него указания са: "Да! Като се съблюдава най-строга отчетност на средствата, които се заделят от печалбата". Строго секретната докладна до него е парафирана от първия зам.-началник на ПГУ-ДС и началник на УНТР полк. Георги Манчев.
От документа става още ясно, че първоначалните средства, които се заделят за "рисковия" фонд, са от печалбата от реекспортни ембаргови операции, реализирани в СССР чрез търговско предприятие "Матхим". То е изнесло обекти, свързани с военни проблеми. В реекспортната операция е участвало и търговско предприятие "Кинтекс", специализирано в износа на военна продукция. Заделените средства са щели да постъпват в подсметка на "Матхим". "По този начин ще имаме възможност да реагираме гъвкаво за решаване на приоритетните задачи на УНТР", се посочва в мотивите към докладната записка.
Каква е била идеята за "неявните фирми"
Секторът на българската електроника по време на комунистическото управление, включително научноизследователските звена, производствените комплекси и Държавния комитет за наука и технически прогрес, е поставен под контрола на Управление Научно-техническо разузнаване в Първо главно управление на ДС. Както е известно след разпада на тоталитарното управление на БКП едни от големите злоупотреби с държавни средства е именно през фирмите на научно-техническото разузнаване.
За реализирането на секретните разузнавателни операции, чрез които се придобиват забранени западни технологии, със секретна заповед №234 на Министерския съвет от 8 април 1975 г. се създава външнотърговското дружество "Индустриално коопериране" (ИНКО), уточнява журналистът Христо Христов в сайта desebg.com.
Основна задача на ИНКО е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ. Освен за прескачане на ограниченията, фирмата се използва и за обезпечаване на сложните схеми по плащанията.
Въпреки търговските функции, щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и от негови секретни сътрудници.
Терминът "неявни фирми" е използван за пръв път във връзка с дейността на ИНКО. В строго поверителна заповед от април 1983 г. министър-председателят Гриша Филипов нарежда на дружеството "да разкрива свои неявни фирми в Западна Европа и в други оперативно интересни райони за извършване на търговско-производствена дейност, като се използват основно средства във валута, натрупани от специфична реекспортна дейност на дирекцията". Тези операции се съгласуват с министъра на външната търговия и с министъра на вътрешните работи.
Секретният документ указва "участието на българската страна при извършваните от фирмите инвестиционни или организационни разходи да се представя по неявен път чрез доверена фирма, като се осигурява изцяло контролът от нашата страна", пояснява desebg.com.
На голяма част от разузнавачите, прикрити като търговски състав, са осигурени паспорти с многократни изходни визи, а на зам.-директорите и на директорите – дипломатически паспорти. Специалният статут на предприятията на УНТР позволява редица плащания да се извършват в брой. За целта сумите се оформят като дипломатически багаж и се изнасят от оперативните работници зад граница. На колко общо възлизат валутните средства, отпускани по тази линия на ПГУ, не е известно. Със сигурност става въпрос за десетки милиони долари.
Същият статут като на ИНКО е даден и на друго търговско предприятие – "Матхим", за да работи в областта на химията и микробиологията, както и на дъщерната фирма на "Кинтекс" – "Авала". Заедно с ИНКО те са гръбнакът на Научно-техническото разузнаване. Освен позициите си в тях 05 отдел "Ембаргови операции" ползва за прикритие ВТО "Изотимпекс", ВТО "Техника", търговско предприятие "Инсист", сочи разследване на екип от Комисията по досиетата.
До политическите промени в края 1989 г. ИНКО, "Матхим" и "Авала" създават редица смесени фирми с чуждо участие. Влизането в сила на Указа за стопанска дейност №56 от началото на 1989 г. поставя държавните и частните фирми при еднакви условия. Това дава възможност на ръководствата на ИНКО и "Матхим", въпреки че оперират с държавни средства, да ги използват нецелесъобразно. През март 1990 г. ПГУ е закрито, като негов правоприемник става Националната разузнавателна служба (НРС). УНТР също е закрито.
Тези структурни промени позволяват предприятията на разузнаването да се откъснат напълно от контрола на Центъра. От страна на търговските предприятия започват да се прехвърлят валутни средства в смесени дружества и да се задържат печалбите от тях зад граница. Редица служители от ръководния състав напускат разузнаването, но не и фирмите, в които работят.
Започва и създаването на дъщерни фирми, в които се прехвърлят печелившите дейности на ИНКО и "Матхим". След две преобразувания "Матхим" днес е част от "Институт по маркетинг".
Търговското предприятие "Матхим", в чието ръководство Александър Терзиев е до 2019 г., е към Министерството на търговията и туризма. Основната му дейност е търговия на едро с химични вещества и продукти. И както е посочило разследване на екипа от Комисията по досиетата, ръководители в неявните фирми след демократичните промени разкриват дъщерни дружества, като напускат разузнаването, но не и фирмите, в които работят.
В конкретния случай Александър Терзиев регистрира през 1992 г. фирма "Маттис" ООД със 100 000 лв. капитал с дейност търговско посредничество с разнообразни стоки. Той е управител на частно-държавната фирма и има 25% участие в нея. Съдружници с равни дялове са "Матхим", Стоян Панчев Стоянов и Иван Василев Златев.
Случаят "Матхим" е един от описаните от Христо Христов в книгата "Империята на задграничните фирми", с подзаглавие "Създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961 - 2007".
Кметът на район "Студентски": Чичото на Васил Терзиев опита да ме вербува за ДС (ВИДЕО)
На 11-ти март 2019 г. ТП "Матхим" се преобразува в "Матхим" ЕООД. Точно тогава е освободено цялото му ръководство, чийто член е бащата на Васил Терзиев, и е назначено ново. През септември дружеството минава под шапката на Държавната консолидационна компания, а месец по-късно Министерството на икономиката взема решение за вливане на "Матхим" в "Институт по маркетинг" ЕООД.
Справка в Имотния регистър сочи, че през 2005 г. родителите на Васил Терзиев му прехвърлят чрез дарение апартамент с площ 118,320 кв. м в столичния квартал "Младост 1".
Последният имот, с който се е разпоредил Александър Терзиев, е продажба на имот с площ 480 кв. м в местността "Кокалянски ханчета" - с. Кокаляне. Купувач е Станислав Михайлов Миков.
На 20-годишна възраст, още като студент, Васил Терзиев купува апартамент на ул. "Оборище" в София с площ 93 кв. метра за 58,9 млн. лева (неденоминирани), които се равняват на 32 237 долара. Това става през декември 1998 г. Месец по-рано Терзиев-младши продава апартамент на "Гео Милев" в столицата, вписан с нула лева материален интерес.
Припомняме, че "Телерик" е основана през 2001 г. и де факто е свързана сериозно с "Кимкооп Трейдинг". Историята на "Кимкооп" вече се проследява до Държавна сигурност. За връзката между "Телерик" и "Кимкооп" помогна старо изказване на съдружника на Терзиев в "Телерик" - Светозар Георгиев, от 2007 г.
ОЧАКВАЙТЕ ВТОРА ЧАСТ: Васил Терзиев, успехът на "Телерик" и ДС: От оръжия до софтуер, II част (ДОКУМЕНТИ)
