Да се доразвие отчетността на Главния прокурор пред Народното събрание чрез редовни заседание на комисия в парламента с участието на ръководството на прокуратурата. Контролът от страна на парламента обаче да не може да включва конкретни дела. Това е един от изводите на проверката, направена от европейски прокурори на работата на нашето държавно обвинение, става ясно от прессъобщение на правосъдното ни министерство.
Припомняме, че според след промените в Конституцията от миналата година, главният прокурор представя отчет за дейността си по искане на Народното събрание или по свое усмотрение. Сега европрокурорите директно предлагат независим високопоставен служител да може да разследва главния прокурор, ако той бъде обвинен в извършване на тежко престъпление.
Сред препоръките е и реформа в Инспектората на ВСС – той да бъде отделен и напълно независим от структурата на ВСС. Отправя се и съвет Главният инспектор да бъде пенсиониран висш национален съдия или прокурор с общопризнат опит.
Експертите от Европа считат и, че в името на това да се поддържа общественото доверие в прокуратурата на Република България, особено с оглед на безпокойството, породено от делото "Колеви", е необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние. Делото беше заведено от близките на убития през 2002 година. военен прокурор Николай Колев. В жалбата им се сочи, че убийството не е разследвано и близките подозират, че всички прокурори са били под контрола на тогавашния главен обвинител. Европейските прокурори обаче посочват и, че "констатираните неприемливи забавяния при приключването на делата не се дължат само на недостатъци в работата на прокуратурата, но и на останалите участници в наказателното производство, включително и съдилищата".
Същевременно европейският анализ констатира, че "повечето прокурори работят по повечето от делата си със съвсем малка или без никаква намеса отгоре". В допълнение към това експертите препоръчват главният прокурор — който отговаря за прокуратурата — или друг опитен висш служител да се включи пряко в работата по делата. Информацията за чувствителните дела трябва да се подава нагоре по веригата, така че главният прокурор да бъде наясно с работата на служителите си по дела, по които от него може да бъде поискано да обясни действията на прокуратурата.
"В контекста на структурата на Прокуратурата на Република България препоръчваме административните ръководители да имат проактивна роля в процеса на вземане на решения при работата по делата, когато по делата може да се работи на местно равнище. Ако е необходимо, това следва да води до поставяне под съмнение на вътрешното убеждение на младшия прокурор, когато по-старшият прокурор смята, че младшият прокурор е допуснал грешка", гласи друга препоръка в доклада.
Интересен факт е, че европейските прокурори се питат дали Софийският градски съд е най-подходящ орган за разглеждане на делата относно корупцията по високите етажи на властта предвид "неразрешени оплаквания относно други практики в този съд". Припомняме, че точно бившият председател на СГС Владимира Янева, която е семеен приятел на бившия вицепремиер и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов и е свързвана с Делян Пеевски, беше осъдена условно по делото "Червей", но все още тече проверката по т.нар. "Яневагейт". Янева обаче не е председател на СГС от почти две години.
"Считаме, че е налице аргумент за прехвърляне на тази работата на Специализирания наказателен съд, където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокурори и съдии и по-малко формализъм. Би било необходимо обаче да се използва същият специализиран персонал за борба с корупцията, който понастоящем работи в звеното към Софийска градска прокуратура, тъй като не би било от полза да се изграждат нови звена всеки две години", пише още в анализа.
Европрокурорите обръщат внимание и на заплащането в прокуратурата. Те отбелязват, че прокурорите в Софийски градски съд получават възнаграждения, които по размер са равни на възнагражденията на апелативни прокурори. Освен това европрокурорите видели, че "няма допълнителни стимули, свързани с възнагражденията, за работа в специализираната прокуратура за борба срещу организираната престъпност или в специализираното звено "Антикорупция" при Софийска градска прокуратура". Трябва ранговете и възнагражденията да бъдат променени, гласи препоръката тук.
Бавно правосъдие
Министърът на правосъдието следва да инициира при необходимост приемането на ново законодателство за ограничаване на неприемливи закъснения от страна на съдиите при излагането на мотивите им за оправдателна присъда, срещу която е подаден протест от прокуратурата, и да гарантира, че съдиите предоставят пълни мотиви на прокуратурата. ВСС следва да образува дисциплинарни производства с възпиращо въздействие срещу съдии, които не изпълняват тези изисквания, пише още в анализа.
Включена е и препоръка Главният прокурор да настоява пред ВСС и министъра на правосъдието да се дават практически указания на съдиите за намаляване на процедурни забавяния, свързани с връщането на обвинителни актове поради ненужни технически причини. Може да се помисли да предоставяне на указания на съдиите относно еднаквото прилагане на закона и по други въпроси, пише в анализа.
Специални разузнавателни средства (СРС)
Един възможен режим, чрез който може да се постигне равновесие между оперативните нужди и правото на неприкосновеност на личния живот, може да се характеризира със следното - след изтичането на 6 месеца искане до съда за продължаване на използването на СРС по дела за организирана престъпност и за корупция на високо равнище следва да може да се подава само с одобрението на административния ръководител на прокуратурата за допълнителен срок от 3 месеца. Европрокурорите предлагат по всяко дело да се произнася само един съд. В такъв случай може да бъде подадено искане при закрити врата до висш апелативен съдия от последна инстанция от наблюдаващия прокурор, който да обясни защо прилагането на тази мярка продължава да е необходимо за още 3 месеца, с възможност за подаване на ново искане до съдията за второ и последно възможно подновяване за 3 месеца, отново с одобрението на административния ръководител.
Докладът е изготвен от петима прокурори от Великобритания, Испания, Германия и Нидерландия. Мисията им бе организирана от Службата за подкрепа на структурната реформа – орган на пряко подчинение на Европейската комисия, по искане на българските власти.
