Избирателната активност е голямата неизвестна на тези избори и в нея се крие ключът към следващия парламент, заяви в интервю за БГНЕС социологът Евелина Славкова от „Тренд“.
„Основните изненади, които очакваме са свързани с избирателна активност. Може би изненадата ще се състои в това, че ще имаме изключително ниска активност, малко над 30%. Трудно ми е да говоря в някакви конкретни стойности, но ще бъде ниска. Когато тя е ниска, имаме повече неизвестни в данните. Формулата „5+2“ (5 сигурни партии и 2 на ръба – бел. ред.), която почти всички агенции коментирахме, може да бъде променена на база на избирателната активност. Без да звучи оправдателно, но ние също сме поставени в ситуация, в която не знаем различните електорати как ще реагират по време на пандемия“, предупреждава Евелина Славкова.
Според социолога, до момента наблюдаваме вяла предизборна кампания.
„Не само, защото коронавирусът оказа влияние с невъзможността да се събират много хора на едно място, но и за това, че е изцяло свързана с COVID-темата. Наблюдавам внимателно всички дебати в медиите, основните акценти в които са свързани с коронакризата. Другите пък са свързани с опита на извънпарламентарните политически формации да образуват един вид фронт срещу ГЕРБ“, аргументира тя думите си.
Анализаторът припомни още, че за определен период след летните протести на 2020 г. основните социологически агенции са мерили паритет между двете основни партии – ГЕРБ и БСП, откъдето са се формирали и очаквания за по-яростна предизборна битка, но такава не се наблюдава в момента.
За изненада с избирателната активност социологът намекна и при БСП, чиито електорат е съставен предимно от по-възрастни хора, за които също не се знае как ще реагират заради страха от COVID-19. Ниската избирателна активност повдига и много въпросителни за тези политически формации, които са около или малко под 4-процентовия праг за влизане в парламента, като „Изправи се! Мутри вън!“ или ВМРО например. Това прави изключително трудно за прогнозиране дали те ще намерят представителство в следващото Народно събрание, отбеляза Евелина Славкова.
„Ситуацията се променя и е подвластна на пандемията“, категорична е тя и допълва: „През годините избирателната активност става все по-ниска и по-ниска. Сега тя ще се дължи на страха на хората, но и на това, че част от избирателите не виждат за кого ще гласуват. Не виждат политическа сила, която да припознават“.
Според нея основните хипотези за изхода от вота на 4 април са три. Първата зависи от това колко мандата ще спечелят сегашните управляващи от ГЕРБ. Колкото повече са те, толкова по-лесно ще им бъде за съставянето на кабинет, отчита социологът, но повдига въпроса: Дали обаче техни естествени партньори, в каквито се превърнаха ВМРО например, ще успеят да намерят място в следващия парламент? „Зависи дали ГЕРБ ще умее да си намери партньори, защото ще бъде изключително трудно да управляват с кабинет на малцинството, не мисля, че има такъв шанс“, категорична е тя.
Втора хипотеза е свързана с евентуално обединение около БСП от по-малки формации, които да направят фронт срещу ГЕРБ. Разликата обаче между ГЕРБ и БСП я прави по-малко вероятна, смята социологът.
Третата хипотеза пък е невъзможност да се състави правителство, което ще доведе до нови избори. „По време на кампания всички казват, че са против другите и се опитват да пазят името и позициите си, а след изборите всички политическите формации стават доста сговорчиви и успяват да намерят формулата. Има аргумент да намерят формулата и той е продължаващата пандемия и икономическите последици от нея, за да не се държи държавата в политическа нестабилност. Формулата съществува, въпросът е коя от политическите сили ще я припознае“, коментира в заключение Евелина Славкова.
Още: "Тренд": Пет сигурни формации в следващия парламент
