Българите са нещастни, защото няма справедливост. Ние сме не парламентарна, а премиерска република. У нас справедливост не съществува, тя е изключение. Това заяви независимият депутат Велизар Енчев пред БНТ.
"Негативизмът сред българите е следствие от несправедливостта в нашия живот, следствие от криминалния преход, който за 25 години ни направи най-бедните в Европа. В този смисъл негативизмът е здравословен и логично следствие от всичко това. Не трябва да осъждаме българина за това, защото той му помага да мрази управляващите и има пълно основание за това", каза Енчев.
За себе си той каза, че "в днешния ден съм щастлив и нещастен. Щастлив, защото парламентът прие декларация, осъждаща геноцида в Армения, нещастен – защото след идването на премиера в парламента беше премахна думата геноцид и заменена с масово изтребление. В същото време германският парламент гласува декларация с определението геноцид", поясни Енчев.
Той подчерта, че Комисията по досиетата извършва противозаконна дейност. Тя е съставена на партийно-квотен принцип. Членовете на комисията са се превърнали в коментатори. Те не се занимават със своята работа – да изясняват кои са данните в документите, смята Енчев. Той показа шифрограма, отнасяща се за малцинствата в Западните покрайнини, на която небрежно са зачертани с маркер имената на източника – оперативна връзка на българските служби, но така, че те могат да бъдат разчетени. Енчев показа и шифрограма за индийската ядрена програма, в която личат имената на източниците. Подобни случаи има и в много други шифрограми, посочи той и определи тези действия на комисията като престъпни.
Законът не позволява обявяване на имена на оперативни връзки. Има престъпно бездействие на комисията. Запазени са и дата, и час на изпращане на шифрограма от Белград. Това също е забранено, защото може да бъде разкрит шифърът. Това е престъпление и по Наказателния кодекс, и по Закона за държавната тайна, обясни независимият депутат.
Като следствие на всичко това Енчев посочи, че в момента България е разграден двор. Нямаме разузнаване и контраразузнаване, защото хората вече не искат да работят за тях.
