Проблемите, които се появиха в Европа, трябва да се разгледат на основата на текста на Женевската конвенция за бежанците. Още когато тръгна бежанският поток сигнализирахме, че тя е правена в съвсем друго време, в годините след Втората световна война и визира съвсем други условия. Това заяви дипломатът Симеон Николов, директор на Център за стратегически изследвания.
Формулировката за бежанец и условията той да бъде признат за такъв се отнася за прогонени от други страни хора или преследвани по политически причини. Като след прекосяване, например, на границата на Германия, той трябва да бъде разглеждан като обикновен гражданин, който се справя сам, работи и сам изкарва прехраната си, уточни Николов пред БГНЕС.
При сегашните обстоятелства бежанецът е този човек, който бяга от съседна страна, на която се провеждат военни действия. Но Турция все още се води сигурна страна, посочи Николов. Опасенията са, че ако в нея започне гражданска война или се дестабилизира, или, ако Европа я обяви за несигурна, тогава България се превръща в първа страна, която е задължена да приеме бежанците оттам. Всички останали, които минават нашата граница, са икономически мигранти. А бежанецът има право да мине сам през ГКПП-то - всяко друго действие на тези хора, независимо дали са бежанци или икономически емигранти, е нарушаване на законите на страната. Т.е. те са извършили престъпление и трябва да бъдат третирани като такива, смята Николов.
Друг момент засяга т.нар. Дъблинско споразумение. То е важно, защото според него първата страна-членка на ЕС е длъжна да приеме бежанците, търсещи закрила в неговите граници. Споразумението е неизгодно за България и сега то фактически не работи - защото Гърция се превърна в транзитна страна, тя не изпълнява задълженията си по Дъблинското споразумение да устрои всички емигранти, попаднали на нейна територия, твърди Николов. Според текста на документа, ако тези бежанци продължат за втора или трета страна от ЕС, то тези страни имат право да ги върнат в първата страна, в която са влезли. Поради това Германия заяви, че ще върне на България около 7 хил. души. И точно това не се разбираше от нашите управляващи, когато експертите им обясняваха, че това ще се случи. Година по-късно дойде еврокомисар и поясни на официалните ни власти точно това, което експертите твърдяха на закрити съвещания, каза Николов.
Предлага се промяна в Дъблинското споразумение, но тя не включва формулировката за задълженията на първата държава, т.е. тя остава. Именно затова един от нашите евродепутати предупреди, че в предложените поправки не се защитава нашия интерес, добави Николов.
България трябваше да изпълнява международните изисквания относно бежанците от самото начало на възникването на бежанския проблем в Европа. Ще цитирам само един пример: ние в началото давахме убежище на 95% от поискалите го, докато холандците даваха само на 30% от тези хора. Защото, да поясня, има три категории в това направление: при получилите убежище това означава, че тези хора получават всички права в България, примерно, с изключение на изборното право. Втората опция е придобиване на хуманитарен статут, който е временен и след като обстоятелствата се подобрят държавата има права да върне тези хора обратно в страната им на произход. Точно тук управляващите не ни чуха - ние като експерти им обяснявахме: не давайте право на убежище на тези хора, дайте им хуманитарен статут, за да можете след това да ги експулсирате. Защото, ако имат право на убежище германците ще ни ги върнат на основата на Дъблинското споразумение. Е, не, не ни послушаха - чиновниците винаги знаят „повече”. И ето какво се получи, коментира Николов.
Що е то бежанец
Формулировката за бежанци гласи, че те са хора, които доброволно са напуснали родината си или държавата по постоянно местоживеене, по време на война или въоръжени конфликти, в резултат на преследване или други извънредни обстоятелства. Тя е от Конвенцията за статуса на бежанците на ООН от 1951 г. Под термина „бежанец” се приема лице, което по силата на напълно обосновано опасение се предполага, че може да стане жертва на преследване по расов признак, заради вероизповедание, гражданство, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, и затова е принудено да напусне държавата, от която произхожда и обикновено живее, с цел получаване на убежище в друга държава. А според универсалната конвенция за статута на бежанците от 1951 г. бежанец е всяко лице, което основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност определена социална група и политически убеждения, второ - намира се извън страната си на произход и трето - не може и не желае да се възползва от закрилата на тази страна или да се завърне поради страх от преследване.
Забраната за експулсиране или необходимостта бежанецът да бъде защитен от принудително връщане е прогласена от Конвенцията за бежанците по следния начин: никоя договаряща държава няма право, по какъвто и да е начин, да експулсира или връща бежанец през границата на територията, на която е бил застрашен живота му. Но ако не отговаря на тези условия той се експулсира незабавно.
