Вероятността днес, 22 октомври, Европейската комисия да препоръча спиране на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) изобщо не е за подценяване, но това няма да е краят на наблюдението над България и Румъния за корупция на високо равнище и дефекти на правосъдието. Това твърди в свой материал в. "Сега", който се позовава на свои източници от Брюксел, София и Букурещ.
Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
Свалянето на МСП беше дадено на практика като обещание от сегашната Европейска комисия, като новината стана факт преди година!
Тъй като няма как да обяви, че слабостите са отстранени напълно, Брюксел търси процедурен изход, като може да предложи досегашният механизъм да бъде заменен от друг, който да наблюдава всички държави в ЕС за върховенство на закона. Такава идея разви следващият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен, което означава, че задачата ще бъде прехвърлена на следващата Европейска комисия. Но и това няма да е краят, защото ЕК може само да предложи прекратяване на специалния мониторинг над България и Румъния, а решението ще бъде взето от Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред. Там не е сигурно, че всички държави ще бъдат съгласни, защото някои поставят пречка пред отварянето на Шенгенското пространство за София и Букурещ тъкмо поради недостатъци в правовия им ред. Освен това някои държави не са съгласни наблюдението да се разшири и върху тях, защото ще бъде обвързано с достъпа им до еврофондове. Идеята за ограничаване на еврофондове за държави, в които липсва върховенство на правото, дойде заради проблемите с Полша и Унгария. А как реагира България - припомнете си думите от миналата седмица на българския премиер Бойко Борисов в този материал!
Високопоставен български дипломат казва, че споровете ще продължат до последния момент и затова предстоящите доклади за двете държави се пазят ревниво и нищо не изтича предварително. Висшият съдебен съвет на Румъния пусна дори гневно писмо на сайта си, че е бил поканен едва миналия петък вечерта да се запознае в срок до няколко часа с проектодоклада, но с условието да изпрати представител с право на достъп до класифицирана информация. "Засекретяването на доклада на МСП, въпреки че той може да има най-много характер на непубличен документ, води до обосновано предположение, че това действие не е извършено в съответствие с всички условия, заложени в Закона за класифицираните документи", пише пресслужбата на висшите магистрати на Румъния.
Ситуацията повдигна много въпроси как Брюксел би мотивирал отпадане на механизма. Той смекчи критиките си към България още в предишните два доклада през 2017 и 2018 г., но по отношение на Румъния запази остър тон заради корупцията на високо равнище. Вкарването в затвора на бившия председател на румънския парламент Ливиу Драгня не отслаби критиките, защото неговата фаворитка в соцпартията Виорика Дънчила не предприе радикални стъпки за борба с корупцията. Тя се възползва от падането му от власт, за да продължи да прави собствена кариера. Това го разгневи и както съобщи вчера румънският сайт hotnews.ro, той е изпратил писмо до Съда на ЕС с обвинение срещу нея, че е злоупотребявала с европейски средства като евродепутат при назначаването на свой сътрудник.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
Каквото и да каже Брюксел за състоянието на съдебната ни система и способността да прилагаме закона еднакво спрямо всички, вероятно управляващите ще го изтълкуват в своя изгода. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов бе сигурен, че МСП ще спре, и още през юни обеща да подаде оставка, ако не стане така. От името на България той ще участва в Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред и ще трябва да убеди колегите си от всички държави да спрат механизма за наблюдение, ако подобна препоръка бъде внесена от ЕК. Несигурността е голяма, след като на последния Европейски съвет (срещата на високо равнище) Франция спусна миналата седмица бариера пред започването на присъединителни преговори със Северна Македония и Албания под предлог за несъответствие на вътрешния им ред с критериите на правовата държава - т.е. точно за върховенството на правото.
Припомняме, че решението на ЕК не е окончателно - то всъщност е предложение и трябва да бъде затвърдено както от Европейския съвет, така и от Европейския парламент.
