Присъдата на затвор да е основание за постановяване на по-тежка мярка за неотклонение, а при налагане на наказание от над 10 години лишаване от свобода опасността от укриване да се предполага, съобщава "Правен свят". Това изменение в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) прие вчера вечерта правната комисия без минута дебат.
Идеята е на прокуратурата и част от законодателния ѝ пакет срещу бягствата на осъдени, а депутатите въобще не я обсъдиха и я гласуваха без всякакви резерви. Единствено Явор Нотев от "Атака" и Чавдар Георгиев от БСП се въздържаха.
Текстът е в чл. 309 НПК. В новата му втора алинея се записва: "Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност подсъдимият да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка, или да вземе такава".
Към него се добавя и презумпцията, че, ако присъдата е за не по-малко от 10 години затвор, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява друго.
Също без каквато и да е дискусия правната комисия гласува тези правила да важат и за втората инстанция. Депутатите приеха, че когато въззивният съд измени осъдителна присъда и постанови ефективна на затвор, ще има основание да измени мярката за неотклонение. Това определение ще може да се обжалва пред Върховния касационен съд.
Когато пък решението на втората инстанция, с което се налага затвор, е окончателно, съдът се задължава да изпрати незабавно препис от решението си на прокурора.
Според новите правила, когато получи това влязло в сила решение, прокурорът "може да разпореди привеждането на лицето в съответния или в най-близкия до седалището на съда затвор". Всичко това ще прави прокурорът от съответната второинстанционна прокуратура, който след това ще трябва да уведоми колегата си от първоинстанционната, за да приеме действия по изпълнение на присъдата.
Също без дебат в НПК (чл. 329) беше записано, че по дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.
Дискусия сред депутатите предизвика само предложението за изменение на правилата в глава 26 НПК за разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия. Това беше и единственото предложение на прокуратурата, което вчера не мина в правната комисия.
От държавното обвинение предлагаха в тримесечния срок, който съдът дава на обвинението да реши какво да прави с делото – да го внесе или да го прекрати, да не влиза времето, през което разследването е спряно на основанията по чл. 25 НПК. Т.е. ако след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или отсъства, а това би попречило да се разкрие истината или пък придобие имунитет.
Димитър Лазаров от ГЕРБ остро възрази срещу подобна промяна, а след него и Явор Нотев заяви, че категорично е против. "Ако прокуратурата иска да прекрати делото, имунитетът или другите основания за спиране не са пречка, ако иска да внесе обвинителен акт – нека да го направи и съдът да констатира обективните пречки за провеждането на производството", заяви Нотев. И допълни, че когато прокуратурата иска да не внася някое дело, "основанията за спиране по чл. 25 НПК ще възникват непрекъснато".
На финала Емил Димитров-Ревизоро от Патриотичния фронт заключи, че материята е прекалено сложна и "работите може да се объркат" и заяви: "Най-добрата промяна е липсата на промяна". Колегата му от Реформаторския блок Петър Славов пък обобщи, че от дебата в комисията, човек може да получи краткотрайно разстройство на съзнанието. Така се взе решението текстът да не се променя.
