„Има очакване, че бюджетът за финансиране, с който ще разполагат страните-членки на ЕС, ще бъде по-малък, отколкото предишните, поради влияние на Брекзит, както и новите разходи, свързани със защитата на границите, различни кризи, включително и мигрантската, и т.н. Няма как, когато от една страна имаме нов разход, а от друга страна - по-малко приходи, да очакваме бюджетът да бъде по-голям”.
Още: Нинова: Цялото ляво изтече в канала
Още: Наталия Киселова: Вероятността за съставяне на правителство е 50%
Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев на изслушването си пред комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове във връзка с дебата за бъдещето на Кохезионната политика след 2020 г., предаде БГНЕС.
"Когато влизаме в дебата за бъдещето на кохезионната политика трябва да кажем, че този разговор не е започнал, продължи той. Приветствам инициативата ви НС да бъде ангажиран в този дебат, но ние имаме нужда от национален консенсус по този въпрос що се касае за периода до 2027 г., който да не бъде смущаван от каквато и да е бурна политическа конюнктура в България", коментира Дончев.
"И досега сме имали трудни преговори. Но очакванията ми са, че бъдещите преговори за кохезионните фондове ще бъдат много трудни пред вид сложната ситуация - Брекзит, мигрантската криза и др. Част въпроса е: какво точно се случва в ЕС и какво ще последва от това? Какво ще се случи с кохезионние фондове не са въпроси извън дебата какво ще се случи с ЕС. Този път няма опит кохезионната политика да бъде базирана на ясен стратегически документ на европейско ниво, смята вицепремиерът. Подобен документ няма, което за мен е обезпокоително, защото съм учил, че пари се харчат с цел, с приоритет", каза той.
Още: БСП праща Зафиров и Гуцанов в правителството на ГЕРБ
Още: Мащабен протест ще иска спиране на процедурата по избор на главен прокурор
"Това, което е сигурно е, че промени ще има, а техният спектър е много голям в ЕС. Разбира се, това са сценарии без гаранции, че някои от тях със сигурност ще се реализират. Има предложения каква трябва да е продължителността на програмния период, според едни 5 г., според други 7 г. , но това са технически въпроси", коментира той.
За мен още не е ясно какъв ще бъде контролът над фондовете, за харченето на тези пари кой ще е индикаторът, с който измерваме риска, запита Дончев.
Още: Драматичен пленум на левицата: Да управлява ли с ГЕРБ или да е опозиция
"Важни са и целите, към реализацията на които тези фондове ще бъдат насочени. И стигаме до важната част на разговора - какви допустими дейности ще бъдат финансирани, какви са целите, запита той. Кохезионната политика исторически си има цели, но се реагира и на конюнктурни нужди. Някои разбират тази политика и като инструмент за превъоръжаване, отваряне на възможността да се купува военна техника и въоръжение, което не е ново като подход", подчерта Дончев.
"Голямата тема са отношенията финансови инструменти - традиционно грантово финансиране. Ако към момента делът на финансовите инструменти спрямо грантовото финансиране е 10 към 90 за България, то в рамките на следващия програмен период има очаквания това съотношение да се промени в първата си част, но не смятам, че ще стигне до 40% или 50%, както коментират някои хора", посочи той.
"Има първоначално отрезвяване от първоначалния ентусиазъм спрямо тези финансовите инструменти, но е нелепо да твърдим, че могат да се финансират дейности, които след време нямат потенциал да формират приходи в бъдеще", посочи Дончев.
Още: Плевнелиев: Не съм съгласен с плановете на Тръмп, няма да отида на церемонията му
Още: Приключи повторното преброяване на бюлетините от вота: Какво следва?
Рано е да се прави адекватен коментар как всичко това ще се отрази на България, отсече Дончев.
Всеки опит да твърдим, че сме относително нова държава-член на ЕС, че сме влезли и продължаваме да бъдем най-бедната страна в ЕС, за да искаме повече пари, смятам, че подобен подход не работи, поясни вицепремиерът. "По-скоро ни трябват други аргументи- че имаме нужди от доизграждане на свързаността с европейските транспортни коридори, за ангажиментите ни в сектора „Води”. И най-силният се корени в разбирането, че основата на кохезионната политика не е солидарността, а това са дефектите на общия пазар и опасността, обеднявайки по-голям и по-малък пазар, по-малкият да бъде подложен на силен конкурентен натиск и да страда от това", обясни Дончев.
"Председателството на една държава на е най-точното време, когато държавата-домакин решава да защити националния си интерес. В ЕС към такъв подход има алергия- не че не е правен такъв опит досега. Иска се известен финес в тази посока. Този разговор, обаче, за кохезионните фондове и за бъдещата финансова рамка ще започне при нашето Председателство, но няма да свърши с него. Дали България има нужда да разработи документ за следващия период на финансиране - да, има необходимост", смята Дончев. "Но този документ трябва да е реалистичен, с изпълними приоритети, за него трябва да има и политически консенсус - безпрекословен, независимо от модела на управлението, защото той ще отразява дългосрочни цели. Трябва да имаме политическа зрелост, за да се обединим около 5-6 национални приоритета", подчерта вицепремиерът.
"Не мога да приема едно ядро от държави в ЕС да решава къде трябва да е мястото на други. Бих приел сценарият за европейски страни на различни скорости, макар и с известни резерви, ако това става по предложение на отделни държави - примерно, дадена страна има свои основания да не иска да е в центъра на общността", подчерта Дончев.
