"Българинът е убеден, че България трябва да е член на Европейския съюз, или поне близо 2/3 от българите. Това са данни, които и много колеги са публикували. Въпросът е, че образът на Европа и това, което искаме ние от нея, днес е различно от това, което беше в предприсъединителния период и годините след това. Тогава гледахме на нея като образец, като нещо перфектно, към което трябва да се стремим. Бяхме готови да приемем всичко безкритично без филтър. Това се промени Българинът не е станал антиевропеец, няма да търси алтернативата в антиевропейското говорене и антиевропейски партии" - това коментира политологът Димитър Ганев в ефира на БНТ.
Още: Димитър Ганев: Десислава Атанасова отива в политическа пенсия
Според него страната ни вече е важна част от Европа, но българите намираме и негативи - бежанските кризи, зелената сделка, имаме отношение към конфликтите с Русия.
"Като че ли се задава един въпрос "Абе, Гань, пак много глупаво се подведе по фалшиви новини". И новините наистина са фалшиви - и за Шипка, и за "Аз съм българче". Нито ще махнат "Аз съм българче" от учебниците", нито ще разрушат паметника. Но Ганьо не е глупав. Той се дава сметка, усеща с кожата си един по-дълбок процес, който не е само в България, а в целия Запад, сблъсък на глобално с локално. Ако тези, които са от страната на глобалното, че историята е свършила и те са победили (по Франсис Фукуяма), то нищо подобно. Тази битка е налична, вероятно също предстои в целия Запад. Глобалното няма как да не посяга на символи на локалното", каза Ганев.
Още: Политолог: Поправките "анти-Радев" само легитимират президента
Според него обаче битката на глобалното и локалното не е повлияло на нагласите на българина за Запада и членството на България в Европейския съюз. Поляризацията започна през 2020 г. и ескалира през следващите няколко години, коментира той.
Още: Лодката се клати, но няма да се обърне
