В червено съм отбелязал грешките в двата законопроекта за българския език – граматически и правописни, има над 30 грешки. Ако тези законопроекти бъдат приети, то вносителите трябва първи да бъдат санкционирани. Това заяви от парламентарната трибуна зам.-председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан, предаде репортер на Агенция „Фокус” .
„Нямам претенции, че говоря правилен български език и ви моля и вие да не го правите. Езикът стои над всички нас. Усилията трябва да бъдат насочени към преодоляване на дефицитите на образователната ни система и затова министърът на образованието трябваше днес да стои тук. Приемането на един закон не може да ни направи по-грамотни. Уважението към български език е отговорност пред образователната политика, това е отговорност пред образователната система на българските училища”, каза Лютви Местан.
„Поемам ангажимент пред вас, защото смятам, че съм твърде далеч от претенцията да бъда на нивото на изискванията на българския език като чистота, граматика, стилистика, нямам претенцията да се бъркам в територията на езика, не съм толкова компетентен. От днес нататък ще посочвам езиковите грешки, които допускат не само вносителите, но и всеки народен представител, който е подкрепил тези законопроекти”, заяви той.
Разбирам, че основна грижа е да се запази богатството на българския език, подчерта Местан. Дали българският език е обеднял с 5000 думи, или е обогатен с нови 5000 думи, попита той и подчерта, че по-скоро е второто. Защото много добре знаете, че на чуждо влияние не подлежат само мъртвите езици, допълни Местан. Езикът подлежи на езикови интерференции и крайният пуризъм днес е твърде странен, заяви той. Опитът чрез специална комисия или съвет да се регистрират езикови норми противоречи на логиката на естественото развитие на езика, каза Местан.
„Нека всички бъдем загрижени за чистотата на български език, но да имаме съзнание, че езикът има вътрешни, собствени закони, по които се развива. И ако искаме от телевизионния ефир, включително и от тази трибуна да не ни заливат странни конструкции, включително и в говоренето на министри, ако искаме всичко това да не определя акустиката на тази зала, да поискаме министърът на образованието и образователната система да си свършат работата”, призова Местан. „На Държавния зрелостен изпит, включително и на последната матура знаете ли колко ученици са получили високи оценки, без да са съставили едно изречение в текстовата част – 37%. Ако това се превърне в непреодолим стандарт, тази промяна ще доведе до много по-голяма промяна, отколкото който и да е специален закон”, заключи Лютви Местан.
Според него по отношение на необходимостта да се съхрани кирилицата, той и проф. Любен Корнезов винаги са били на еднакво мнение. „Искам да внеса уговорка – ангажиментът ми да посочвам под формата на реплика допуснатите езикови грешки не е проява на нескромност от моя страна – това е проява, че езикът стои много по-високо от нас. Да защитим кирилицата – това може да се реши и не е пътят този, който предлагате”, посочи Лютви Местан.
Според депутата от ПГ на Коалиция за България проф. Любен Корнезов законопроектът за закон за българския език, който той внася, гласи, че в литературата и в журналистиката не е задължителен официалният български език. „Този закон е за официалният български език. Абсурдно е някой да мисли, че може да върже ръцете на писателя, на поета, в разговорите на хората – това е невъзможно. Щом не е необходим този закон, защо Франция го има, както и още 10 държави?”, попита от парламентарната трибуна проф. Корнезов. Според него неведнъж в историята на България са се опитвали да заменят кирилицата с латиницата. „Законът регулира много сложна материя, защитава езика”, посочи проф. Любен Корнезов.
Според него Конституцията задължава Народното събрание да приеме Закон за българския език, като идеята е да има специален закон, а не множество от закони. „Трябваше такъв закон да бъде приет три години след приемането на Конституцията през 1991 г. Този срок отдавна е изтекъл. Оттогава досега в новата ни история има 11 правителства и нито едно от тях не намери куража да сътвори и внесе в парламента Закон за българския език. Законът не е речник. Той е държавнически проблем. Езикът е основен, градивен елемент на нацията”, посочи Любен Корнезов. Според него има 111 закона и 425 подзаконови нормативни актове, които в една или друга насока говорят за българския език. „Проектозаконът, който ви предлагам, развива конституционния принцип, че официалният език е българският, както и че изучаването и ползването на българския език е право, но и задължение на всеки български гражданин”, каза още Корнезов. В законопроекта за закон за българския език се предлага създаването на нов орган – Комисия за опазване и развитие на българския език и негови членове трябва да бъдат изтъкнати специалисти – писатели, журналисти.
Народният представител от ПГ на партия „Атака” Огнян Стоичков заяви: „Не виждам защо се учудвате, когато министърът на образованието си мени становището. Това е смисълът на дискусиите. Ако искате да правим само дистанционни заседания – всеки да си представя законопроектите писмено”. Според него системата на народната просвета има нужда от наредба, подзаконов акт, който да регулира използването на българския език.
Предлаганите текстове в законопроектите за закон за българския език повтарят дословно Закон за народната просвета, Закон за степента на образование, общообразователен минимум и учебния план, Закон за съдебната власт, Закон за радиото и телевизията. Това заяви от парламентарната трибуна депутатът от ПГ на ГЕРБ и зам.-председател на парламентарната Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Галина Банковска. През годините са правени опити за създаване на специален закон за българския език, посочи тя. „Авторите на подобни проекти не си дават сметка, че се опитват по административен път да се месят в деликатните и твърде сложни взаимоотношения между езика и обществото. Законопроектите дублират закрепените конституционни текстове. Няма нужда от създаването на държавни комисии или съвети по опазването на езика. Тази дейност и сега се извършва. Езиковата политика чрез Конституцията и редица закони отговаря на съвременните европейски практики”, каза Банковска.
Дълбоко уважавам усилията на вносителите за това, че са направили опит да разработят такива законопроекти, посочи тя. „Българският език е една жива система. Няма как да я сложим в една правна рамка. Тя се развива по свои вътрешни правила и закони. Така че нямаме право да се намесваме в тази система. Няма да подкрепя тези законопроекти”, заяви Банковска.
Не виждам никакъв аргумент - да не бъде приет закон за българския език, заяви от парламентарната трибуна един от вносителите на законопроект за закон за българския език проф. Станислав Станилов, народен представител от ПГ на партия „Атака”.
Според Станилов - основната цел на закона не е да налага каквото и да било, а да даде насока за използването и развитието на езика, да създаде държавнически статут на българския език.
„Тези, които ще се въздържат да гласуват, да обърнат внимание – този закон е закон за книжовния български език и не налага употребата му в този законодателен вид, в който е. Езикът се развива сам по себе си, а законът слага рамки, за да няма хаос”, допълни Станилов. Според него и да не бъде приет сега този закон, това ще стане в бъдеще.
Редактор: Десислава Ушатова
