Народното събрание прие оставката на втория кабинет на Бойко Борисов. Решението беше взето с 218 гласа "за", а двама депутати се въздържаха.
В понеделник премиерът депозира в Народното събрание оставката на ръководения от него кабинет след тежката загуба на ГЕРБ на президентските избори. Както в писмото си до депутатите, така и в изказването си от парламентарната трибуна днес той заяви, че ще осигури приемственост в управлението на страната.
В началото на днешното заседание депутатите от Гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров предложиха да бъде разгледан законопроект за отчетността на Фонда за гарантиране на влоговете.
Според Славов една от причините за оставката на правителството е именно източването на КТБ, а до днес не е ясно какво прави Фондът, който продължава да работи непрозрачно. „Това, което ние предлагаме, е фондът да бъде отчетен и да предоставя информация по закона за достъп до информация“, обясни Славов. Предложението обаче беше отхвърлено.
"Това е едно добро дело, колеги, около което всички трябва да се обединим", каза след отхвърлянето на предложението Мартин Димитров и поиска прегласуване. Предложението не беше прието и при второто гласуване. За него гласуваха 97 депутати, против 35, а 72 се въздържаха.
След това дойде време да се дебатира оставката на кабинета. Думата взе премиерът Бойко Борисов. Какво каза той преди да напусне пленарна зала четете тук.
След него се изказа съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов.
Той отрече като неверни думите на Борисов от изборната нощ, че вече е налице ново мнозинство в парламента на БСП, ДПС и Патриотите. Симеонов включи "Атака", която беше в коалиция с НФСБ и ВМРО за президентските избори, към подкрепящите политиките на кабинета парламентарни групи.
"Не, уважаеми колеги, мнозинството е същото, старото, даже увеличено, защото "Обединени патриоти" разполагат с 33 депутати... Щеше да се получи едно бетонирано мнозинство", заяви Симеонов.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова от своя страна обвини управляващите в непоносимо високомерие към парламента и към народа си. Тя обвини правителството в пълен провал на всички реформи, особено на промените в образованието и здравеопазването.
"Мъдрото решение на народа да избере този държавен глава очаква мъдро отношение на политиците. Имаме две цели: първо, мъдро и спокойно преминаване през процедурата на оставка на кабинета и организирането на предсрочни избори и най-вече приемане на бюджета, и второ: разумно решение как да се отговори на исканията от референдума", обобщи Нинова.
"Ние се гордеем с тази победа, но за нас това не е повод за самодоволство и агресия, защото никак не е достойно да риташ паднал на земята човек или партия", каза тя и допълни, че ще е безотговорно да не посочат на ГЕРБ причините за това, че са стигнали до тук.
По думите ѝ първата причина за това е тоталното разминаване между живия живот и политиките на правителството.
"За мнозинството български граждани най-важният въпрос е бедността и безработицата, а за съжаление вие не направихте нищо, за да има производство и икономика", каза Корнелия Нинова. По думите ѝ европарите "изтекоха в магистрали, доходите не мърдаха, а бедността растеше".
Той призова ГЕРБ да състави ново правителство, когато получи проучвателен мандат от президента според изискванията на конституцията и заплаши, че в противен случай страната ще изпадне в ситуация на ново едногодишно безвремие. Припомняме, че още в неделя от ГЕРБ обявиха, че няма да правят нов опит да управляват в този парламент.
Реплика на Нинова направи бившият ѝ съпартиец Георги Кадиев, според когото е грешка да се смята, че БСП е спечелил тези избори. "Това, което се случи на тези избори, колеги, е не победа на един или друг. Хората не вярват на политици. За тях всички ние сме един дол дренки“, каза той и призова всеки един от депутатите да потърси кауза.
Нинова отговори, че колегите ѝ не са си взели поуки и не са приели загубата на изборите с достойнство. Тя обясни, че Румен Радев е избран заради каузата му и заради политиките на партията, застанала зад него.
Лидерът на ДОСТ Лютви Местан призова от трибуната да започнат незабавни консултации за свикване на Велико Народно събрание.
Той подчерта, че в началото на втория си мандат кабинетът "Борисов" е получил съгласието на всички, но на изминалите избори - не. "Бедата е там, че българските граждани приемат политиката на съгласие, като политика на съглашателство", каза Местан. "Борисов днес е предаден от всички, от които той потърси съгласие", допълни той.
Според него по-важният въпрос е накъде върви България. Той призова новоизбрания президент Румен Радев да разсее съмненията за това какъв геополитическия курс ще поеме.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ призова за съгласие при приемането на бюджета и определянето на датата на предсрочните избори. Той настоя политиците да спрат с езика на омразата и да заложат за диалога. "Имаме нужда от нов обществен договор между управляващи и граждани и нека го осъществим чрез опит за диалог между политиците, от една страна, и между политиците и гражданите, от друга.
От името на Реформаторския блок - коалиционен партньор на ГЕРБ във властта, Найден Зеленогорски изтъкна успехите на правителството и предупреди, че с оставката "държавата ще поеме по несигурен и опасен път".
"Възможностите за промени в изборното законодателство са изчерпани от този парламент - както във времето, така и в легитимността. Новият парламент трябва да реши новата избирателна реформа, както и да гласува нов бюджет за 2017 г.", обяви депутатът от АБВ Светослав Белемезов.
Той заяви, че ако се постигне политическо съгласие, групата на АБВ би подкрепила смесена избирателна система. Бившият коалиционен партньор на кабинета обяви, че ще гласува "за" подадената оставка на Бойко Борисов.
Лидерът на ДСБ Радан Кънев също се обяви за свикването на Велико народно събрание.
"Влизаме в петата година на политическа криза в България", каза той. Според него тази криза се дължи на един и същи проблем при различни управления, с различна политическа ориентация и качество на извършваната дейност. Проблемът не е от икономическо естество. Три правителства са си тръгвали в условия на благоприятна икономическа конюнктура, каза Кънев, посочвайки, че правителството е постигнало оптимални нива на икономически растеж.
Причината според него да си тръгне не само това правителство, но и тези на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски не е икономическа, а е в поставянето на партийния интерес над националния.
Според него има проблем и по отношение на разходването на европейските фондове, които системно, при повече от едно правителство, се харчат в интерес на управляващата партия, в полза на кметовете на управлявщата партия; съсредоточаването на всички правомощия в държавата в едни ръце, независимо дали става дума за прокуратура, публични финанси или публична администрация. Той посочи, че това предизвиква вълна от недоволство, защото хората виждат построеното, но и откраднатото и безнаказното - при много повече от едно правителство.
„Сега е моментът да говорим за възможния изход от тази политическа криза", каза Кънев и припомни, че преди три години е призвовавал за свикването на Велико народно събрание, като тогава резултатът според него е щял да бъде десен президент и дясно мнозинство. „Абсурд е да правим предсрочни избори по старата система", каза той и посочи, че трябва да има промени и в партийното финансиране.
„Изходът е само един и той е да си избием от главите възможността да продължим популистката вълна от президентските избори в постоянна кампания", каза Кънев. Той призова към подкрепа на бюджета.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че за две години формацията му винаги е отстъпвала при напрежение и се е съобразявала с останалите политически сили, за да пази стабилността на държавата.
"Ако бяхте лоялни в намеренията си и спазвахте ангажиментите си от 2014 г., сега трябваше да сме много повече хората, които подкрепяме правителството", заяви Цветанов и посочи, че Радан Кънев, който излезе в опозиция след провала на съдебната реформа, беше сред главните преговарящи за подкрепа на управлението преди две години.
Как се стигна дотук
На практика оставката на кабинета стана факт заради следните думи на Бойко Борисов, изречени при официалното издигане на Цецка Цачева за кандидат за президент от ГЕРБ: "На първия тур се състезават партиите. На втория се иска подкрепа - взема се, търси се, правят се или се залагат какви ли не коалиции. Ние трябва да сме първи на първия тур. Ако не сме, аз няма да ставам маймуна като Станишев, да седя после още и да викам "Ами тези избори не бяха за парламента."
Веднага след загубата на първи тур Борисов обаче се измъкна с думите, че е имал предвид, че дава оставка, ако партията ГЕРБ загуби изборите. Коя партия е по-напред от ГЕРБ, попита той, визирайки, че Румен Радев и Илияна Йотова бяха издигнати от Инициативен комитет. Премиерът обаче бързо се върна в руслото за оставка – на няколко пъти през следващите дни той посочи, че загуба на балотажа ще значи ГЕРБ да се оттегли от властта.
Седмицата между 6 и 13 ноември на практика се превърна в най-активната в кампанията на Цецка Цачева, но явно твърде късно и твърде малко. За историята остават реплики на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който според проучване на Института за социална интеграция всъщност все едно е бил на мястото на Цачева. Борисов на практика се предаде относно Цачева със следните думи: "За първи път и аз не се поддадох на популизма и търсех най-подходящия и знаещия човек за президентската институция, а не най-харизматичния". Той все пак опита да я подкрепи, но реплики като "Цачева е доста по-симпатична от много от лидерите и премиерите в Европа, без да искам да обиждам някого" явно не помогнаха.
В деня на балотажа Борисов беше категоричен: "Нали не си представяте, че от утре излизам и казвам размислих. ГЕРБ няма да участва по никакъв начин във властта, ако загуби днес. По никакъв начин. Пожелавам им приятна игра на агнешките главички".
Интересен факт е, че според Първан Симеонов, едно от лицата на "Галъп", 46,8% от българите не искат да има предсрочни избори, докато около 36,7% са съгласни да има такива. Симеонов съобщи тези данни пред Нова телевизия. Според данните, ако сега има предсрочни парламентарни избори, 31% от хората биха подкрепили ГЕРБ, 28,9% ще са за БСП, 6,8% ще отидат при "Патриотичния фронт", 6,2% събира опцията "Не подкрепям никого", а за ДПС ще гласуват 5,8%. Реформаторският блок е на границата - 3,8%.
