Депутатите осъждат Народното събрание да не заседава всяка седмица, а на сесии. Това стана ясно от думите на председателката на НС Ива Митева по време на комисията за изработване на правилника на 46-ото НС.
Още: Не може в глутница вълци да пратиш агне: Ревизоро за бъдещия вътрешен министър
Още: Президентът връчва първия мандат на ГЕРБ
"Предоставила съм на колегите проучване от другите държави как работят техните парламенти, за да могат да се запознаят. Конкретни текстове не сме разглеждали. Различни са вариантите - някъде се редуват всяка седмица, някъде по на две седмици комисия, а една за пленарна зала и една за среща с избирателите. Някъде работят на две сесии, като времето между двете сесии се използва за международни връзки, за парламентарен контрол“, каза Митева.
По думите й парламентарният контрол не трябва да спира, независимо как работят комисиите. „Вече казах, че министрите трябва да станат по-внимателни със своите действия и, че контролът върху тях ще бъде засилен. Предвиждаме те да не могат да отлагат и актуалните въпроси към тях. Ако кажем, че парламента няма да има заседания всяка седмица това би създало напрежение, но пък искаме и да кажем, че той трябва сериозно да гледа законите. Затова са избрани народните представители, за да работят ежедневно. Смятам, че това е по- разумно от законодателстването в момента. В повечето държави се възприема този подход- редуването на пленарна зала с комисии. Но решихме да го помислим“, добави тя.
Общественото обсъждане за законопроектите на депутатите, което бе въведено с правилника в 45-ия парламент остава. То обаче няма да е на принципа на това за проектите на Министерския съвет. "Причината е, че процедурата обикновено е бавна - отнема до 3 месеца, а и е "на ръба на конституцията", защото така се спъва правото на законодателна инициатива на народните представители", обясни Митева.
Още: Двама министри ще обясняват за безводието в страната
Още: Ще бетонира ли Народното събрание Сарафов за главен прокурор?
Депутатите направиха промени и в препитванията на шефовете на ВАС и ВКС. В сегашния правилник бе записано, че и „тримата големи“ ще идват в НС на всеки три месеца. Сега обаче това остава само за главния прокурор, а председателите на върховните съдилища по един път в годината.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Първан Симеонов за евентуално правителство: Нека изчакаме, докато се стигне до резултат
Промени ще има и в постоянните комиисии в НС. Комисията по икономическа политика и туризъм ще бъде разделена на две. Комисията по туризъм ще бъде самостоятелна, а в обхвата на тази по икономическа политика ще влязат и високите технологии и дигитализацията. Отделно ще има и комисия по електронно управление и информационни технологии. Под шапката на вътрешната комисия ще има подкомисия за срс-ата. Подкомисии ще има и в тази за околната среда, която ще е за зелена политика. Друга подкомисия ще следи изразходването на европейските средства. Отделна ще е и комисията за българите в чужбина. Комисията за гражданското общество пък ще се влее в тази по вероизповеданията и правата на човека.
Реши се формата на консултативния съвет по законодателство да се замени със съвети по конкретни теми, като ще влизат експерти от теорията и практиката.
Блиц контрола на министрите остава. Отхвърлено предложение пък няма да може да се предлага отново в рамките на месец. Депутатите ще имат до минута, а не две, да изкажат несъгласието си по процедура по начина на водене. Народен представител напуснал парламентарната си група ще остава в комисиите.
Още: Велислав Величков: С гласуването в правна комисия вече има щемпел за правителство
Още: Незаконната миграция и мрежите за трафик събраха министри от България, Турция и Гърция (СНИМКИ)
Отпада така наречения спадащия кворум в парламентарните комисии. Досега ако след старта на заседанието кворумът не е на лице комисията можеше да заседава и при наличния състав, когато той не е по- малко от 1/3 от всичките й членове. Това обаче вече няма да е възможно, а депутатите ще трябва да гласуват лично.
