Депутатите осъждат Народното събрание да не заседава всяка седмица, а на сесии. Това стана ясно от думите на председателката на НС Ива Митева по време на комисията за изработване на правилника на 46-ото НС.
"Предоставила съм на колегите проучване от другите държави как работят техните парламенти, за да могат да се запознаят. Конкретни текстове не сме разглеждали. Различни са вариантите - някъде се редуват всяка седмица, някъде по на две седмици комисия, а една за пленарна зала и една за среща с избирателите. Някъде работят на две сесии, като времето между двете сесии се използва за международни връзки, за парламентарен контрол“, каза Митева.
По думите й парламентарният контрол не трябва да спира, независимо как работят комисиите. „Вече казах, че министрите трябва да станат по-внимателни със своите действия и, че контролът върху тях ще бъде засилен. Предвиждаме те да не могат да отлагат и актуалните въпроси към тях. Ако кажем, че парламента няма да има заседания всяка седмица това би създало напрежение, но пък искаме и да кажем, че той трябва сериозно да гледа законите. Затова са избрани народните представители, за да работят ежедневно. Смятам, че това е по- разумно от законодателстването в момента. В повечето държави се възприема този подход- редуването на пленарна зала с комисии. Но решихме да го помислим“, добави тя.
Общественото обсъждане за законопроектите на депутатите, което бе въведено с правилника в 45-ия парламент остава. То обаче няма да е на принципа на това за проектите на Министерския съвет. "Причината е, че процедурата обикновено е бавна - отнема до 3 месеца, а и е "на ръба на конституцията", защото така се спъва правото на законодателна инициатива на народните представители", обясни Митева.
Депутатите направиха промени и в препитванията на шефовете на ВАС и ВКС. В сегашния правилник бе записано, че и „тримата големи“ ще идват в НС на всеки три месеца. Сега обаче това остава само за главния прокурор, а председателите на върховните съдилища по един път в годината.
Промени ще има и в постоянните комиисии в НС. Комисията по икономическа политика и туризъм ще бъде разделена на две. Комисията по туризъм ще бъде самостоятелна, а в обхвата на тази по икономическа политика ще влязат и високите технологии и дигитализацията. Отделно ще има и комисия по електронно управление и информационни технологии. Под шапката на вътрешната комисия ще има подкомисия за срс-ата. Подкомисии ще има и в тази за околната среда, която ще е за зелена политика. Друга подкомисия ще следи изразходването на европейските средства. Отделна ще е и комисията за българите в чужбина. Комисията за гражданското общество пък ще се влее в тази по вероизповеданията и правата на човека.
Реши се формата на консултативния съвет по законодателство да се замени със съвети по конкретни теми, като ще влизат експерти от теорията и практиката.
Блиц контрола на министрите остава. Отхвърлено предложение пък няма да може да се предлага отново в рамките на месец. Депутатите ще имат до минута, а не две, да изкажат несъгласието си по процедура по начина на водене. Народен представител напуснал парламентарната си група ще остава в комисиите.
Отпада така наречения спадащия кворум в парламентарните комисии. Досега ако след старта на заседанието кворумът не е на лице комисията можеше да заседава и при наличния състав, когато той не е по- малко от 1/3 от всичките й членове. Това обаче вече няма да е възможно, а депутатите ще трябва да гласуват лично.
