Днес, 21 януари, Народното събрание направи първата крачка по отношение на приемането на електронното гласуване, като бяха посочени и приети конкретни срокове за внасяна и приемане на законопроекти.
Още на това ниво обаче се появи основен въпрос относно бъдещето му и дали ще бъде въведено правилно – тайната на вота. В своя поредица от три материала Actualno.com описа техническите и функционални трудности пред въвеждането на електронния вот от дистанция. Според техническия директор на „Атлон” Михайло Николич няма как да има анонимност на вота, ако в системата се предвиди механизъм за „следене на живо”, с който трябва да се гарантира чесността на процеса по гласуване. Парламентът обаче прие разработката на законови текстове да става „при гарантиране на тайната на вота и сигурността на информационните системи” – по предложение на депутата от ДПС Хамид Хамид.
Иначе сроковете, приети от парламента във връзка с електронното гласуване, са следните – до 29 февруари тази година могат да се внасят законопроекти по въпроса. До края на април тази година Комисията по правни въпроси трябва да внесе доклад за второ гласуване на приетите на първо четене законопроекти. Това беше прието със 136 гласа „за” и с 56 гласа „против”. Против бяха БСП, Патриотичният фронт и „Атака”.
Депутатът от Реформаторския блок Петър Славов поиска в рамките на един разумен срок, но не по-малко от една година, да се въведе поетапно електронното гласуване. Това трябва да стане с приемане на конкретни законопроекти до края на месец май тази година. Това не беше прието – с 30 гласа „за”, 55 „против” и 99 въздържали се. ГЕРБ, и БСП, и ДПС не гласуваха „за”.
Патриотите в лицето на Искрен Веселинов пък поискаха електронния дистанционен вот да бъде разработен за българите в чужбина и по-точно трайно пребиваващи в страните-членки на ЕС. Той веднага беше обвинен в дискриминация и предложението не беше прието – 38 гласа „за”, 64 „против” и 91 въздържали се. И отново ГЕРБ, и БСП, и ДПС не гласуваха „за”.
Дебатът
Същевременно независимият депутат Велизар Енчев се изказа против електронното гласуване в момента, но не и по принцип – заради т.нар. контролиран вот. Той даде за пример и, че в Европа само в Естония има електронно гласуване в пълна степен. Енчев цитира и изследване как може да бъде пробита тази система – на ниво персонален компютър, на ниво въвеждане на вота и на ниво броене на гласовете. В Естония само до 20% от гражданите гласуват електронно – другите предпочитат хартиените бюлетин, твърди Енчев, който добави, че в Холандия имало експеримент и хакери за 7 минути разбили експериментална система за електронно гласуване. С електронното гласуване ще се поднесе на тепсия пълната победа на ГЕРБ, смята Енчев.
Против се обявиха и от БСП в лицето на Михаил Миков. Той изказа опасения, че не се вземат под внимание „клопките” на електронното гласуване и че с електронния вот ще се улесни манипулацията, като на манипулаторите ще се спестят „техническите разходи”. Миков даде пример с Холандия, където е действало електронното гласуване, но е отменено заради невъзможността да бъде гарантирана сигурността на цялостния процес. Ние с хартиени бюлетини не можем да постигнем честност на изборите, като всичко е описано в „един казуистичен кодекс” и всяка стъпка е ясна, а ще убедим гражданите в достоверността на електронното гласуване, където всичко по процеса е невидимо, добави червеният лидер.
И без електронно гласуване направихте Бобов дол, направихте Костинброд, иронизира депутатът от Реформаторския блок Антони Тренчев, който е част от партията на Меглена Кунева. Нямам съмнение, че както в Холандия, така и у нас ще има група „Не вярвам на електронното гласуване” и че тя ще бъде инициирана от вас, но след като над 1,8 млн. души искат електронно гласуване, ще имате малко подкрепа, включи се в атаката към Миков и Димитър Делчев, също част от партията на Кунева.
Въпросът е дали можем да създадем необходимите гаранции за електронното гласуване – във всички консултации досега никой не успя да предостави гаранциите за чесността на този вот, на процеса, на сигурността на информационните системи, на преброяването на гласовете, изброи депутатът от ДПС Четин Казак. ДПС подкрепя този вот, но само когато има категорични гаранции за сигурността и за възможността за граждански контрол, подчерта той. Рискуваме при хакерска атака да се касират изцяло изборите – не можем да си го позволим, уточни Казак. Той обяви, че ДПС подкрепя електронното машинно гласуване, но не и електронното дистанционно гласуване, за което депутатът на Реформаторския блок Петър Славов поиска да се предвиди и поетапно въвеждане на електронния дистанционен вот.
Николай Александров от „Атака” пък повдигна въпроса как биха се подавали жалби за неправилно отчетен вот. Той попита и как ще се направят отделни сървъри, за да се приложи системата на криптиране от електронното банкиране към електронното дистанционно гласуване. Може би ще е по-добре първо да довършим нещата с машинното гласуване, а след това да мислим за електронното – тогава, когато е гарантирано, че зад подадения електронно глас стои точно този човек, който го е подал, подчерта Александров. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пък описа как щяло да се манипулира електронното дистанционно гласуване – ще се привикват хората в гетото или в съответната компания и ще гласуват под строй от един компютър, по един и същ начин. А колегата му Красимир Каракачанов директно обвини партиите, че всеки си прави сметката как с електронното гласуване да открадне гласове – на българите в чужбина, от гетата, чрез корпоративен вот. Ако искахте да промените нещо, щяхте да одобрите референдума в целостта му, с трите въпроса на президента, добави той.
Крайно безумно и смешно беше засегнат въпросът със статичен или динамичен IP адрес като средство за валидиране на самоличността на гласуващия. Това стана както от страна на Александров, така и от страна на червените депутати Таско Ерменков и Чавдар Георгиев, които забравиха, че като валидност за електронна самоличност се предвижда уникален електронен идентификатор (бел. ред. – чип) и той ще удостоверява самоличността, а не IP-то. На всичкото отгоре възможността за електронния чип е предвидена в предложението за Закон за електронна идентификация, което в момента е в парламента.
Иначе Антони Тренчев посочи очевидни неща за електронния вот – в Естония като христоматиен пример той се осъществява в срок от седем дни, като може многократно да се променя вота, без всъщност да се увеличава бройката – т.е. просто промяна на мнението, не две различни мнения. Това може да стане включително с хартиена бюлетина, в последния ден на срока, когато се осъществява и конвенционалното гласуване с хартиени бюлетини. Има възможност и за два ПИН кода за влизане в системата с уникалния ни електронен идентификатор, който се издава от МВР – единият е т.нар. „паник ПИН”, с който можете да посочите, че сте под натиск, каза Тренчев, визирайки твърдението на Валери Симеонов, че може да се събере група хора и да гласува под строй. Изникнаха обаче основателните въпроси – колко ще струват тези системи и ако се касира електронен вот с хартиен, колко време трябва да се предвиди за броене на гласовете? Засега отговор няма, защото няма конкретика като законопроекти, защити се Тренчев.
Своеобразен финал сложи Цветан Цветанов, който определи Закона за обществените поръчки и промените в Кодекса за социалното осигуряване, които касаят придобиване на право за пенсия от моряците, плавали под български флаг, за по-важни от днешния дебат.
