Представеният "План за възстановяване и устойчивост на България", в същността си, е един популистки маркетингов продукт и съвсем далече от истински времево и целево таргетиран „план” и още по-малкото икономически и финансово обоснован.
Липсват предвидени намерения и предложения за структурни реформи в посочените за финансиране сектори и политики, за да бъде обещаното „изливане”на огромен паричен ресурс от милиарди лева в тях, целесъобразно и ефективно поне в средносрочен хоризонт.
Притеснително е, че в някои от тези сектори-като дигитализацията и електронното управление, вече бяха отделени и отчетени като усвоени около 3 млрд лв., без да бъдат постигнати видими резултати и ефективност.Това е особено видно в днешните кризисни дни на пандемия,при изцяло бюрократично, несинхронизирано и затънало в бумащина здравеопазване.
При наличие на нереформирана, неефективна и корумпирана управленска и административна среда, без целенасочена икономическа политика и стратегическо планиране,правителството иска да усвои и разпредели по неясен начин над 12 млрд.лв. безвъзмездна помощ от ЕС. В Европа са наясно с тези рискове и предварително залагат ограничителни мерки при неспазване на процедури и законност, което прави тези обещавани милиарди доста хипотетични и един вид гръмко предизборно самохвалство.
Напълно липсва конкретика, за детайлите, механизмите и отчетността по отношение на това, как и кой точно от правителството и държавната администрация,ще извърши разпределението на финансовия ресурс по тези мерки? Как точно това ще насърчи конкретно зелената икономика, иновациите, социалната устойчивост,здравеопазването,образованието, културата и т.н.?
В предложения от МС проект на „План за възстановяване и устойчивост”,не присъстват също стратегия, конкретни цели, задачи и измерими очаквани резултати. Липсват прогнози за взаимовръзка и синергия между отделните мерки и очаквания последващ ефект за икономиката и обществото. Рискуваме, за пореден път,милиардите в подкрепа на икономиката и хората, да изтекат без да породят обществено-икономическа стабилност и устойчивост, включително за развитие на отделните региони.
Едва 7,36% от средствата са заложени в частта за местно развитие, и то при наличието на драматични междурегионални различия и диспропорции в създадения БВП между южна и северна България. (75% към 25%). Парадоксално, но от момента на членството на България в ЕС, при прилагане на активна кохезионна финансова политика пропастта между показателите и качеството на живот в регионите се задълбочава, а не намалява.
Предложеният план ще засили тази тенденция.Въпреки декларираните подходи „отголу-нагоре” и „нов регионален подход” няма нито един споменат конкретен проект, отразяващ общите усилия и идеи на няколко области или общини,например:
* Съвместни проекти на населени места, разположени в близост до река Дунав, в контекста на „Дунавската стратегия”, използвана изключително успешно в страни от централна и източна Европа;
* Тунелите под Шипка и Петрохан, изключително важни за транспортната и икономическа свързаност между южна и северна България, както и развитието на географския северозапад.
* Язовир „Черни Осъм” – проект за който се говори от десетилетия е от жизнено значение за осигуряване на достатъчна по количество и качество питейна вода за областите Плевен и Ловеч.
* Проекти, насърчаващи икономическото развитие на североизточната част на България и слаборазвити или планински и полупланински райони.
Стана ясно че по Планът са заделени 4,5 млрд.лв., допълнени от още 2,5 млрд. лв.от Фонда за справедлив преход, които ще бъдат за зелена трансформация на икономиката и за компенсации на въглищните райони и производства, които явно умишлено бяха толерирани от правителството през последните години,за да потънат тези милиарди в джобовете на съмнителни олигарси и свързаните с тях кръгове от политици и синдикалисти,лобиращи или косвено контролиращи производства в този сектор.
Промяната в структурни звена и отрасли не се изчерпва само със „закърпване” и наливане на милиарди в тях. Реформите в сектори като здравеопазване и образование не могат да се случат, дори и чрез ускорено модернизиране на материалната база, както е заложено в Планът. Нови кабинети и оборудване в училищата са необходими, както и апаратура и операционни зали в медицинските центрове,но сами по себе си едва ли ще доведат до качествена промяна в системите на българското образование и здравеопазване.
Инвестициите в човешки капитал очевидно не са част от реформите. А най-ценния ресурс, в който България трябва да инвестира са хората–без стимулиране на раждаемост, задържане и привличане на население, както и без изграждане на поколения от образовани и висококвалифицирани кадри във всички сфери, трудно ще сближим стандарта си на живот с развитите държави от ЕС.
За съжаление разходите за научно-изследователска и развойна дейност в последните 20 години бележат постоянен спад. Необходими са спешни реформи за осъвременяване на образованието и преодоляване на дефицитите му, и приближаване към световните стандарти. От особено значение е финансирането на ефективните научни изследвания и инвестиции в развитието на младите учени.Симбиозата между бизнес и наука ще позволи да развиваме икономика с висока добавена стойност,и да се повиши значително производителността на труда.4
Един от приоритетите на Европейската комисия за„Следващо поколение ЕС“ –преквалификация и повишаване на квалификацията в съответствие с търсенето на европейския трудов пазар,остава на практика неизпълнен чрез предложенията в Плана.
А това е ключов приоритет, защото включва „адаптирането на образователните системи, за да се подкрепят цифровите умения, образованието и професионалното обучение за всички възрасти.“
Дигитализацията е като една вечна химера у нас. Планът залага на дигитализация на институциите като приоритет, след 10-годишно управление на ГЕРБ. Предвид множеството провали в тази насока (изтичане на лични данни на граждани от НАП, блокирането на Търговски регистър, проблеми с неработещото електронно правителство, с машинното и електронно-дистанционно гласуване), затъналото в хартиена документация здравеопазване,има място за скептицизъм относно очаквания резултат и този път.
Много е вероятно да имаме поредния пропилян ресурс за скъпи неработещи проекти и усвоени средства от „наши” ИТ компании, без практически капацитет и опит. Голяма част от предложените реформи и тяхната обосновка са на практика изработени преди кризата национални стратегии и планове, или попадащи в рамката на европейските фондове, без амбиция за нещо повече и нещо различно, без обединяваща философия.
Инструментът за възстановяване и устойчивост,наред с възстановяването от COVID-19 кризата, има за цел постигане на добавена стойност за икономиката. В Планът за България, по всичко личи, че приоритет е не възстановяването на страната, а усвояването на паричен ресурс.Добавената стойност е неясна, а нужните решения липсват, за сметка на ефектни презентации и гръмко обявяване на хипотетични милиони и милиарди.
От „Достойнството на един народ”-ДЕН заявяваме, че България има потенциал да бъде поне регионален лидер, а не вечно догонваща останалите държава. В днешно време виждаме, че успехът на дадена страна и икономика се основа, преди всичко на нейния човешки потенциал. Затова, приоритетно трябва да инвестираме в следващите поколения и екологична, иновативна и устойчива икономика на България.
