Данните за невалидния вот са смущаващи - над 554 000 са невалидните гласове от първия тур на местните избори 2023. Най-много недействителни гласове има при вота за общински съветници - те са 412 117.
Фрапиращ е броят на недействителните гласове в някои по-малки общини. Сливенската община Котел е постигнала 30% невалидни бюлетини за общински съвет - от 7 736 гласували, вотът на 2 348 е недействителен. В плевенската община Долни Дъбник този дял е 28% - 1374 невалидни бюлетини от 4 758 подадени гласа. За сравнение броят на невалидните гласове за кмет е в пъти по-малко - 286 или 6%.
Трудно може да се каже каква е причината за високия брой невалидни бюлетини за общински съветници. Едно от обясненията е това, че гласоподаватели са отбелязвали само преференция, но не и номер на партия или коалиция в бюлетините за общински съвет. Но местните избори не са по-сложни като изборна технология от парламентарните избори и огромният брой невалидни бюлетини не може да бъде обяснено само с незнание и необразованост. В същото време изкуственото произвеждане на невалидни бюлетини се смята за една от практиките, с които може да се манипулира крайния резултат от вота.
Гласуването с машина на практика елиминираше възможността да има невалидни бюлетини. Затова и активното мероприятие срещу машинния вот говори за добре координиран и обмислен сценарий с цел дискредитиране доверието в една технология, намаляване на изборната активност и избор на кандидати чрез манипулиране на бюлетините. В крайна сметка в административните съдилища в страната са заведени 248 жалби срещу изборните резултати от първия тур. Сред тях има и искания за касиране на изборите в големи и малки населени места.
А можеше ли този тенденциозно търсен изборен хаос да бъде избегнат?
1. Според юристи, решението на ЦИК за отмяна на машинното гласуване, не е било влязло в сила в изборния ден и не е трябвало да се изпълнява. Според чл. 58, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ИК всички решения на ЦИК влизат в сила в 3 дневен срок, като чл. 90 от АПК уточнява, че административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган.
2. Решението на Централната избирателна комисия е могло да влезе в сила и преди този срок, ако е разпоредено предварителното му изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, т.е. в него задължително да се включи разпоредбата за предварителното му изпълнение. Но такава липсва и то е обжалвано в срок, което означава, че не подлежи на изпълнение до произнасянето на съда.
3. Юристите смятат, че в случая решението на ЦИК е нищожно, липсва законово основание за приемането му и че комисията е превишила правомощията си. Обяснението им е, че ЦИК не разполага с компетентност да издава актове, с които да отменя машинното гласуване, а само да определя условията и реда за машинното гласуване, както е записано в чл.57, ал.1, т. 29 от Изборния кодекс.
ЦИК би имала право да отмени машинното гласуване при следните хипотези: - ако са налице предпоставките в чл. 213а, ал. 5 от ИК (се установи несъответствие на устройствата за машинно гласуване) или при липса на удостоверяване на съответствието на машините в определения от закона 20 дневен срок, считано от датата на предоставяне на техническите устройства от ЦИК. В случая комисията издава решението си за отмяна на машинния вот на 27 октомври, а крайният срок е 28 октомври, 17 ч. Тоест решението е взето 1 ден преди да изтече срока.
Така, че решението на ЦИК за отмяна на машинното гласуване с мотив - липса от страна на министерството на електронното управление на удостоверение за съответствие на машините до момента на произнасянето ѝ, е несъстоятелен.
Решението на ЦИК е незаконосъобразно и защото се позовава на доклад на ДАНС, който впоследствие се оказва справка. По този въпрос ВАС не се произнася.
Странно изглеждат някои действие на комисията и пораждат въпроси, които изискват отговори, за да се защити вярата в професионализма и политическата безпристрастност на членовете на ЦИК.
Като например - среднощното писмо на председателката на ЦИК до МВР и жандармерията за незабавно връщане на машините в склада. Това писмо подплатено ли е с изрично решение на ЦИК за връщане на машините?
ЦИК вземат решението си на 27 октомври /петък/ в 20,37 ч. Случаен ли избора на деня и часа, или се знае, че ВАС няма да осигури дежурни състави по време на изборите и реално ще се произнасяне по внесените жалби след изборния ден, което до голяма степен ще ги обезмисли.
Стои открит въпроса дали е правен или политически аргумента, че полученото съгласувателно решение за стандартизация на машините е трябвало задължително да се подпише от министъра на електронното управление, а не от зам. министъра. Такъв казус не е стоял на изборите през октомври 2022 г. и през април 2023 г., когато това съгласувателно решение е било подписано от зам. министъра на електронното управление.
Твърди се, че в Закона за електронното управление не е предвидена възможност за делегиране на правомощия за удостоверяване по чл. 213а, ал.2 Изборния кодекс и затова заповедта за делегация от министъра на неговия заместник се явява незаконосъобразна, тъй като удостоверяване на съответствието на машините е изрична компетентност на министъра на електронното управление и не може да бъде делегирана на зам. министъра.
Но ето и какво гласи чл. 213а, ал. 2 от ИК: „Министерството на електронното управление съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология удостоверяват съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване ……..”. Или накратко, Изборния кодекс възлага на министерството на електронното управление да установи съответствието на машините, а не на министъра.
Ако разгледаме Закона за електронното управление и твърдението, че в него не е предвидена възможност за делегиране на правомощия от страна на министъра, ще забележим, че този въпрос е регламентиран в чл. 59, чл. 59а, чл. 59б и в чл. 60, ал. 2. В тях са разписани правата на министъра на електронното управление и на оправомощените от него лица.
