Електронната форма ще е правило при воденето на заповедното производство, предвиждат промени в Гражданския процесуален кодекс, внесени в деловодството на парламента от “Демократична България”.
Със закона, който трябва да влезе в сила от 1 януари 2023 г., се цели ускоряване на правосъдието, улесняване на достъпа до правосъдие на гражданите и бизнеса чрез дистанционен достъп до съда и облекчаване на неравномерното натоварване на съдилищата.
По реда на заповедното производство се разглеждат исканията за присъждане на вземания, чиято дължимост не е оспорвана от длъжника. Законът предвижда облекчен режим на доказване на вземанията, кратки срокове за разглеждане на исканията от съда, както и по-ниски такси, което прави съдебните производства ефективни и достъпни. Предвижда се и опростена процедура за възражение срещу издадена от съда заповед за изпълнение на вземане.
Заповедните производства са сред най-масовите граждански производства в районните съдилища - около 60% от всички граждански дела в тях са такива, мотивират се от ДБ.
Според тях електронизацията е особено подходяща за заповедното производство, тъй като то е формално по своя характер и изцяло основано на документи. Това би улеснило както потребителите, така и съда. Въвеждат се редица улеснения - като например автоматично генериране на предложения за документи от информационната система въз основа на въведените данни. Има също възможност някои видове информация, например за седалището на длъжника и неговия постоянен и настоящ адрес, да се извличат и присъединяват към делото автоматично, вместо за същото да се изисква човешки ресурс.
Заповедното производство да се води и изцяло дистанционно, без да се налага съдията физически да се намира в района на длъжника, гласят още предложените промени. Освен това съдебната система би могла да разпредели по-оптимално своите ресурси, ако заповедните дела се разпределят между всички районни съдилища в страната, за да се осигури равномерното им натоварване. А за заявители и длъжници би било по-удобно, ако могат да извършват действия в това производство дистанционно или в най-удобния за тях районен съд, пишат вносителите.
Чрез отделен законопроект, внесен от ДБ, хартиените ваучери за храна стават електронни. Това се случва с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносителите напомнят в мотивите си, че по време на ковид-пандемията бяха направени редица препоръки за електронни разплащания вместо кеш, за да се намалят рисковете за здравето на гражданите. В резултат на това приемането на картови разплащания в търговията се е увеличило от 10 до 200 на сто. Картовите разплащания и ПОС терминалите в България са се увеличили многократно през последните години.
Към момента потребители на системата на ваучери за храна са над 500 000 души в страната. Въвеждането на електронни ваучери ще ги направи по-достъпни, прозрачни, проследими и по-ефективно контролируеми от държавата. В много държави от ЕС успешно са внедрени и се използват електронни ваучери за храна, мотивират се вносителите.
