"Видите ли, нещата са така. Ако утре Байдън се разсее и слезе от самолета, преди да са прикачили стълбите и се размаже на асфалта, Демократичната партия в САЩ ще продължи съществуването си. Тя не зависи от личности, тя е тази, която прави личностите.
Ако леля Меркел вземе, че й се отвори късмета и я отвлекат здрави бежанци с хубав тен, Християндемократическия съюз няма да изчезне. Ще продължи да съществува.
Докато тук е обратното. Всички партии са около ореола на личност и като си тръгне той/тя, партията отива при Байдън (ако хипотетично се размаже на асфалта, не че му го пожелавам, даже ми е симпатичен.)
Ако обаче Слави си тръгне, или Петков, или Бойко, или който и лидер там, партията изчезва с него. Както стана с царя или Костов. Само ДПС не са така, ама те са етническа партия. И донякъде БСП, разчитайки на историческо наследство, негативно или позитивно, зависи от гледната точка", пише анализаторът Дахер Ламот във Фейсбук.
"Затова аз никога не се вписвам и затварям в партиен ковчег, в някакви рамки, не ставам ултрас на някоя от партиите, щото са непреходни, утре ги няма, няма да ги има. А и идеологически не е ясно кой какъв е. Или не дай си боже се компрометира този лидер на партията и вземе го заснемат полугол с тоалетна четка, стърчаща от задника. Оу, уейт...
Както и да е. Важното е, да има конкуренция. Това регулира нещата. Понякога. Ако не са си разпределили ролите."
