Президентът Плевнелиев е непрекъснато опиянен от доброта и светли хоризонти в стил "ах, къде ще сложим розите". Това може да утешава юноши и средношколци, това не утешава хора, които знаят съществените въпроси на страната.
Това заяви пред бТВ психиатърът доктор Николай Михайлов, който даде безпощаден анализ на тема от какво боледува обществото ни.
Българският политически елит е освободен от културната опека, от културния натиск тъкмо на културния елит. Той не се чувства настанен в някаква традиция на задължаване. Той търси валидизация през лоялности, които не са от тук, ако видите представителните фигури на българския действащ политически елит, вземете президента на Републиката. Той е изцяло по стилистика и по поведение чиновник на евроатлантическите институции. Той е, грубата дума е комичен, клакьор на това, което представлява регламентация отвън, анализира д-р Михайлов.
Плевнелиев имаше един наивен навик да се съобщава като добър човек по природа и изглеждаше, че твърдо го вярва. Аз мисля, че това е и основното му качеством на което той се наслаждава и на което разчита. Защото компетентност няма и той сприхаво желае да скрие дефицита на компетентност. Той е залутан в политическа роля, това не е собствена неговата роля. Вижда се един антураж от съветници и екип, който лоялно го съветва. Той има поведение тъкмо на съветван човек. Той не е за тази роля, той няма политическа и идеологическа зрялост, коментира д-р Михайлов.
Според него Плевнелиев не излъчва адекватна ориентация в системата на модерния свят. Затова ми се струва ехо-феномен на някакви регламентации, които са извън територията. Той е нещо като посланик, прилича на френския посланик и на Уорлик в комбинация. Това е много леко поведение и в някакъв смисъл опечалява, каза още д-р Михайлов.
Г-н Бойко Борисов е уникален талант. Той не трябва да бъде подценяван, той е изключително силно емоционално свързан с българската подпочва. Неговото просторечие зашеметява, той снема остротата на остри политически завои, много сериозни за управлението казуси с едно просторечие на границите на допустимото, което редактира сериозността в анекдот, смята д-р Михайлов.
Според него думите на Борисов се консумират тутакси и той знае това. Той знае, че българската политика не може да бъде провеждана сериозно, а трябва да бъде перманентно оскултирана емоционалността на българското население, изрази се психиатърът. Той все пак има усещането, че всяко едно публично тиражиране на образа му трябва да има някакъв театрален ефект, анализира поведението на премиера Борисов д-р Михайлов.
Като неразрешима и трудно разрешима драма д-р Михайлов определи ситуацията в община Гърмен. На въпрос дали ще има ехо от там и дали пламъчета с етническия конфликт могат да стигнат до пожар, психиатърът заяви: В България без съмнение съществува етническо напрежение, бедата е, че то е експлоатирано за партийна употреба и политически стопанисвано за електорална реализация. На всичкото отгоре то е дадено на концесия на криминални хора.
Според него държавата се нуждае от политическата активност на циганското население, което е културно маргинализирано, защото е енергично стопанисвано от хора, които обслужват урните на политически партии. Това означава, че българските роми имат политическо предназначение.
Има ли надежда?
Абсолютно. Надеждата или е абсолютна, или не съществува. Разликата между надежда и оптимизъм е огромна. Оптимизмът е вариант на лекомислена надежда, а надеждата настъпва, когато основанията за оптимизъм вече не са налични. Надеждата е абсолютна, но тя е невъзможна без вярата, а вярата без любов. Това е триединство на добродетелите, заключи д-р Михайлов.
