Със 115 гласа „за“ и 20 „против“ парламентът прие промените в Закона за военното разузнаване, според които цивилен може да оглави служба „Военна информация“. Прие се и добавка в теста, по предложение на БСП - когато директорът е военен и навърши пределна възраст да може да довърши мандата си като цивилен. В разпоредбите се записа и изричен текст, че кандидатурата за директор на военното разузнаване се внася от военния министър в Министерския съвет.
Отварянето на вратата изначално цивилен да заема тази длъжност е отваряне на кутията на пандора и нищо чудно, тази поправка да получи наименование - поправката „Едикой си“, предупреди по време на дебата Таско Ерменков от БСП. Той е категоричен, че това е началото на принизяването на военното разузнаване като служба. „Миналият път с министър от Реформаторския блок въведоха опита да бъде цивилен служител, сега го правят не знам защо "Обединените патриоти" с министър от тях“, коментира Ерменков.
„Военното разузнаване е сложна специфична дейност и самата семантика на наименованието му предполага този който го оглавява да бъде военен. Той ще се среща със свои колеги служители и ръководители на военни разузнавания на страните-партньорки от НАТО и всичките са военни. Как един цивилен, който не е минал съответното обучение, няма висше военно образование със стратегическа насоченост, което е задължително за тази дейност, ще може да защитава, да докладва и професионално да се изразява на тези срещи не само ползвайки, но и разбирайки специализираната военна терминология“, възпротиви се на мнозинството Ерменков. Той е категоричен, че директорът на военното разузнаване трябва да бъде военнослужещ и само ако навърши пределната възраст, тогава да е цивилен.
В същия дух, съпартиецът му Красимир Янков упрекна управляващите – „давате възможност с поредния хаос за политическо овладяване на военното разузнаване“; „служба „Военна информация“ има доверието на партньорските служби и сега вие рискувате това доверие с промяната на закона и последващите действия“.
Той изрази недоумение няма ли военнослужещ, който да отговаря на високите изисквания на длъжността директор, че да се отваря поста за цивилен и определи това като обида към действащите военнослужещи и уронване на авторитета на служба „Военна информация“.
„Мисля, че подготвяте възможността единствената служба за сигурност, която е извън прякото наблюдение и подчинение на премиера, да зависи единствено и само от него и тъй като той няма поглед върху военнослужещите, чрез министъра на отбраната да бъде назначен цивилен“, заяви на вносителите Янков. „Имате готов за назначаване, който е цивилен, нали?“, попита управляващите той.
„Да ви припомня ли как са посрещали Бакалов като директор в партньорските служби и как е снижавал авторитета на тази служба“, попита на свой ред вносителите на поправката Николай Цонков и също отправи упрек, че с промяната се създават условия за постепенно овладяване на службата. „Стига с тези поправки за определени хора! бъдете принципни поне веднъж.!“, настоя той.
В обяснение, Милен Михов от ВМРО, който е сред вносителите определи като политическо внушение твърденията, че промяната се прави за определен човек. „Процедурата, по която става назначението елиминира всякакви внушения, че се прави за един човек. Процедурата е бариера за политическо назначение“, категоричен е Михов и изрази недоумение как военният министър ще предложи човек за поста и ще бъде утвърден от Министерския съвет и след това от президента, ако тази кандидатура не отговаря на изискванията.
„Този закон е от 2015 г. и тогава имаше дебат за това дали да е военен или може и цивилен и отговорът тогава беше да е военен, но животът ни показа други реалности и самото предложение на БСП, че може да бъде цивилен след пенсионирането си, показва, че има нужда от промяна в този текст“, поясни мотивите за поправката Михов. Според него с опцията цивилен да оглавява военното разузнаване се дава възможност да се използва капацитета на цялата разузнавателна гилдия.
„Съжалявам ви, г-н Михов. Не знаех, че сте човек за мокри поръчки. За един конкретен човек да правите такова геройство!“, репликира го Николай Цонков и отново предупреди, че ако цивилен управлява военното разузнаване ще се загуби мотивацията в службата.
Ако някой е бил 10 години в „Гражданска защита“ или началник отдел по защита на класифицирана информация, той може да се кандидатира и да заеме длъжността директор на военното разузнаване, разясни поправката Таско Ерменков.
Димитър Лазаров от ГЕРБ подчерта, че с промяната в закона не се изменя реда за назначаване във военното разузнаване и че цивилното присъствие там не е прецедент. „Ако някой си е направил труда да прочете закона – в чл. 25 се казва, че зам.-директорите на службата може да бъдат и цивилни служители – също гласувано в 2015 г. от цялата зала“, изтъкна Лазаров.
