Четирима депутати от партията на Николай Бареков "България без цензура" (ББЦ) – Стефан Кенов, Георги Ковачев, Борислав Иглев и Христо Тодоров подадоха оставки като членове на партията и от всички заемани от тях длъжности, но остават неразделна част от парламентарната група Български демократичен център. Четиримата си тръгват от ББЦ доброволно, по реда на чл. 11, ал.1 от устава на партията.
"Оставам в групата, защото съм поел ангажимент към избирателите си в област Пазарджик – ще работя, за да изпълня обещанията, които дадох. В групата на БДЦ сме се събрали единомишленици и имаме да свършим много работа”, каза Христо Тодоров. Той и Борислав Иглев са автори на декларацията, с която депутатите обявяват мотивите за действията си.
В документа четиримата народни представители посочват защо напускат Бареков. Ето и причините, споделени от Кенов, Ковачев, Иглев и Тодоров, които публикуваме без редакторска намеса:
- Невъзможността да изпълним ангажимента си към избирателите. Николай Бареков представя собственото си, често променящо се мнение като наша позиция. Смятаме, че личните битки, внезапните промени в настроението и възгледите на господин Бареков пречат на това да бъдем истински полезни на избирателите си, защото това не дава възможност да изработваме единни позиции и е в нарушение на правилника за работа на парламентарната група. Това създава затруднения във функционирането на парламентарната група, не дава възможност за изработване на политики и ясна позиция и обезсмисля личната инициатива и отговорност на депутатите, казват народните представители.
- Упражняване на натиск върху народните представители. ББЦ трябваше да се превърне в нормален политически субект, който взема решения по демократичен начин и провежда последователна политика в изпълнението на своите обещания към избирателите. Вместо това се налагат позиции от разстояние за вземане на решения в разрез с нашия морал и достойнство, посочват депутатите.
- Липсата на разграничаване на нивата в политиката и отношенията с партньорите. Едно е да си депутат, друго е да си депутат в Европейския парламент, а съвсем трето е да си и председател на партия, която е коалиционен партньор в парламентарна група. Последното предполага съобразяване с интересите на партньорите в интерес на постигането на общите цели, смятат четиримата напускащи.
