България предпочита увеличение на националната вноска в общата хазна на Европейския съюз, за да не се блокират важни проекти, а и за да може блокът да реализира планирания фонд от 50 млрд. евро за Украйна през следващите 4 години.
"Българската позиция е, че ние предпочитаме този вариант, защото алтернативата е или да няма финансиране на важни проекти като защитата на външните граници, или да се вземат средства от други програми - от кохезионната, селскостопанската политика, „Хоризонт Европа“. Нашето становище е, че е по-добре да бъдат събрани допълнителни средства от държавите. Общият баланс така ще бъде положителен", коментира пред журналисти в Брюксел премиерът Николай Денков. Там той участва в среща на 27-те евролидери.
Още: Европейската комисия поиска от правителствата допълнителни 10 млрд. евро
Промените в бюджета на ЕС
През декември ЕС трябва да вземе решение за преразглеждане на бюджета си за 2021-27 г. на стойност 1,1 трилиона евро, който вече е натоварен от извънредните разходи по време на пандемията COVID и след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г.
Европейската комисия предложи държавите членки да внесат повече средства в общата хазна, за да предоставят 50 млрд. евро на Украйна и да похарчат още 15 млрд. евро за миграцията. Друго предложение предвижда да се отпуснат 20 млрд. евро за военна помощ за Украйна.
Още: Financial Times: По-малко земеделски субсидии, ако Украйна и още 8 страни влязат в ЕС
Някои държави обаче са твърдо против да плащат повече. Примери за това са Унгария и Словакия, които засега блокират 50-те милиарда евро в подкрепа на Киев. Белгия също изразява опасения, а според Литва парите дори не са достатъчни. Гърция иска повече средства за проблемите с миграцията, предаде "Ройтерс".
Още: ЕС ще преразглежда бюджета до 2027 - създава се специален фонд за Украйна
Снимка: БГНЕС
Четири приоритета
Денков каза, че в бюджетната рамка има 4 приоритета - войната в Украйна, войната в Израел, проблемите с миграцията и подкрепата, когато има природни бедствия.
"Нямаше разногласие, че тези 4 приоритета трябва да бъдат там. Основното е как да се съберат средствата, така че да бъдат ефективно използвани. Това, което Унгария иска, е да има по-ясна стратегия как тези средства ще бъдат използвани в Украйна, но не е казвала, че този приоритет трябва да отпадне", обясни той.
Още: Денков: Обсъжда се дали таксата за руския газ да отива в европейския бюджет
Пълна подкрепа за Израел
"Обсъдихме двете теми: конфликта между Израел и „Хамас“; бюджета и промяната на финансовата рамка. По първата има пълно съгласие, че Израел беше брутално нападнат с терористична атака в невиждан мащаб, която целеше да провокира целия свят. Израел има право да се защити и трябва да го подкрепим", каза Денков.
"Трябва обаче да се пази животът на невинните хора от другата страна – заложниците в Ивицата Газа. Търсехме баланс между двете неща, това е трудното", обясни той.
Премиерът каза, че в ЕС не се водят разговори за разселване на палестински бежанци в държавите от блока.
Миграция
"Целият ЕС е ориентиран към това, че защитата на външните граници е ключова, че за да избегнем проблемите, трябва да се работи с трети страни. България беше посочена като пример, че се справя много успешно в защитата на границата с Турция", каза още Денков.
"Разногласията не са толкова големи, колкото може би изглежда. Има пренасочване на фокуса върху това да защитим външните граници", добави той.
Защитата на външните граници е ключова за влизането на България в Шенген. Все още страната ни се сблъсква с вето от страна на Австрия и Нидерландия. Виена изтъква като аргумент именно нелегалните мигранти, а нидерландските власти искат да видят прогрес във върховенството на закона у нас. Скоро те може да пратят мисия в България, за да установят напредъка по пътя към Шенгенското пространство, каза Денков.
Още: България е с най-голямо подобрение в света, сочи индексът за върховенство на закона