На днешната пресконференция след срещата си с новия македонски премиер българският министър-председател заяви, че двете страни са "съвсем близо" до окончателното подписване на Договора за добросъседство.
Въпросният договор тежи в отношенията между София и Скопие от години заради многото нерешими въпроси, по които не може да се постигне консенсус. Досега администрацията на дългогодишния македонски премиер Никола Груевски не демонстрираше особена воля за решаването на тези проблеми. Днес обаче Зоран Заев даде по-оптимистични сигнали.
Интересен момент бе изказване на премиера Борисов, което загатна за възможността за решаване на т.нар. "езиков спор" между България и Македония.
След като Македония обявява независимост от Югославия, България е първата държава, която я признава. Това става през 1992 г. и тогава официална София признава безусловно Република Македония като независима и суверенна, с официалното име "Република Македония". В последствие, и заради избухналия спор за името с Гърция, някои български държавници се сещат, че "Македония" е и географска част от България, но признаването на името е вече факт.
Нестандартна е обаче формулировката на въпросното признаване. За България на практика териториалният субект - държавата, и прилежащият й народ не са едно и също нещо. Затова македонската нация и македонският език не са признати от България.
Официална София стои зад тезата, че така нареченият "македонски език" представлява писмена регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори.
Пробив по отношение на преговорите за езика е направен през 1999 г., когато тогавашният премиер Иван Костов признава правото на Република Македония да си служи с официалния си език. Това на практика вкарва езика в строго географски понятия - той е географски обусловен само за територията на Република Македония.
По правило обаче, формулировката, която България използва за македонския език, е "официален държавен език" или "официален език на държавата".
Така вече две десетилетия България признава само една географска територия, но не и нейната нация и отделен език.
Това, логично, тревожи Скопие и представлява сериозен проблем пред подписването на Договора за добросъседство.
Ето защо не беше изненадващ въпросът от македонски журналисти на днешната пресконференция дали България има проблем с македонския език и дали договорът ще бъде подписан на македонски и български език или "на нещо друго".
"Има думи, които биха могли да имат различно тълкуване. Ние, като държава, първи сме признали Република Македония. В Конституцията на Република Македония е казано какъв език има тази държава. Съответно, договорът тя трябва да го подпише на езика, описан в нейната Конституция. Затова сега считам, че когато минат външните министри на последно преглеждане на документа, вече тогава със премиера и с останалите колеги ще вземем решение", отговори българският премиер.
Думите на Борисов могат да се разчетат като сигнали в две посоки.
Първо, към днешна дата България стои на позициите си за непризнаване на македонския език. Борисов внимателно подбра думите си и не употреби словосъчетанието "македонски език", продължавайки официалната държавна политика по въпроса.
От друга страна той загатна на практика за възможност след окончателното преглеждане на документа и двустранни преговори да бъде взето някакво решение. То би могло да е за решаване на езиковия спор и признаване на македонския език - безпрецедентен исторически ход в двустранните отношения.
Дали България ще признае македонския език и нация са позиции, засега единствено в сферата на спекулациите, тъй като Договорът за добросъседство е особено конфиденциален документ, чието съдържание или проект никога не са били оповестявани публично.
През годините са били разкривани спорадични точки от него, които обаче не е ясно дали са актуални и под каква форма са развити в практическия договор.
Така например евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев е изнасял информация за някои от конфликтните теми в договора.
По думите му един от неприемливите моменти за македонската страна е текстът, че македонската Конституция не представлява заплаха за България, което не би било вярно, ако се вземе предвид частта й, според която Република Македония се грижи за своите граждани в съседни държави и за техните права. А отдавнешна борба на Скопие е признаването на македонско малцинство в България - нещо, което София категорично отказва да приеме.
Друга невралгична тема е съвместното честване на събития и личности от общата история на двете страни, за което обаче Заев днес направи големи отстъпки, заявявайки категоричното си желание Македония и България да празнуват общите си празници заедно.
И естествено, въпросът на какъв език ще бъде подписан документът, имайки предвид езиковия спор.
Със смяната на властта в Скопие изглежда, че македонската страна е готова на отстъпки, за да стане Договорът за добросъседство най-после факт. Остава въпросът какви остъпки ще направи България и ще свали ли окончателно всичките си претенции към своя западен съсед.
Още: Съпругата на Асад подала молба за развод, не иска да стои в Русия
Още: Наталия Киселова: Има два варианта за правителство - около ГЕРБ и анти-ГЕРБ
