Предвид голямата тема за съдебната реформа, продължаваме обзорите на годината със знакови дела срещу трима български политици – Цветан Цветанов, Христо Бисеров и Волен Сидеров. Общото и между трите дела е, че нито един от посочените няма да влезе в затвора.
Цветан Цветанов
Съдебната сага "Цветанов" приключи през настоящата година, след като се точи от 2013 година насам. Срещу него имаше три дела - за незаконно подслушване, за присвояване на 50 хил. лева от бюджета на МВР в полза на трето лице (бившият шеф на РЗБОП Орлин Тодоров) и за отказ от разрешение за използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу същия този Тодоров, въпреки че е имало съдебно позволение. През тази година остана да бъде решено само последното дело – за отказа да бъдат ползвани СРС-тата срещу Тодоров. Какво ще е решението се очерта още на 20 януари, когато Върховният касационен съд (ВКС) престана да се занимава с Тодоров, който беше осъден на 3 години условно с 5 години изпитателен срок, защото на четири пъти е изнасял класифицирана информация, събирана по досъдебни производства. Само шест дни по-късно Цветанов беше оневинен – но не защото законно е отказал СРС-та срещу Тодоров, а защото не бяха събрани доказателства, че Цветанов е отказал прилагане на СРС, за да защити Орлин Тодоров?! Мотивът си беше подозрителен и без следовател Бойко Атанасов публично да заяви, че Пеевски е активирал съдебната машина срещу Цветанов, за да му даде урок. И да е било така, вече всичко беше простено и забравено – Цветанов обяви, че Сотир Цацаров е бил подведен. От кого и защо обаче – чак дотам не стигнаха откровенията на бившия вицепремиер и бивш вътрешен министър.
И докато правосъдието ни не видя нищо притеснително относно Цветанов и дейността му като вътрешен министър, друго едно правосъдие – това на ЕС, въобще не си поплюваше по темата. На 31 март стана ясно, че ще платим 114 000 евро обезщетение – заради "витиевати" публични действия на Цветанов по операция "Октопод" т.е. срещу Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера и Йордан и Пламен Стоянови-Дамбовците. Най-общо казано Европейският съд постанови, че заради публичното говорене на Цветанов по темата "Октопод" в качеството му на вътрешен министър преди съдът да се произнесе, е оказан натиск върху независимата съдебна система.
Това не беше всичко – на 9 юни дойде нова, седма присъда от Европейския съд по правата на човека, заради бруталните и мутренски действия на МВР по времето на Цветанов при ареста на главния секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Цветанов обаче не видя причина поне да се извини, че заради неговата най-малко некомпетентност обикновените българи плащат обезщетения като данъкоплатци, защото "работил за държавата", когато предварително публично раздаваше присъди на хора още преди да се явят пред съда.
Христо Бисеров
Още един виден представител на българската политическа класа се отърва без наказание от българското правосъдие. Рано-рано, в началото на февруари, прокуратурата се отказа да обвинява Бисеров в пране на пари. Причината – неполучени от Швецария данни, необходими за обвинението. Швейцария е поискала разяснение относно запитването за сметките на Бисеров в алпийската държава, но държавното обвинение не е обяснило адекватно защо иска информацията и в крайна сметка не е получило отговор.
В средата на годината Бисеров беше оправдан по другите две обвинения – за укриване на данъци и за валутно престъпление. Причината – отново липса на потвърждение от Швейцария на твърденията на прокуратурата. Става въпрос за тезата на държавното обвинение, че Бисеров не е декларирал пред Сметната палата данните за депозитите му по сметки в женевска банка – 314 529 щатски долара и 82 515 евро, както и че не е уведомил БНБ за разпореждане с 34 676 евро по сметка в Македония на доведения си син Ивайло Главинков. За Цацаров този неуспех не беше по вина на прокуратурата, а на 24 ноември държавното обвинение се отказа окончателно от обвиненията за валутно престъпление и пране на пари и остана само това за укриване на данъци чрез сметките в Швейцария. Какво ще стане с него – може би ще е ясно през 2017 година.
Волен Сидеров
След изпълненията през 2015 година - пред клекшоп на ул. "Раковски" и в НАТФИЗ, в нощта на местните избори, за лидера на "Атака" дойде време да ходи по съдилища.
За начало Сидеров и дясната му ръка – Десислав Чуколов, се сдобиха с обвинения заради изцепката пред клекшопа. Обвиненията бяха за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, както и за причинени телесни повреди на полицейски служители. Дойде и време Волен да отрече, че е правил нещо нередно на Летище Варна и че и там не е обиждал, заплашвал и раздавал шамари на друг пасажер и на полицай. А съдът отложи първото заседание по делото за клекшопа – защото Сидеров и Чуколов ги нямаше поради "депутатски ангажименти", а изрично искаха да са в съдебната зала.
Сидеров обаче се призна за виновен по три други случая – за изцепката пред НАТФИЗ, за скандала "Извинисебе" пред Народното събрание с репортера на СКАТ Тео Ангелов и за случая в град Батак, когато начело със Сидеров активисти на "Атака" нахлуха в общината на града и започнаха да обиждат на "турци" чиновниците, защото не получиха разрешение за митинг в деня, в който се почита паметта на жертвите от Баташкото клане. Лидерът на "Атака" дори каза публично, че е сбъркал в случая с НАТФИЗ. За НАТФИЗ, заедно с Чуколов, на първа инстанция, двамата получиха наказание пробация, срещи с пробационен служител, регистрация по настоящ адрес и глоба от 13% от заплатите им – т.е. по 316 лева всеки. На първа инстанция Сидеров и Чуколов получиха две години пробация и заради клекшопа, след като първо споразумението беше за 1,2 години, а отделно им бяха взети и 25% от заплатите. 8 месеца пробация и 13% от заплатата беше наказанието на първата инстанция за Сидеров по отношение на Батак. За Летище Варна Сидеров получи една година пробация, както и му бяха взети 15% от заплатата.
Не толкова гладко мина случката "Извинисебе". Там Софийският градски съд (СГС) върна споразумението за пробация, защото по закон това е твърде леко наказание. Затова съдът добави 100 часа общественополезен труд. Главният прокурор Сотир Цацаров пък изрази задоволство от всички присъди, защото дошли бързо, иначе можело да има дело с години.
Все пак Сидеров не се даде съвсем без бой – в безпрецедентно едновременно включване "на живо" по три телевизии той обясни, че се споразумял с прокуратурата, защото иначе щели да му повдигнат още две обвинения и да го извадят от политиката. Разбира се, по думите на Сидеров, зад този сценарий седяло американското посолство. Не стана ясно дали Пентагона седи зад друга осъдителна присъда – 200 лева глоба, защото Сидеров позволил да се лепят плакати на „Атака” в Добрич на места, на които не е позволено.
В крайна сметка всичките пет дела срещу Сидеров бяха обединени на първа инстанция и лидерът на "Атака" беше наказан с две години пробация и 25% удръжка от заплатата. Пред втората инстанция прокуратурата поиска увеличение на пробацията от две на три години и удръжна на 25% от заплатата за две години, но Софийският апелативен съд (САС) отказа и с това сагата приключи.
2016-та година се оказа доста иронична по друго съдебно дело с участието на Сидеров. Той беше осъден от Бойко Борисов за клевета и трябваше да плати 3000 лева на лидера на ГЕРБ, но пък премиерът беше задължен да плати 35 000 лева адвокатски разходи за защитниците на Сидеров – пълна ирония!
Реформата в МВР
Неуспешната съдебна реформа беше последвана от още два неуспеха за промяна в ключови сектори – МВР и здравеопазването.
В края на 2015 година полицаите излязоха на масови протести, защото финансовият министър Владислав Горанов подготви орязване на обезщетението им при напускане на работа – от 20 заплати на 10, макар първоначално, в първия вариант, да бяха 15, както и намаление на отпуската им и бонусите за прослужено време. Тезата на Горанов беше, че ранно пенсиониране, 20 заплати обезщетение и бонуси за прослужено време трябва да имат само полицаите на улицата, не и чиновниците в МВР. Протестите обаче доведоха до изтегляне на смелите текстове.
През тази година вътрешният министър Румяна Бъчварова пробва нова реформа, но и тя не мина по никакъв начин – заради предшественика и Цветан Цветанов. Първоначално, на първо четене в правна комисия всичко вървеше наред - намаляване на обезщетенията при пенсиониране или напускане на системата от 20 на 12 работни заплати, но само за служителите, постъпили след 1 януари 2017 година. Предвиждаше се и намаляване на платения годишен отпуск от 30 на 25 работни дни. Бързо обаче Цветанов внесе законопроект за 30 дни отпуск и стъпаловидна система на обезщетение, според която чак след 25 години стаж вземаш 20 заплати обезщетение при напускане на системата. Цветанов дори заяви по БНТ, че казал на Бъчварова, че орязаният от нея социален пакет за МВР нямало да мине. И не мина – Бъчварова се отказа да сваля обезщетението от 20 на 12 заплати. Тя обеща, че 4500 души от системата ще преминат в трета категория труд, но без уточнение от кои точно ведомства в системата ще са тези служители.
На второ четене в комисия депутатите решиха единствено МВР да може разкрива пред съда и прокуратурата своите сътрудници само след тяхното изрично писмено съгласие и от структурите на МВР да отпадане куриерската служба. В началото на октомври "реформата" беше окончателно приета - служителите на МВР ще могат да полагат извънреден труд до 25 часа на тримесечие и до 100 часа годишно при бедствия и други извънредни ситуации. По изключение може да бъде полаган извънреден труд над тези ограничения, но само с писмено съгласие на полицаите. Толкова – и нищо повече. Синдикатите обаче се оплакаха, че точно чиновници в системата карат редовите полицаи да работят извънредно без възнаграждение.
В крайна сметка картинката по отношение на сектора, в който държавата хвърля най-много пари – годишно над 1,2 млрд. лева, се видя най-добре със следните две новини. Първо – най-бедните общини в България продължават да спонсорират МВР и то след като Бъчварова отмени заповед на предшественика си Веселин Вучков това да не се случва и второ – малко преди Коледа Бъчварова разпореди старите полицейски униформи да се ползват още две години. Предстои ли реформа в шивашката индустрия?!
Здравната реформа
И в този сектор трябваше да има големи промени. И тук почти нищо не се случи.
Основата на здравната реформа беше разделянето на основен, допълнителен и спешен пакет от дейности. Спешният пакет за неосигурени обаче така и не беше обособен от министерството на Петър Москов, а основният и здравният бяха спрени в Конституционния съд - защото не стана ясно какви са критериите една болест да влезе в основния или в допълнителния пакет, а на всичкото отгоре коя болест къде отива решаваше здравният министър, с наредба. Определението на Москов беше в основния пакет да влизат "социално значими и тежки състояния", а в допълнителния – "състояния, чието лечение търпи отлагане". Конституционният съд изрично поиска от Москов да напише закон, а не наредба, относно това що е то болест за основен и болест за допълнителен пакет, а Москов обеща да го направи.
Докато това стане обаче, в системата настъпи хаос – в реформата беше и наредбата за това по кои видове услуги НЗОК плаща на болниците, а щом реформата беше отменена, значи и наредбата също падаше. Частните болници моментално поискаха пряко договоряне дейност по дейност, а на всичкото отгоре беше отложена идеята на Москов за "средно претеглена цена" т.е. индивидуална цена за всяка болница, която да зависи от приема ѝ през предни години, като освен това министърът искаше за всеки пациент да се плаща една и съща цена, а не както сега - различни според клиничната пътека, по която е приет всеки. По служебния рамков договор обаче клиничните пътеки си останаха в досегашния си вид. А Москов реши да прави фактическото разделение на основен и допълнителен пакет от 2017 година, защото през 2016 година не останало време, без да има хаос.
Все пак в началото на месец май здравното министерство пусна на обществено обсъждане делението на пакетите и измисли критериите за делене на болестите - ако е необходимо да се осъществи незабавно лечение, то говорим за основен пакет, а ако може да се планира лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване, то говорим за допълнителен пакет. Този проектозакон беше одобрен от правителството, но така и не мина през парламента през тази година.
Заради разделението на пакетите в началото на годината БСП и ДПС внесоха вот на недоверие срещу Москов, като сума време червените се изясняваха за какво точно ще искат недоверие. Вотът, естествено предвид политическата стабилност по това време, не мина.
Докато драмата по основата на здравната реформа течеше, течаха и други драми в сектора. На първо място – оказа се, че идеята за затягане на правилата за здравните осигуровки е донесла съвсем малко практическа полза - едва 10 млн. лева повече в хазната. Отделно уж новите болници през 2015 година станаха по-малко, но за наши хора проблем нямаше – като например "Уни хоспитал" на "Асарел Медет" в Панагюрище, за която потекоха милиони и то не чрез договор, а на база "отчетени и проверени дейности". Лично Бойко Борисов откри онкоболницата на минния гигант.
В огромен проблем за Москов се превърна и прословутият пръстов идентификатор. Той трябваше да се въведе в болниците и в аптеките, за да не се краде по клинични пътеки и от лекарства, покривани от НЗОК. Още в преговорите за Национален рамков договор идентификаторът не беше приет от лекарите. НЗОК трябваше да избира от две оферти за направата на идентификатора и избра по-скъпата – от 400 000 лева, защото била по-качествена. Заради идентификатора не закъсняха и лекарските протести, но Москов се канеше от началото на август да го въведе в болниците, а от 2017 година – в аптеките. Първата част от заданието беше изпълнена, макар и по-късно, от началото на ноември, но още в края на месеца Върховният административен съд го спря на първа инстанция, защото довежда до усложняване на приема в болница. ВАС се намеси след жалба от Българския лекарски съюз заради служебния рамков договор, в който беше вкаран пръстовият идентификатор.
Недоволството в системата срещу Москов растеше – той призна за необосновано намаление на цените на клиничните пътеки, а лекари от девет области излязоха на протест заради цялостната каша в здравеопазването. За да успокои малко общопрактикуващите лекари, здравният министър отстъпи относно идеята си да глобява лични лекари за надвишаване на броя на направленията. Със задна дата здравното министерство вдигна и заплатите в "Спешна помощ" – 1500 лева минимум за лекари и 900 лева за медицински сестри. Но съдът и тук подхлъзна Москов, като отмени стандарта му за спешната помощ в болниците, казвайки, че здравното министерство е задало неизпълними критерии за откриване на спешни отделения – например най-малко 700 квадратни метра площ на спешното отделение, 12 приемни поста, 6 реанимационни и най-малко трима лекари със специалност по реанимация.
По отношение на спешната помощ в ход вървеше изпълнението на друга идея – за приоритизиране на пращането на линейки при сигнали за помощ. За да се изясни дали имаме нужда от моментална помощ (червен код), дали можем да изчакаме малко (жълт код) или да чакаме повече (зелен код), Москов обяви въвеждане на въпросник за телефон 112. Операторите задават въпроси по него и така разбират кой случай колко е спешен.
Проблемите в здравеопазването обаче бяха безброй – уж след Великден трябваше да има листа за чакащи за планов прием в болница, но и тя закъсня. А НЗОК не даде подробности по Националната здравна карта – например за колко легла дава пари и колко в различните области, след като Касата вече имаше договори с 377 болници или два пъти повече от 2015 година.
За финал на годината стана ясно и, че реформата в ТЕЛК няма да бъде довършена т.е. няма да може всеки лекар-специалист да издава документ за инвалидност, а на 9 декември НЗОК изчерпа бюджета си, след като в началото на юли беше съобщено, че Касата е била на плюс през миналата година.
Скандалът с ваксините
Може би най-големият скандал въобще в България през 2016 година, защото касае детски живот. И скандал, по който Москов стана подсъдим – но не заради опасност за живота на хиляди деца, а заради финансово ощетяване на държавата.
Всичко почна още през 2014 година, когато тогавашният служебен здравен министър Мирослав Ненков обяви, че някои търговци изнудват за ваксините. Липсата беше за т.нар. шествалентна ваксина, въведена от здравния министър в кабинета "Орешарски" Таня Андреева на мястото на петвалентната ваксина. В шествалентната ваксина се включва защита срещу хепатит Б, докато в петвалентната ваксина такава защита няма. А в България регистрираните производители и търговци на такива ваксини са само две компании – глобалните фармацевтични гиганти Sanofi-Aventis и GlaxoSmithKline т.е. няма много възможности да се търси устойчив доставчик при обществена поръчка на по-големи количества. И това важеше не само за България, но у нас се появи дефицит.
Каква беше тактиката на Петър Москов – да намери достатъчно количество петвалентни ваксини и отделно ваксина срещу хепатит Б. За целта той обърна поглед към Турция, откъдето внесе общо 200 000 дози ваксини "Пентаксим" и "Еувакс Б", а изнесохме 5 000 000 ваксини срещу туберкулоза - БЦЖ. Но скандалът не закъсня – появи се информация, че в "Еувакс Б" има завишено количество тиомерсал т.е. живак. На всичкото отгоре, според листовките към "Еувакс Б", ако има проблем с тях, трябва да се търси помощ от турска институция, отговаряща за ваксините. Отговорът на Москов беше типичен за него – води се долна и мръснишка кампания, защото той решил проблема с недостига на ваксини и на някого това не се харесвало. Набързо обаче самият Москов в прав текст обясни, че "Еувакс Б" ще се държи на склад и ще се ползва при нужда само за бежанци?!
За скандала с ваксините журналистката Валя Ахчиева направи филм, който разкри, че са пренебрегнати правила, за да може да изпратим по-бързо БЦЖ ваксини на Турция и да получим "Пентаксим"-а и "Еувакс"-а. Излъчването на филма беше забавено и заради това Ахчиева осъди БНТ, а ДАНС влезе в телевизията точно преди миналата Коледа, за да вземе записите като доказателство. Съответно прокуратурата започна да разследва, а Върховната административна прокуратура (ВАП) предупреди Москов да вземе всички необходими мерки за недопускане в страната на ваксини, които не са разрешени за употреба. Такава ваксина е "Еувакс Б"!
Скандалът обаче се разрастна – ВАП обяви, че и "Пентаксим" не е разрешена за употреба в България, но с уточнението, че не била опасна. Защо имаше проблем с "Пентаксим"? Заради твърдението, че само един от петте компонента на ваксината – компонентът Act-HIB, се произвежда и освобождава като краен продукт от Sanofi Pasteur във Франция и е със сертфикат за освобождаване, който важи за ЕС. Именно в официален отговор на Петър Москов до депутата Жельо Бойчев беше обяснено, че Act-HIB е произведен краен продукт във Франция, но не и останалите четири компонента! За тях обаче имало одобрение от Световната здравна организация (СЗО). А Москов обяви, че "Пентаксим" няма да бъде спирана от ползване.
По скандала веднага се намесиха дежурни лица – бившите здравни министри Стефан Константинов и Таня Андреева. Константинов застъпи тезата, че четири от петте компонента на "Пентаксим" са без сертификат от ЕС, а Андреева обяви, че след като се е провалила обществената поръчка за ваксината, от Sanofi Pasteur пратили писмо, че въпреки това са готови да доставят ваксини. Уволненият от здравния министър управител на "Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев обвини Петър Москов, че сам е направил така, че никой да не дойде на търга за ваксините, защото е дал твърде кратък срок. Бившият служебен здравен министър Мирослав Ненков защити косвено Москов, като посочи, че в нашия закон за обществените поръчки не е предвидено да се дава такъв срок, какъвто е необходим за производството на тези ваксини – 1,5 години, а Москов веднага отвърна, че ваксината е изцяло френска, но не даде веднага повече разяснения като например дали действително и при какви условия Sanofi Pasteur е предложила доставка на "Пентаксим". Здравният министър се задоволи с "долната и мръснишка кампания" срещу неговата политика.
Логично опозицията поиска официални отговори от Москов по скандала, но те се забавиха. С процедурна хватка председателят на НС Цецка Цачева даде време на здравния министър, докато документи от ИАЛ показаха, че Агенцията не е разрешила "Пентаксим" за употреба на българска територия. Въпреки това здравното министерство обяви, че ще внесе още 40 000 дози "Пентаксим" от Турция, а правителството даде още 20 млн. лева за ваксини.
В крайна сметка дойдоха дългоочакваните публични обяснения – в парламента. След дълъг дебат беше решено оттук-насетне два пъти годишно – през януари и юли, здравният министър да предоставя доклад относно осигуреността на България с ваксини за имунизационния календар. А Москов най-сетне отговори и дали е имало предложение за внос на ваксини директно от Франция – имало, но само на 70 000 дози.
На 15 април прокуратурата официално образува досъдебно производство по случая – заради цените на ваксините, а не заради безопасността, въпреки че в разпространен неофициално специален доклад на ДАНС също изрично беше подчертано, че "Пентаксим", произведена от турския завод "Мефар”, не е разрешена за употреба в България, но е използвана съгласно имунизационния календар! За "Еувакс Б" ДАНС посочи, че също не е разрешена, но не е използвана, а здравното министерство търси възможност да го направи на българска територия "в нарушение на междуправителственото законодателство", явно визирайки думите на Москов пред парламента за запасяване при евентуален бежански натиск и епидемия от хепатит Б!
В рамките на официалното разследване на прокуратурата беше иззета електронната поща на Москов, а той уволни управителя на държавната "Бул Био" д-р Любомир Димитров, след като точно Димитров участва във филма на Валя Ахчиева и заяви, че е подписал под натиск от здравното министерство документи за износ на БЦЖ ваксини за Турция.
В крайна сметка, в края на ноември тази година, след като официално второто правителство на Бойко Борисов беше подало оставка, заваляха официалните обвинения по случая с ваксините. С такива се сдобиха Петър Москов и заместикът му Адам Персенски - за набавяне на финансова облага за здравното министерство, д-р Юлиана Ценкова, началник "Качествен контрол" на "Бул Био" - заради преправен документ по износа на БЦЖ ваксините, и изпълнителният директор на "Бул Био" Росен Алексиев, който е позволил и разпоредил произвеждане на ампули с ваксината "ТетаДиф" в база "Люлин" на дружеството, въпреки че базата няма разрешение нито за производство, нито за съхранение на лекарства.
След като истерясваше по време на целия скандал, сега Москов просто обяви, че е обиден и че целта оправдава средствата. А куп министри в оставка минаха през прокуратурата да обяснят защо са разрешили вноса на ваксини от Турция, без да присъстват на заседанието на Министерския съвет, с което е взето решението. Яви се и Бойко Борисов – защото иначе журналистите щели да питат защо не е дошъл. За догодина остана да видим ще понесе ли Москов поне отговорност като един здравен Ал Капоне - заради финанси, не заради здраве?
