През 2017 година България ще има нов държавен глава и неговото име е Румен Радев. Това показаха резултатите от президентския вот на 6 ноември.
Изборите бяха белязани от рекордния брой кандидат-президентски двойки - 23. Документи за участие във вота подадоха общо 12 партии, 5 коалиции и 15 инициативни комитета (което създаде теоретична възможност за 32-ма кандидати за президент), но до крайният срок за регистрация в ЦИК на претендентите за държавен глава, заявления подадоха двадесет и четирима. Светльо Витков - кандидатът на "Глас народен" обаче отпадна, тъй като не беше представил необходимите 2500 подписа. По тази причина "изгоряха" още и Владо Кузов и неговото кандидат-вице Борислав Ноев. Така участниците в изборите останаха 23.
На предишните избори кандидатите за "Дондуков" 2 бяха 18, а най-много участници досега е имало на вота през 1992 г. - 22-ма.
Освен кандидатите на основните политически сили, имаше и такива, чиято цел беше да разпиляват вота на водещите претенденти за поста. Задачата на други беше да привлекат протестен вот. Имаше и кандидати от сферата на шоубизнеса и фолкпевци, както и бизнесмени със спорна биография. Други пък бяха тотално неизвестни. Очевидно имаше и такива, които участват във вота заради финансирането от държавата. Припомняме, че според Изборния кодекс партии, коалиции и инициативни комитети, които не получават държавна субсидия, имат право на по 40 000 лв. за отразяването на предизборната им кампания в медиите.
Основните претенденти за вота на десните избиратели бяха двама. Номинираната от най-голямата управляваща партия ГЕРБ Цецка Цачева, която е председател на Народното събрание. Кандидат за неин вицепрезидент беше депутатът от формацията на Борисов вицеадмирал Пламен Манушев.
Именно тази номинация предизвика много въпросителни. В продължение на няколко месеца медиите и най-голямата партия ГЕРБ си играеха на играта "Познай кой ще е кандидатът на ГЕРБ за президент". Тя обикновено протичаше така: зам.-председателят на формацията Цветан Цветанов дава интервю, в което заявява категорично, че кандидатът за президент на партията е известен. Дава и описание на съответната кандидатура, след което медиите започват да лансират имената на "обичайните заподозрени" от не чак толкова дългата скамейка на ГЕРБ. Всичко това придружено с конкретни срокове, в които номинацията ще бъде обявена - първо беше месец юни, след това началото на септември, а накрая имаше и финална дата - 2 октомври, т.е. малко преди да изтече срока за регистрация в ЦИК на кандидатите за президент - 4 октомври и да започне предизборната кампания.
Това може би беше стратегия на ГЕРБ, за да държат в напрежение и да изнервят политическите си противници, но в крайна сметка постави формацията на премиера Бойко Борисов в доста парадоксална ситуация - партията няма обявен кандидат за държавен глава, но в партийната централа вече работи предизборен щаб от месец юли.
Цачева бе избрана пред още трима партийци: вицепремиерът Томислав Дончев, както и кметовете на София и Бургас - Йорданка Фандъкова и Димитър Николов. Очакваше се тя да консолидира партийната подкрепа на фона на социологическите проучвания, които показаха, че над половината българи очакваха за президент да бъде избран кандидатът на ГЕРБ, още преди той да бъде оповестен.
"Отдавна съм се наслушал за бащата на нацията, тази нация много бащи има. Много претенции за бащи има. Крайно време да имаме и една майка и да се погрижим действително майчински за този народ, а не хора с его, което трудно въздържат и които мислят, че сядайки в президентството могат да свършат няква работа със сила или с натиск", заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в подкрепа на кандидатурата.
"Аз не виждам от кандидатите кой е по-подготвен и да говори с Конституционния съд, а и като председател на НС на ниво парламенти тя е обиколила света и мисля, че без претенции от някого прекрасно е защитавала авторитета на България. Да, във военната област не е подготвена, затова ние предлагаме Пламен Манушев, водихме много разговори и всички "за" и "против", сме ги премерили", коментира Борисов. Той предупреди още тогава, че президентските избори са като вот на доверие за кабинета.
Цачева обаче нито имаше необходимата харизма за победа, нито обществено доверие - особено след скандала с дипломата ѝ за висше образование, след като освен всичко друго се и оказа, че има разминавания в оценките ѝ. А Бойко Борисов не обели и дума дали Цачева не е влязла да учи право като член на Рабфак т.е. като галеник на БКП.
След неуспеха за обща кандидатура с ГЕРБ, членът на Гражданския съвет на Реформаторския блок и общински съветник от София Трайчо Трайков беше номинацията за кандидат за президент на блока. Той се явява на вота в тандем с о.р.ген. Съби Събев.
За разлика от десницата, за гласовете на левите избиратели се бориха три кандидат-президентски двойки - издигнатите от БСП ген. Румен Радев - Илияна Йотова, и двойката на АБВ Ивайло Калфин - проф. Любомир Халачев. Лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева също беше кандидат за президент, а Минчо Спасов от НДСВ - номинацията ѝ за вицепрезидент. Радев беше явен фаворит отляво, но и покрай него не се мина без скандал - оказа се, че той е назначил сегашната си съпруга Десислава Генчева за пиар на ВВС по времето, когато беше главнокомандващ на военновъздушните сили и сериозните подозрения бяха, че той е живял във фактическо съжителство с Генчева точно тогава, което е в разрез със закона. Радев обаче отрече да има нещо нередно, без да уточни бил ли е във фактическо съжителство с Генчева или не.
Без абсолютно никакви шансове, но за сметка на това с политическа биография от левицата се яви и бившият собственик на ПФК ЦСКА Александър Томов, който се бореше от името на партия "Българска социалдемокрация - Евролевица".
Изненадващо документи за участие във вота подаде инициативен комитет, който издигна бившия премиер Пламен Орешарски на подкрепяното от БСП, ДПС и "Атака" правителство. Орешарски подаде оставка в средата на 2014 година след продължителни протести, които прерастнаха в антиправителствено движение. Макар да твърди, че "се кандидатира сам", повечето анализатори бяха на мнение, че зад кандидатурата му стои ДПС. Това, очаквано, се потвърди, след като движението официално застана зад Орешарски. Кандидат за вицепрезидент на Орешарски беше бившият министър на транспорта от правителството му Данаил Папазов, който беше назначен в кабинета от квотата на движението и се счита за близък до депутата от ДПС Делян Пеевски.
Другата партия на българските граждани от турски произход - ДОСТ на Лютви Местан, които също подадоха документи в ЦИК, но не регистрираха кандидат, от своя страна обявиха, че ще подкрепят кандидатът на ГЕРБ.
Трите основни националистически формации - ВМРО, НФСБ и "Атака" успяха да се обединят около кандидатурата на Красимир Каракачанов за президент и на депутата от формацията на Волен Сидеров Явор Нотев за вицепрезидент. Двамата обаче имаха конкурент за гласовете на националистите в лицето на независимия депутат Велизар Енчев, който участва във вота.
За президент се кандидатира и Камен Попов, станал известен с това, че удари лидера на "Атака" при едно от нахлуванията на Сидеров в НАТФИЗ. Освен това Попов е рокер и съпровождаше руските рокери "Нощните вълци" при преминаването им през България.
Собственикът на верига аптеки Веселин Марешки, който в последно време навлезе и в бизнеса с горива, също беше претендент за президентския пост. За вицепрезидент той си избра преподавателя от Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров" във Варна Петър Петров. Другият бизнесмен кандидат за президент беше Николай Банев.
В ЦИК за участие във вота се регистрира и Димитър Маринов, известен като Митьо Пищова. Той заяви, че участва в изборите "за шоу, а не да става президент" и обеща да раздава кюфтета в предизборната си кампания. За публиката обеща и песни на фолк певеца и кандидат за вицепрезидент Радослав Петров (Радо Шишарката).
Кампанията беше доста вяла, като показателен за еднаквостта на алтернативите беше първият дебат между Румен Радев и Цецка Цачева. Скандално и двамата поставиха държавата над човешките права. В ключов фактор за и без това скучноватата (дори на моменти липсваща) кампания обаче се превърна това изказване на премиера Бойко Борисов: "На първия тур се състезават партиите. На втория се иска подкрепа - взема се, търси се, правят се или се залагат какви ли не коалиции. Ние трябва да сме първи на първия тур. Ако не сме, аз няма да ставам маймуна като Станишев, да седя после още и да викам "Ами тези избори не бяха за парламента." Това беше повторено на няколко пъти по време на предизборната кампания.
И така - "немислимото" се случи и ГЕРБ загуби първия тур на изборите и премиерът трябваше да спази обещанието си, Борисов се отметна от думите си и не подаде оставка: "Как да дам оставка, казах, че давам, ако ГЕРБ не е първа политическа сила на първи тур. Коя е, ако не е ГЕРБ", обяви гръмко лидерът на ГЕРБ на основание, че ген. Румен Радев е издигнат от Инициативен комитет и "не е партийна кандидатура". Премиерът обаче бързо се върна в руслото за оставка – на няколко пъти през следващите дни той посочи, че загуба на балотажа ще значи ГЕРБ да се оттегли от властта.
От опозицията обаче не изглеждаха много сигурни, че искат властта. Лидерът на БСП Корнелия Нинова, видимо доволна от победата на първи тур заяви: "Призовавам другите лидери на партиите в парламента да бъдат разумни – да приемем Бюджет 2017 и да седнем за разговор да променим изборните правила така, както го поиска народът ни на референдума", каза тя, която хем се обърна към ГЕРБ да се включи, хем каза за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че не е държавник. "Естествено, че г-н Борисов е държавник, но последните му действия не кореспондират с това - той заложи съдбата на кабинета си и на България заради собственото си его. Държавникът трябва да е готов да споделя властта", добави и новият президент Румен Радев.
В седмицата между 6 – 13 ноември имаше много спекулации към коя кандидат-президентска двойка може да се "прелеят" гласове от други партии. Още на пресконференцията на 6 ноември официалният председател на ДПС Мустафа Карадайъ намекна много сериозно, че избирателите на партията ще се насочат към Румен Радев. Партиите от Рефоматорския блок, които още са в управлението – Движение "България на гражданите" и СДС, дадоха подкрепата си за Цецка Цачева. Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък обяви, че партията му излиза от Блока и обеща глас за Цецка Цачева само ако до неделя на обяд (13 ноември) Бойко Борисов подаде оставка като премиер на България. Мнозинството от останалите партии обаче декларираха, че избирателите им ще избират по съвест.
В крайна сметка официалните резултати от изборите показаха, че подкрепеният от БСП ген. Румен Радев ще е петият президент на България. Той спечели с преднина над 20 процентни пункта пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева.
Минути след обявяването на резултатите премиерът Бойко Борисов спази обещанието си, което сам пое и повтори многократно в кампанията, че ако загубят изборите ще подаде оставка. Той се опита да се измъкне с това, че на тези избори не бил достатъчно популист, избирайки неатрактивната, но правилна и подготвена Цачева; че опитвал да прави реформи (здравна и образователна), заради което загубил лекарите и учителите; че санира и строи магистрали, но никой не му го признава.
След депозирането ѝ в Народното събрание, оставката беше приета по най-бързия начин от депутатите на 16 ноември. Решението беше взето с 218 гласа "за", а двама депутати се въздържаха.
След като решението беше взето, топката беше в президента Росен Плевнелиев. След консултации с всички парламентарно представени партии, той връчи мандати на ГЕРБ, БСП и Реформаторския блок. Двете най-големи партии върнаха проучвателните мандати веднага, докато РБ го задържа седмица и след това го върна на Плевнелиев.
До връщането на мандата се стигна, след като цяла седмица Реформаторите преговаряха с ГЕРБ и Патриотите за съставяне на кабинет в рамките на това Народно събрание. Преговорите бяха неуспешни и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви категорично, че кабинет няма да се съставя и ще се върви към предсрочни парламентарни избори.
Така вече официално може да се каже, че страната върви към предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат най-рано през март догодина. Какво ще донесат те - предстои да видим.
