Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

България през 2014 година: Спомен за 2013 година, втора част

25 декември 2014, 19:30 часа • 43213 прочитания

Краят на годината дойде и дойде време да видим взела ли си е България поука от това, което се случи предишната година. Мъдрият човек не се спъва два пъти в един и същ камък, гласи народната поговорка. Дали обаче си се спънал – Дяволът винаги се е крил в детайлите. Нека заедно видим, уважаеми читатели, какви бяха събитията, белязали България и нас и взели ли сме си поука, така че да вървим напред, а не в омагьосан кръг. Затова – настанете се удобно и вижте гледната точка на Actualno.com за 2014 година.

За да оценим настоящето, важно е да си спомним какво е било миналото. Защото потокът на събития не се заключва само в 365 дни. И е редно да припомним как се развиха някои от знаковите събития на 2013 година през 2014 година.

ДАНСwithme

Под това име стана известен протестът, тръгнал в средата на юни миналата година заради назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

След коледно-новогодишната ваканция на 42-рото Народно събрание, протестът продължи. Първият граждански израз на недоволство беше планиран на 10-ти януари, като имаше доста чудене какво ще измислят този път протестиращите. Оказа се обаче, че хората вече са уморени, а и идеите за мирен протест се изчерпват.

И докато протестът ставаше все по-рехав, то в политическото пространство нещата почваха да кипят. Пръв за предсрочни избори, макар и задочно, заговори президентът. Той настояваше, че само ги посочвал като „възможност”. След него, вече по темата Пеевски, взе да говори и бившият вицепремиер и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Притиснат от делата в съда, Цветанов търсеше начин да пренасочи натиска. И го намери пред медиите – не трябвало той, като вътрешен министър, да установява упражнявал ли е влияние Пеевски със своите медии – в своя или чужда полза (чия ли, след като говорим за времето, когато Цветанов управлява МВР), но било ясно, че задкулисие, изразено чрез медийния рупор на депутата на ДПС има. Пеевски веднага отвърна по познат начин – с писмо. Цветанов е лъжец, заяви депутатът от ДПС. И намекна много ясно какво е ставало по времето на първото управление на ГЕРБ – Цветанов да каже защо ме канеше в кабинета си. Цветанов не падна по гръб и поиска справка от МВР ходил ли е Пеевски в кабинета му, докато беше вътрешен министър. След като справката излезе, вторият човек в ГЕРБ нещо не я хареса и обвини Цветлин Йовчев в манипулация, а МВР почна да проверява може ли да съди Цветанов за набедяване. Политическият живот на кабинета „Орешарски” и на вътрешния министър Цветлин Йовчев обаче се оказа твърде кратък, за да излезе нещо по тази линия. Цветанов пък отрече, че е помагал на Ася Петрова да става зам.-главен прокурор, за да измести Борислав Сарафов. В крайна сметка призивите прокуратурата да разследва опъвал ли е медиен чадър Пеевски по заръка на ГЕРБ си останаха глас в пустиня. И остана само версията на Цветанов от изявленията в прав текст – медиите на Пеевски не са помагали на ГЕРБ.

Дойде ред и фокусът от това какво иска ДАНСwithme да се измести на бил ли е ДАНСwithme платен, за да дестабилизира управлението на Пламен Орешарски. За целта се създаде Временна анкетна комисия в 42-рото НС – орган, който няма никаква реална правна роля по случаите, които гледа и който е считан за мнозина от начин да се нагнетява нарежение в обществото. И се почна – според БСП имало данни, че било плащано за ДАНСwithme. ГЕРБ с право отвърна, че се изнася информация, която не трябва да е медийно достояние. Атака, ДПС и БСП се опряха на „точката”, че Бисер Миланов-Петното знае най-много за ДАНСwithme и бутаха в публичното пространство негова версия, която се излизаше зад затворени врати т.е. не първоизточникът да говори директно пред медиите – протестите били платени. Дясната ръка на Миланов – Йордан Бонев, даже стигна по-далеч и каза в прав текст: Бойко Борисов ни даваше 500 хил. лева, за да предизвикаме кървави сблъсъци). От цялата шумотевица въпросът защо изведнъж тази Временна анкетна комисия, която беше създадена с цел да изяснява обстоятелства не само около Петното, но и около Христо Бисеров, си остана фокусирана само върху Миланов и само върху версията за платените протести.

А ДАНСwithme, колкото и да ставаше по-слаб като присъствие на хора, не умираше. Отпразнуван беше ден 300, ден 333, ден 365. Появиха се и слухове, че „Протестна мрежа” ще стане партия. За да дойде и така чаканата оставка на Орешарски и компания, дошла след като ДПС реши да се махне от коалицията с БСП. За финал най-упоритите от ДАНСwithme се снимаха пред парламента, след като 42-рото Народно събрание остана само история. Даже бившият френски посланик Филип Отие и германският му колега Матиас Хьопфнер си взеха ордените „Стара планина”, които бившият външен министър Кристиан Вигенин им отказа.

Накрая остана да кажем и нещо по същество за медиите на Пеевски – „Монитор”, „Телеграф”, „Политика”, „Меридиан мач”, 50% от вестник „Борба”. Тези са на неговото семейство по собствените му думи медии. Кои обаче са в орбита му – само кредитните досиета от КТБ могат да отговорят. Но това е друга история, която предстои да бъде разказана и завършена ...

Волен Сидеров и скандалът на Летище Варна

Историята с лидера на Атака и бесният скандал, който той направи на летището в морската ни столица, започна в началото на тази година. Със сигурност тя ще има да се развива и догодина.

Какво се случи във вечерта на 6-ти срещу 7-ми януари, 2014 година – официално все още нищо не е отсъдено от съда, но се стигна до такъв. Според основната верисия, по време на полета на Bulgaria Air от София до Варна, Сидеров се е държал агресивно със служителка на френското посолство у нас – културното аташе Стефани Дьо Мартие. Впоследствие Сидеров се е скарал и с друг пасажер - Димитър Бахнев, служител в мебелна къща, като има данни, че лидерът на „Атака” е опитал физическа саморазправа, след като Бахнев го нарекъл „простак” заради държанието му спрямо Дьо Мартие. Скандалът продължава и на Летище Варна, след приземяването на самолета, като там Сидеров се нахвърля и на полицая Костадин Колев. Волен Сидеров е пътувал в компанията на други депутати, сред които Десислав Чуколов и Деница Гаджева, за да участва в протест срещу областния управител на Варна Иван Великов. Протестът беше заради отказа на Великов да разреши промяна на турски имена на знакови местности във Варненско – например Паша дере.

Първоначално със случая се зае Варненската прокуратура, която тръгна да разследва неизвестен извършител. За всички обаче беше ясно, че извършителят няма да остане задълго неизвестен, а потенциалните обвинения бяха за хулиганство и средна телесна провреда – срещу полицай Колев. Сидеров отговори в типичен стил, като изкара виновни медиите, а във Facebook тръгна инициатива срещу лидера на Атака.

Заради изтекла информация, че точно Волен Сидеров е разследван за инцидента, но все още не е обвиняем, депутатът се закани да съди прокуратурата в София. ГЕРБ пък поиска оставката на Сидеров от антикорупционната комисия.

В крайна сметка случаят отиде в Софийската прокуратура, а френското посолство реагира срещу Сидеров – първо остро, но бързо смекчи тона. Все пак френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан говори публично и заяви, че Сидеров е нападнал Стефани дьо Мартие, защото е французойка. Появи се и първият защитник на Волен – Мая Манолова, за която нямаше нужда да се бърза със свалянето на имунитета на лидера на Атака – може би защото точно Атака крепеше правителството на Пламен Орешарски. Защитник се оказа и лицето на контрапротеста – Мишо Шамара.

Неизбежното се случи – главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на Сидеров. Когато това стана, Атака направи протест пред Съдебната палата в София, а срещу техния протест имаше и такъв на граждани, настояващи, че Сидеров е позор за парламента. С определението „позор” се съгласи и най-големият полицейски синдикат. Това не трогна Атака, която буквално окупира сградата на Нова телевизия след участие на композитора Виктор Стоянов, който стана зам.-министър на културата в служебното правителство на проф. Георги Близнашки, в „Часът на Милен Цветков”. Сидеров отсъстваше, но там бяха Деница Гаджева, Миглена Александрова, Димитър Димов, Илиян Тодоров и Калина Балабанова. Те потърсиха сметка от Стоянов и Цветан Въков заради изказано мнение по адрес на лидера на „Атака”. Заради случката по медиите експерти обясняваха как да се държим, ако ни нападне народен представител – уж както ако ни нападне който и да е, но при съд – кой знае. А Виктор Стоянов заяви, че не само Сидеров трябва да си загуби имунитета. Дори евродепутати от други държави се подписаха срещу Сидеров.

Освен с действия, Атака се защитаваше и с думи – полицаят Костадин Колев лъжел, защото си взел медицинско от „болница на ГЕРБ”, а случаят като цяло е провокация. Сидеров пък не бързаше да си даде имунитета, но след като Сотир Цацаров официално го поиска, лидерът на „Атака” го даде.

Дойде и официалното обвинение срещу Волен Сидеров – за хулиганство и лека телесна повреда. Той продължи с психоатаките, като обяви, че държавното обвинение дало материалите по досъдебното производство на Дьо Мартие. Задочен отговор на държанието си Сидеров получи и от бившия вътрешен министър Богомил Бонев, който припомни стара история за арест на лидера на Атака заради подозрение за рекет.

По стар обичай делото в съда не тръгна гладко – Сидеров не се запозна в законния срок обвинението срещу себе си. Минаха и предсрочните парламентарни избори, така че делото се забави заради новия имунитет на лидера на „Атака”. За финал на годината все пак Волен Сидеров постъпи морално и свали имунитета си, за да се яви пред съда.

Поуката от случая на Летище Варна – когато Волен Сидеров се доближи до самолет, следват неприятности.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес