Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото. Тези думи на холандския философ Барух Спиноза, който е отлъчен от еврейската общност заради смелите си тезиси относно човешката душа (според него тя не е безсмъртна) и законът като творение на Бог и обвързан с евреите (според Спиноза това не е така) следва да бъдат помнени много добре. Защото е редно да си спомняме миналото, за да не го повтаряме отново и отново в бъдещето.
Какво се случи през изминалата година? Actualno.com събра за Вас, уважаеми читатели, девет събития, които белязаха годината и развитието на България. Тези събития е много вероятно да влязат в учебниците по история, но докато това стане, можем да им направим един съвременен прочит – така, както ги видя екипът ни.
ДАНСwithme – това е думата на годината в България. За протеста срещу настоящата власт, който постави световен рекорд – почти 200 поредни дни, може да се напише роман. За шест месеца пред българския парламент се пи кафе; стоя летяща чиния на извънземни, чакаща да отведе 42-рото Народно събрание; имаше картонени танкове, бели автобуси и линейки; имаше „болен” Волен; Мая беше пусната да се поразходи от кашон; човек си донесе тоалетната чиния; имаше плаж, на който хората бяха по бански, чехли и хавлии, а децата се къпеха и какво ли още не. Протестът погреба "Свободата", погреба "Парламента", върна на политиците "Прехода", Некрошарски подаде оставка и изгоря пред новоизградената "Берлинска стена".
Едва ли българското общество скоро ще забрави мащабния протест – защото той фокусира толкова много неща, събуди толкова много призраци и подаде толкова много послания, че дори по цял ден да си бил в центъра на София, пак няма как да си видял и научил всичко. Затова и Actualno.com няма да претендира за изчерпателност – ще предложим на вашето внимание няколко „сюжетни” линии, които считаме за важни за развитието на събитията.
Делян Пеевски
Няма как това да не е първата сюжетна линия. Защото името на Пеевски се превърна в символ на задкулисието, което управлява България. Именно изборът на Пеевски за председател на ДАНС показа ясно, че търсената с предсрочните парламентартни избори голяма промяна за България не се случи. Защото в живота, включително политиката, има грешки и грешки – има неволни грешки, има и „волни” – а тази с Пеевски е много волна дори. А при някои грешки, прошка няма – трябва да се плати. Засега кабинетът Орешарски отказва да го стори.
Как започна всичко – на 14 юни, в един петък на прага на лятото, точно пред поредния уикенд с дъх на слънчева почивка, гръмна новината – премиерът Пламен Орешарски предлага депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. Това се случи, след като до този момент, реално след по-малко от месец управление, Орешарски вече беше стъпил накриво нееднократно – най-вече с кандидатурата на Калин Тихолов за министър на инвестиционното проектиране. Предложението за Пеевски обаче беше толкова нечувано, толкова скандално, че остана време само Бойко Борисов да покаже изумление и вече Пеевски беше новият шеф на най-могъщата служба за сигурност в страната.
Кой накратко е Пеевски – звездата му изгрява през 2001 година, когато става член на НДСВ и оглавява борда на „Пристанище Варна” ЕАД още докато е студент. По това време майката на Пеевски – Ирена Кръстева, е шеф на Българския спортен тотализатор. От май 2005 година Пеевски е следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба, макар че според закона за тази длъжност се изисква двегодишен стаж. Пет месеца по-късно е назначен за заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев. Там той наблюдава Държавния резерв.
През 2007 г. срещу Делян Пеевски има повдигнато обвинение за изнудване. Бившият шеф на „Булгартабак” Христо Лачев се оплаква, че Пеевски поискал на близки до него фирми да бъде осигурена работа с „Булгартабак“. По обвинението е образувано дело за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага. Това води до уволнението на Делян Пеевски лично от Станишев. Прокуратурата преустановява разследването срещу него „поради липса на доказателства“, а Висшият съдебен съвет го възстановява и като следовател, тъй като законът пази местата в съдебната власт на депутати, министри, зам.-министри, кметове и общински съветници. Две седмици по-късно Пеевски е възстановен на поста зам.-министър на бедствията и авариите пак от Станишев.
Пеевски е член на ДПС, както и народен преставител от 14 юли 2009 година насам. Заедно с майка си Ирена Кръстева те контролират Нова българска медийна група, в която влизат куп медии. За покровител на Пеевски се сочи банкерът Цветан Василев – човекът, контролиращ Корпоративна търговска банка (КТБ). Именно КТБ е банката, в която понастоящем все още повечето от най-големите държавни предприятия държат парите си.
Изборът на Пеевски за шеф на ДАНС беше факт – и лидерът на БСП Сергей Станишев опита да обясни необяснимото. Търпението на хората обаче се беше изчерпало – още същата вечер над 10 хил. души се събраха пред сградата на Министерския съвет с искане Пеевски незабавно да бъде махнат от ДАНС. Събитието беше знаково – защото организацията беше направена за часове в социалната мрежа Facebook. Създател на първата Facebook група за протеста срещу Пеевски беше блогърът Асен Генов – същият, който след това се оказа в основата на „Протестна мрежа”.
Пет дни след „трудното решение”, под натиска на улицата беше взето друго решение – Пеевски си тръгна от ДАНС. А Станишев се извини на българския народ, след като само преди по-малко от седмица говореше съвсем друго. „Вечният” отговор на всякакви сложни политически въпроси, касаещи ДПС, Осман Октай също се намеси – Пеевски е отмъщението на Доган.
Оттеглянето на Пеевски не беше достатъчно на протеста, който поиска оставката на кабинета – заради провалът му да се разграничи от задкулисието. Пламен Орешарски обаче не подаде оставка, въпреки че отказа категорично да обяви кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС. А кадровите решения на правителството вече се оспорваха още при обявяването им. Знаков момент беше протестът срещу друго назначение, подобно на Пеевски като габарити – областният управител на Софийска област Емил Иванов. Той просто се оказа едно от много назначения, които правителството на Орешарски си позволи, въпреки явно спорната им репутация.
През юни и юли протестът срещу Орешарски стигна големия си пик като масовост, а Пеевски поизчезна от общественото полезрение. Това обаче беше временно – защото още след оттеглянето му стана ясно, че се търси начин да бъде върнат в Народното събрание като депутат. И това въпреки че Пеевски се закле като шеф на ДАНС от трибуната на парламента пред очите на цяла България. За да се оправдае сканданото връщане на Пеевски в НС, управляващите започнаха публична контраофанзива – с контравъпроси на въпроса „Кой”. В крайна сметка, в началото на октомври Конституционният съд реши – Пеевски може да се върне в Народното събрание. А самият Пеевски също реши да пита – кой ми попречи да стана председател на ДАНС.
Съдебното решение вля нов импулс в протестите, който лично Пламен Орешарски изпита мигновено на гърба си. Наложи се намесата на полицията, за да се потушава недоволството. А Лютви Местан реши, че сега е подходящият момент да отговаря на въпроса „Кой” – Орешарски. Конституционният съд пък обясни защо Пеевски може да се върне в парламента, но отговорът не се хареса най-вече на студентите, които казаха - окупация и оставка.
Гласът на улицата си оставаше нечут, но се чу друг глас – този на президента Росен Плевнелиев, който зае позиция в подкрепа на ДАНСwithme още през лятото и съответно беше обвинен публично от БСП и ДПС, както и множеството техни симпатизанти, защото не спазва ролята си на обединител. Повторното сезиране на Конституционния съд заради Пеевски обаче си беше факт, като решението се очакваше догодина. Решението щеше да е малко по-различно – то щеше да е без тълкуване от кой момент се прекратяват пълномощията на народен представител. А докато България чакаше решението, подробностите около живота на „младия и успял български Марк Зукърбърг” се трупаха.
В крайна сметка, преди коледните и новогодишните празници, Конституционният съд реши да ни изненада и да вземе решение по-бързичко. И каза – Пеевски си е депутат, защото парламентът не му е прекратил официално мандата, нищо че е станал шеф на ДАНС. Всичко това, макар че до този момент в България официално не е имало случай един човек да заема две държавни длъжностти със съвсем различни правомощия – една в законодателната и една в изпълнителната власт. Затова и коментарът на това решение на Конституционния съд го даде истински експерт – професорът по конституционно право Георги Близнашки, който застана в редиците на ДАНСwithme. И той беше ясен – решението все едно го е взел самият Пеевски.
България през 2013 година: ДАНСwithme – свобода на мисленето
