Най-сетне България го направи. След години състезание с Румъния, България официално стана безспорен европейски шампион по корупция. Това беше признато не от един, а от много различни международни институции и организации.
Данните, като тези „Transparency International” например, показват, че в Европейския съюз възприятието за корупцията в България е най-високо, пише в анализ за „EU Observer” Блага Тавард.
Според други критерии, демокрацията в страната е в опасност. През 2019 г. Индексът за върховенство на закона даде на България същите оценки за корупция в изпълнителната власт, каквито и на Русия. Човек може да види чашата наполовина празна или наполовина пълна.
Трудно е да се отрече способността на настоящото правителство да запази лидерството си в тази област пред всички останали държави от ЕС. Дори в доклада за инвестиционния климат в България за 2020 г. Държавният департамент на САЩ стигна до заключението, че корупцията остава ендемична. Шегата настрани, вече повече от два месеца хората излизат по софийските улици в знак на протест срещу правителството и главния прокурор, който е обвиняван, че не е нищо повече от изпълнител на решенията на правителството на Борисов.
Протестите биват потушават с необосновано насилие и полицейска жестокост, насочена както към гражданите, така и към журналистите. Протестиращите се чудят, къде са институциите на ЕС, които трябва да се борят за по-демократична Европа. Отговорът на международната общност се свежда до дипломатически отговор, в който се заявява, че САЩ или ЕС не могат да решават от името на България.
Тази позиция е малко изненадваща, тъй като спомените за широката международна подкрепа, получена при подобни протести през 2013 г., са все още пресни: Тогава френският посланик протестира заедно с демонстрантите срещу контрола на олигарсите в страната, финансирането от ЕС беше спряно, американският посланик отиде при окупиралите Софийския университет студенти и като цяло се стигна до изолиране на България от страна на международната общност.
Днес тези гласове остават безмълвни, докато ситуацията е в застой: Например, въпреки реалната липса на значителен напредък по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), надзорният механизъм все пак ще бъде премахнат. Според доклада по МСП от 2019 г. Еврокомисията смята, че България се е борила активно срещу организираната престъпност, отбелязвайки трайна положителна тенденция в институционалния климат.
Но въпросът е, че не се разследват обвиненията срещу действащото правителство. Единствените изявления за задълбочени разследвания на българската прокуратура (които са осъждани многократно от Съвета на Европа като анахронична отклонения), са тези, насочени срещу политически опоненти на управляващата партия.
Изненадващо е да се види също, че ЕС третира обвиненията като еквивалентни на реалната борба с корупцията, въпреки липсата на официална присъда от независим съд.
Всъщност, единствено осъдителна присъда след независим процес може да бъде значим показател за реална борба с корупцията - без да споменаваме, че презумпцията за невиновност е основно право, залегнало в член 48 от Хартата на основните права.
Освен това усещането за пълна безнаказаност на близки до правителството съмишленици и преследването на противниците му не помага на гражданите да възприемат, че е настъпила истинска промяна. Напротив, оглушителното мълчание на международната общност изглежда означава, че борбата срещу корупцията вече не е борба за западните и европейските ценности, а само полезно оправдание за отхвърляне на неотзивчиви правителства.
„Искахме най-доброто, но нещата се получиха, както обикновено“ е известна поговорка на бившия руски премиер Виктор Черномирдин, използвана във връзка с естествената тенденция в Русия да влошава нещата, независимо колко добри са били намеренията. Повечето протестиращи очакваха ЕС да се придържа към по-висок стандарт, като предприеме действия във връзка с демонстрираните добри намерения.
Тази подкрепа така и не дойде, но единственият начин ЕС да преодолее политическите обвинения, че игнорира недостига на демокрация, е като използва правомощията, предоставени от самите европейски договори. Зачитането на ценностите на ЕС е важно за гражданите, за да повярват на институциите на ЕС.
Решенията на Европейския съд продължават да подчертават, че върховенството на закона е от основно значение за правовия ред в ЕС и застрашаването му поставя под съмнение правната, политическата и икономическата основа на функционирането на Съюза.
Липсата на върховенство на закона в една държава-членка се отразява на ЕС като цяло.
Протестите в България поставят въпроса дали върховенството на закона остава централна споделена ценност за всички европейци. Заради корупцията на високо ниво, държавните злоупотреби и липсата на съдебна независимост, България демонстрира, че националният контрол и балансът не работят. Независимо от това, еврофондовете за България, например, не са спрени.
Когато националните гаранции за върховенство на закона вече не работят, институциите на ЕС имат отговорността да предприемат действия. Това беше потвърдено при неотдавнашен случай от Съда на Европейския съюз, който припомни, че независимата съдебна система не само е установен стандарт при демокрацията, но е и правно задължение по отношение на член 19 от Договора за Европейския съюз. Европа обаче само наблюдава как демокрацията в България загива.
Това не е нещото, което българите очакват, нито което заслужават за опита си да се борят срещу системната корупция и остарялата концепция за държавата, изтласкани от политиците, изпитващи носталгия по една отминала епоха.
Ако Европа иска да има присъствие на Изток, тя трябва да отстоява твърдо демократичните ценности, които проповядва, и да подкрепя легитимността на протестните движения в държави като България. Или ще бъде възприемана просто като един лицемер.
Превод/БГНЕС
