България настоя да бъде увеличен размерът на подпомагане за страната от земеделския резерв на Европейския съюз. Това бе поискано в рамките двустранна среща между заместник-министъра на земеделието Георги Събев и европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, по инициатива от българската страна. Тя се състоя по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе вчера в Брюксел, съобщиха от земеделското министерство.
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано
Аграрният заместник-министър запозна еврокомисаря с актуалната обстановка на пазара на селскостопански продукти, както и с трудностите, пред които са изправени българските земеделски производители вследствие на прекомерния внос от Украйна. В разговора Георги Събев отново подчерта, че страната ни е солидарна с Украйна и подкрепя необходимостта от осигуряване на доставки на селскостопански продукти, за да се гарантира световната продоволствена сигурност, но това не трябва да поставя в риск конкурентоспособността на стопаните в ЕС. Той информира още, че сериозни притеснения буди натискът, който вносът от Украйна оказва върху пазара в страната ни, като по думите му най-сериозните смущения се наблюдават на пазара на маслодаен слънчоглед, а данните показват, че интензивният внос продължава и през 2023 г. „Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на България, без възможности за реализация и липса на търговия“, посочи заместник-министърът. Освен България, още само 2 държави се очаква да получат подпомагане от земеделския резерв – това са Полша и Румъния.
ОЩЕ: ЕК предлага български фермери да получат 16,75 милиона евро
Двамата обсъдиха и предизвикателствата пред земеделието, свързани с безпрецедентно поскъпване на основните производствени ресурси и несигурността на земеделските пазари. Заместник-министър Събев отбеляза, че значителното нарастване на цените на торове, препарати, фуражи и енергия се отразява неблагоприятно върху достъпа до оборотни средства на земеделските производители, които се сблъскват и със сериозни трудности при реализацията на продукцията си.
Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
По време на заседанието земеделските министри обсъдиха критичната ситуация в млечния сектор и необходимостта от мерки на ниво ЕС за стабилизиране на ситуацията. България подкрепи искането за предоставяне на извънредна помощ от селскостопанския резерв. Друга обсъждана тема бе търговията в селското стопанство.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Разгледан беше и пакет от мерки за подобряване на устойчивостта и издръжливостта на сектор „Рибарство и аквакултури“ в ЕС. Основните приоритети на страната ни за устойчиво бъдеще на сектора са постигане целите на Общата политика в областта на рибарството в Черно море в разумни срокове, ефективно прилагане на регионалния подход и осигуряване на равнопоставеност при изпълнение на ангажиментите с трети страни.
В рамките на Съвета бе представено и Съобщение на Комисията за преразглеждане на инициативата на ЕС относно опрашителите – Нов пакт за опрашителите. В своята позиция България приветства документа с оглед възможния принос на инициативата за постигане на целите на Европейския зелен пакт. „Надяваме се, че най-късно до 2024 г. ще завърши оценката за ключовите опрашители, сред които са и пчелите. Намираме за изключително важно финализирането на стандартизираната методика за мониторинг на опрашителите в най-кратки срокове, може би дори преди предвидения сега срок – 2026 г. Подобна мярка ще помогне за подобряване на диалога между пчелари и земеделски производители, за да има повече яснота, прецизност и устойчивост в поминъка и на едните, и на другите“, посочи още българският представител.
